Помните ли какво се случи навръх Гергьовден 2004 г., докато

Помните ли какво се случи точно на Гергьовден 2004 година, до момента в който бойците в София набиваха крайник на военния церемониал пред погледа на президента Георги Първанов?

Вероятно не. Е, добре, ще ви напомня. Точно в този час в Либия прозвуча шест пъти думата „ Смърт “. Присъдата бе против пет български медсестри и един палестински доктор.

Едва месец и няколко дни по-рано България се бе включила към НАТО. И към момента очакваше да влезе в Европейски Съюз.

Но въпреки да не бе още член на Съюза, тя получи голяма поддръжка от него по случая с почтените медици, наказани по скалъпени обвинявания след подправени признания, пристигнали след средновековни мъчения.

„ 500 милиона европейци са с вас “, разгласи Бенита Фереро-Валднер – тогава еврокомисар по външните връзки.

Западните дипломати нито за момент не оставиха медиците сами и не разрешиха те да рухнат. Хора като испанския дипломат Хосе Луис Тапия безусловно " строяваха " надзирателите в пандиза. Дон Пепе толкоз се обвърза прочувствено със случая, че пожела идващото му предопределение да бъде в София. Както се и случи.

Със средства на жители от страни от Европейски Съюз бе основан " Фонд Бенгази ", посредством който на процедура бе платена свободата на медиците.

Накрая те бяха докарани в София със самолета на френския президент, съпроводени от тогавашната първа дама на Франция Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер. Те стъпиха на родна земя през лятото на 2007 година, след 8 години и половина в либийски затвор и три смъртни присъди.

Това се назовава европейска взаимност. И бе първият осезателен резултат от влизането на България в Европейски Съюз. Членството стана факт на 1 януари 2007 година, а освобождението на медиците - единствено 6 месеца по-късно.

Ако не беше тази взаимност, сигурно сънародниците ни щяха да прекарат още много време зад решетките. Не желая и да си помисля, че би могла да ги сполети участта на двама турски жители, наказани на гибел иэ разстреляни в Либия през 2005 година по скалъпени обвинявания за ликвидиране.

Припомням всичко това поради упоритото отвращение на българските управляващи да пратят оръжие на Украйна. И го назовавам отвод от взаимност с една страна, нападната единствено поради желанието си да се причисли към свободния западен свят. И в която Русия докара сирийски наемници.

Още повече не липсват изказвания, че казусът с медсестрите е резултат и на българския блян към евроатлантическа интеграция, който, за разлика от украинския и за благополучие, се реализира. Едва ли е инцидентно, че нерядко правосъдните съвещания се организираха на или покрай български празници. А първите смъртни присъди прозвучаха навръх Гергьовден.

Миналата седмица още веднъж видяхме какво значи европейска взаимност. Това се случи, когато " Газпром " реши да спре газа за България и Полша. Тогава започнахме да получава газ от прилежаща Гърция.

Причина за газовата рецесия още веднъж е войната в Украйна. В която ние пазим неутралитет или в най-хубавия случай обещаваме да ремонтираме някаква военна техника.

Като че ли Англия (по това време към момента член на ЕС) и Италия нямаха специфични ползи в Либия. Точно тогава техни петролни компании подписаха преференциални контракти за големи суми в арабската страна. Само че Рим и Лондон още през цялото време участваха в договарянията за спасяването на сънародниците ни, преди Европейски Съюз да се включи в тях.

Солидарността има доста лица и имена. Всеки жест на помощ един ден се връща по някакъв метод, под някаква форма.

Нас доста ни бива да молим за помощ. Но не и да оказваме, когато я желаят от нас.

Това също се връща. И нормално е доста мъчително.