Помните ли какво правехме в студените зимни сутрини едно време?

Помните ли какво правехме в студените зимни сутрини едно време? Просто се разхождахме по долни гащи и потник из целия апартамент, колкото си искахме. Защото беше топло на всички места – и в кухнята, и в банята, че дори и в общите коридори. Парното работеше толкоз мощно, че дори студеният въздух, който нахлуваше през аралъците на кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите. Накрая на месеца плащах 17 лв. – давах ги на „ Топлофикация ” от все сърце. В интерес на истината парното пристигна много късно. До Априлския пленум всичко беше на твърдо гориво – въглища и дърва. За обезпечаване на отоплението човек трябваше да се запише още лятото в „ Топливо ”. Някъде записването ставаше и в профорганизацията. Лошото беше, че някой път каруцата с кюмюра идваше в най-неподходящото време. Човек трябваше да си вземе един ден неплатен отпуск, с цел да придвижи топливото да избата. Някой път идваха комшиите да оказват помощ, различен път се наемаха роми. Първите си 25 стотинки /днешни 2 стотинки и половина/ в живота си завоювах от едно преместване на въглища. За 15 стотинки си купих чаша лимонада, 10 ми останаха. Малко по-сложно беше с дървата – първо трябваше да се нарежат. Имаше моторни резачки – техният тон е възпят от Валери Петров, имаше и резачи с ръчни триони. Когато на вуйна Надка идваха дървата, тя пращаше депеша на Шерифа – занаятчия на рязането от циганската махала, който естествено нямаше телефон. Шерифа идваше след няколко часа и започваше. Беше остарял и толкоз слаб, че панталоните му се смъкваха при всяко придвижване на триона. На една депеша просто не се отзова… Когато зарязахме къщите и започнахме да се местим в блокове, ситуацията стартира да се усложнява. Избите бяха дребни, някои от тях нямаха прозорчета към улицата и кофите с въглища трябваше да се носят през дълги и тъмни коридори. След това да се качват по стълбите до жилищата. Имаше готварски печки, имаше и високи „ пернишки ”, и тричарки, и „ циганско знамение ”. Някои от тях се върнаха в живота ни в годините на Прехода – когато останахме без парно. Всяка заран преди работа печките се пълнеха, запалваха се с борина, след това се духаше и така нататък Електрически печки още нямаше. При особени случаи някои пускаха котлони – те бяха с гол реотан. Първите електрически печки бяха сиви или зеленикави, от здрава ламарина и имаха по два реотана един под различен. Малко по-късно пуснаха електрическата печка „ Лъч ”. Тя беше върхът на дизайна – повърхностно клекнала, с асиметрични крачета. Реотаните постоянно горяха и печката трябваше да се разглобява. Имаше някаква партида и гедерейски печки с огледален рефлектор – бяха красиви, само че доста слаби. В началото на 70-те години пуснаха първите руски вентилаторни печки. Малки, зеленикави – с цвят на танк Т 34, само че струята топъл въздух се усещаше дори на два метра разстояние. Свалихме шапка на руския механически талант. Източник: socbg.com