Помните ли какво е меритокрация“? Извън леко философското разбиране, че

Помните ли какво е „ меритокрация “? Извън леко философското схващане, че това е още по-леко утопична система, която възнаграждава напъните и подрежда най-малко ненапълно обществото съгласно положените такива, в последните десетилетия под това по-скоро в Първия свят разбираме огромния вододел сред образованите, които обичайно би трябвало да съставляват елита, и масата без достъп или предпочитание за посегателство към истинското латинско „ meritum “ („ заслуга “ за сторено милосърдие в Римската република).

Т.е. положените старания да се образоваш и посредством това не просто да направиш някакъв персонален „ квантов скок “ в живота, а да си потребен на всички, в това число на необразованата маса.

Хем да печелиш за себе си, хем да връщаш нещо на общността, която не е имала сходна опция.

В това отношение даже въпросният Първи свят се изроди: има една велика сатирична книга от средата на предишния век – „ Възходът на меритокрацията “ от Майкъл Йънг – която условно дели образованието на едни, които са „ издържали изпитите “, и болшинство други, които са се провалили (exam flunkers). За издържалите се допуска, че ще се трансфорат в хайлайф, унаследен или не – определени сякаш въз основа на интелектуалните си качества. С други думи: имащите достъп до положително обучение просто получават всички просветителни преимущества.

Дигиталната гражданска война трансформира всичко

„ Флънкърите “ обаче постоянно се оправят надалеч по-добре в живота от тези със „ сребърните лъжички “ на високото обучение. И в този момент, в цифровите времена (непонятни и невъобразими за културолозите от 20-и век), сме очевидци на нещо като гражданска война – „ неуспелите “ най-сетне задочно въстават против своите меритократични господари и вършат по този начин, че обичайното обучение да не е „ Господът “ на триумфа в живота

Струва ми се, че се намираме на ръба на тектонично разбъркване във връзка с обичайното обучение, пришпорено, несъмнено, и от прословутия изкуствен интелект, къде без него. Да, международният естаблишмънт (пак най-малко в Първия свят, тъй като за другарите Си и Мадуро не съм сигурен) към момента е меритократичен и към момента разчита на образованите в скъпи учебни заведения, чиито интелектуални и принадени от високото обучение умения им дават престижа, че могат да ръководят процесите. Те, без да желаят, практикуват и нещо като обществена евгеника – женят се между тях, не позволяват съвсем никого по-нагоре в другояче негласното кастово общество.

Обаче сега и отсега нататък по моему ще се случва нещо друго – обичайното обучение, с сякаш приложния теоретичен способ и всичко, ще отстъпва на купища надигнали се от масата, посредством единствено и само на цифровата гражданска война и новия живот в обществените мрежи. Там от ден на ден ще виждате хора, които ръководят мозъците на мнозина други – били те по политически, фитнес или OnlyFans симптом.

Залязва ли обичайното обучение?

И отсам огромен Аристотелов въпрос: залязва ли обичайното обучение, което прочее нараства чудовищнo? До огромна степен – да. Mнозина младежи избират да не заплащат в Европа и изключително Съединени американски щати, a вместо това да развиват свои цифрови планове и каквото им хрумне. Не за друго, а тъй като великото поклонение пред огромните университети към този момент нито е велико, нито подсигурява добре платена работа. А на наша почва относителният неуспех на хора от Харвард в опитa да станат държавници в допълнение разомагьосва сляпата религия в дипломите от сходни университети.

Няма го към този момент това отпреди 20-тина години, когато компаниите дебнат най-хубавите в университетите, с цел да ги обвържат с прелиминарен контракт. За страдание, това важи и за значимите европейски учебни заведения.

Къде сме ние? Аз съм приключил четири пъти Софийския университет и преди време ми се струваше, че е мотив за горделивост, само че сега от ден на ден младежи схващат, че обичайното обучение – в случай че не искаш кариера в мегараздутата администрация – не прави онази велика работа, поради която съществува.

Има и още нещо, само че би трябвало да нагазим в дълбокото – няма нищо по-вредно от съюза сред политиката и меритокрацията.

Времената се трансформират, само че децата са си наред

Май не се постанова: The kids are alright („ Децата са добре “), както споделят „ Дъ Ху “. Те, поколението Алфа, от ден на ден избират живот без скъпоплатено обучение, което така и така не им носи никакви гаранции. И вършат пари „ от нищото “, в случай че питаме бащите им.

И в този момент към „ преподавателите “: както споделя сътрудника културолог Ейдриън Уулдридж, същността на демократичната политика е, че тя е отворена за всеки, без значение от произхода или образованието му. Големите демократични промени от края на 19-и и началото на 20-и век отстраниха поредните бариери, издигнати от собствеността, биологията или образованието. Разбира се, още дълги години високоплатеното обучение на Запад ще цари, то въпреки всичко е и голям бизнес, само че още тази година ще видите по какъв начин детето си измисля нещо в ТикТок или Инстаграм.

Щеше да е хубаво и още нещо – България да може да се метне оттатък 2-3 години и да спре да е застинала в замръзналата лава от администрация. Но не може.

Автор: Ивайло Нойзи Цветков, DW

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews