Докъде стига арогантността на политизираните съдии?
Помните ли Джок Полфрийман? Вероятно сте не запомнили по какъв начин преди близо три години наказаният за ликвидиране австралиец бе предварително освободен, съвсем 7 години преди да изтърпи наказването си. Да, доста българи бяха възмутени и желаеха да научат претекстовете на съдиите, които са пуснали на независимост килъра на студент.
Обяснения не бяха дадени, а ръководителят на правосъдния състав ограничи обществените си изяви, нещо нетипично за началник на политизирания Съюз на съдиите в България, какъвто по същото време беше Калин Калпакчиев, напомня " Труд ".
Миналата година съсловната организация, известна, с изключение на с политико-олигархичните си зависимости, а и с антагонизма против прокуратурата, смени управлението си. С конструирането на Четворната коалиция, върхушката на ССБ наподобява реши, че е пристигнало време да подсети за себе си, като още веднъж покаже упоритостите си да кадрува и диктува протичащото се в правосъдната власт. При това възраждането на ССБ става по добре познатия самоуверен и неприемлив откъм етична позиция метод. На напред във времето още веднъж е Калпакчиев, съдията, който пусна от пандиза килъра Джок. А с цел да заслужи избора си за ръководител на Управителния съвет на ССБ, не доста известната съдийка от Административен съд - София град Татяна Жилова показва още по-голямо безсрамие.
„ Обществото би трябвало да е наясно, че съдът и прокуратурата не са равнопоставени “, разгласи в изявление за БНР Татяна Жилова, без въобще да се преценява, че друго е регламентирано в глава Съдебна власт на Конституцията, а и в устройствения Закон за правосъдната власт. Председателят на ССБ стига и още по-далеч: „ доста е рисково прокуратурата да бъде оставена като самоуправляваща се “. Сега си представете, че ръководителят на прокурорската асоциация нападна независимостта на съдиите. Каква ще е реакцията ли? Вече щеше да има няколко сигнала до Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет за нарушение на Етичния кодекс. С политически заявления точно от ССБ щяха да желаят от основния прокурор да даде пояснение за мнението на съсловната организация на обвинителите.
Публикациите в мейнстрийм медиите нямаше да могат да се преброят. В този случай българските прокурори за жалост демонстрират изкуфялост, тъй като, кой, в случай че не те, следва да възроптаят против арогантното държание на един арбитър, пък бил той понастоящем ръководител на политизирания съдийски съюз. Асоциацията на прокурорите най-малко досега не е реагирала, а от нахалното изявление на Жилова мина цяла седмица. Видно е, че с изявлението си Жилова нарушава т. 1.4 от разпоредбите за етично държание на магистратите, съгласно които „ следва да пази и утвърждава в обществото визията за самостоятелност на правосъдната власт, като не се поддава на въздействия - директни или косвени, от страна на която и да е друга власт - обществена, частна, външна или вътрешна за правосъдната система “, а в действителност тя показва тъкмо това. Това, че Жилова показва обществено отрицателното си отношение към българската прокуратура слага под подозрение безпристрастността по част от делата, които гледа като административен арбитър. Именно тази u пристрастност се явява основателна причина и за претенции за отказ на съдийката, изключително по каузи, по които страна се явява точно държавното обвиняване.
Нахалното държание към прокуратурата на настоящия ръководител на ССБ не е изненадващо. Още повече, че си има и друго, освен това много персонално пояснение. Синът й - Калоян Жилов, несполучливо се кандидатира за народен представител от „ Демократична България “ на последните предварителни парламентарни избори. Куриозното в тази ситуация е, че Жилова в действителност подлага на критика правосъдната промяна от 2015 година, която обезпечи така наречен „ самоуправление “ на съдии и прокурори, разделяйки Висшия правосъден съвет на две колегии. Тогава това бе направено по искане на правосъдния министър Христо Иванов, през днешния ден ръководител на партията, от която синът на Жилова безславно се опитва да стане народен представител.
И в случай че арбитър Татяна Жилова нападна държавното обвиняване, то върхушката на ССБ остана с „ необятно затворени очи “ за най-голямата проява на политическо вмешателство в правосъдната система, а точно - издигането на кандидатурата на отиващия си ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов за президент. За каква съдийска самостоятелност иде тирада, когато арбитър №1 си взима отпуск, пуска се на избори, подсилен от политически обединения, чието битие се изяснява само с опитите на олигарси да овладеят прокуратурата, а откакто претърпява крушение на изборите, тихомълком се връща в съда. Не че е запитана за този безсрамен политически акт, рушащ доверието в независимостта на Темида, само че и Жилова не би взела отношение. Все отново, когато Татяна Жилова встъпва като арбитър в АССГ, негов ръководител е бил точно Лозан Панов. Даже няма смисъл да разясняваме, в случай че основният прокурор си бе взел отпуск и бе издигнал своя кандидатура за президент или пък за самостоятелен народен представител.
И в случай че административната съдийка, ръководеща с мандат ССБ, не е толкоз обиграна в артикулирането на лобистките планове за преодоляване на върха на правосъдната система, то Калин Калпакчиев няма тези неналичия. Отново пред БНР, което като че ли играе ролята като ведомствена радио-точка на съдийската организация, Калпакчиев доразви същинската цел на активизирането на политизираните съдии. Става въпрос за идния избор на нов състав на Висшия правосъден съвет и на правосъдни инспектори. Големият проблем и пред двете процедури е, че изискват конституционно болшинство, т. е. Четворната коалиция би трябвало да реализира сделки с ГЕРБ и Движение за права и свободи (може и единствено с една от двете формации), вероятно и с „ Възраждане “. Остриетата на ССБ са се заели да стартират няколко лобистки ремонти, част от които обаче изискват и смяна на главния закон. Първата е - отсега нататък Висш съдебен съвет да се трансформира от непрекъснато настоящ орган, в сесийно заседаващ, при който членовете от правосъдната власт, няма да губят статуса си на настоящи магистрати. Просто от ССБ желаят, хем да кадруват, хем да правораздават, все в изгодата на едни и същи кукловоди. Втората лобистка корекция, която от политизирания съюз желаят да прокарат, е парламентарната квота в съдийската и прокурорската колегии, с изключение на да бъдат трансформирани по метод, който да капсулира съдиите, при обвинителите да е тъкмо противоположното - излъчените от политиците да са болшинство. Новото е, че се стартира концепцията - кадруването на прокурорите да се господства от юристи и представители на неправителствени организации. Колкото хитро, толкоз и транспарантно. Колко ли ще е мъчно - обвиняем олигарх да наеме юрист или правист от лобистко Неправителствени организации, членове на прокурорската гилдия, които да образуват дисциплинарка против обвинителя, който го проверява? Не, от ССБ в никакъв случай няма да позволен сходно вмешателство, съдиите Жилова и Калпакчиев и останалата групичка, са изцяло безпристрастни и вземат решение делата си само по вътрешно разбиране, според закона и доказателствата. Някой да не си помисля и друго, тъй като ще полетят заявления в отбрана на клети магистрати.
Единствено ССБ може да има монопол да дефинира по какъв начин да се ръководи третата власт в страната - правосъдната. Нищо, че от повече от 2200 настоящи съдии в страната, в последното изследване на организацията са взели участие цели 86. Точно по този начин - осемдесет и шест. С представителност от към 3% или близо до статистическата неточност, политизираният съдийски съюз има претенциите да афишира прокурорите и следователите за „ второкласен “ магистрати, да желае да дефинира разпоредбите за избор на правосъдни кадровици, а и на инспектори, които пък от своя страна би трябвало да управляват и ръководят същите тези 86 съдии. Толкова е „ тежестта “ на ССБ - някъде сред нулата и трите %. И това не е всичко, само че от тази „ висота “ партийците в Темида извадиха от дрешника запарен план за смяна на Конституцията, писан още 2020-ата година. Пратиха го на президента, от който чакат да го припознае, нещо, което той сигурно ще направи по известни на всички аргументи.
Арогантността на върхушката на Съюза на съдиите в България не е от през днешния ден, само че един път и вечно би трябвало да е ясно, че всичките кроежи и преустройства на правосъдната система в миналите над 30 години, са правени точно под диктовката на тази организация. Но не, с цел да има бързо, дейно и заслужено правораздаване, а само, с цел да се откри метод по какъв начин то да бъде сложено под надзор от подмолните кукловоди на ССБ.
Обяснения не бяха дадени, а ръководителят на правосъдния състав ограничи обществените си изяви, нещо нетипично за началник на политизирания Съюз на съдиите в България, какъвто по същото време беше Калин Калпакчиев, напомня " Труд ".
Миналата година съсловната организация, известна, с изключение на с политико-олигархичните си зависимости, а и с антагонизма против прокуратурата, смени управлението си. С конструирането на Четворната коалиция, върхушката на ССБ наподобява реши, че е пристигнало време да подсети за себе си, като още веднъж покаже упоритостите си да кадрува и диктува протичащото се в правосъдната власт. При това възраждането на ССБ става по добре познатия самоуверен и неприемлив откъм етична позиция метод. На напред във времето още веднъж е Калпакчиев, съдията, който пусна от пандиза килъра Джок. А с цел да заслужи избора си за ръководител на Управителния съвет на ССБ, не доста известната съдийка от Административен съд - София град Татяна Жилова показва още по-голямо безсрамие.
„ Обществото би трябвало да е наясно, че съдът и прокуратурата не са равнопоставени “, разгласи в изявление за БНР Татяна Жилова, без въобще да се преценява, че друго е регламентирано в глава Съдебна власт на Конституцията, а и в устройствения Закон за правосъдната власт. Председателят на ССБ стига и още по-далеч: „ доста е рисково прокуратурата да бъде оставена като самоуправляваща се “. Сега си представете, че ръководителят на прокурорската асоциация нападна независимостта на съдиите. Каква ще е реакцията ли? Вече щеше да има няколко сигнала до Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет за нарушение на Етичния кодекс. С политически заявления точно от ССБ щяха да желаят от основния прокурор да даде пояснение за мнението на съсловната организация на обвинителите.
Публикациите в мейнстрийм медиите нямаше да могат да се преброят. В този случай българските прокурори за жалост демонстрират изкуфялост, тъй като, кой, в случай че не те, следва да възроптаят против арогантното държание на един арбитър, пък бил той понастоящем ръководител на политизирания съдийски съюз. Асоциацията на прокурорите най-малко досега не е реагирала, а от нахалното изявление на Жилова мина цяла седмица. Видно е, че с изявлението си Жилова нарушава т. 1.4 от разпоредбите за етично държание на магистратите, съгласно които „ следва да пази и утвърждава в обществото визията за самостоятелност на правосъдната власт, като не се поддава на въздействия - директни или косвени, от страна на която и да е друга власт - обществена, частна, външна или вътрешна за правосъдната система “, а в действителност тя показва тъкмо това. Това, че Жилова показва обществено отрицателното си отношение към българската прокуратура слага под подозрение безпристрастността по част от делата, които гледа като административен арбитър. Именно тази u пристрастност се явява основателна причина и за претенции за отказ на съдийката, изключително по каузи, по които страна се явява точно държавното обвиняване.
Нахалното държание към прокуратурата на настоящия ръководител на ССБ не е изненадващо. Още повече, че си има и друго, освен това много персонално пояснение. Синът й - Калоян Жилов, несполучливо се кандидатира за народен представител от „ Демократична България “ на последните предварителни парламентарни избори. Куриозното в тази ситуация е, че Жилова в действителност подлага на критика правосъдната промяна от 2015 година, която обезпечи така наречен „ самоуправление “ на съдии и прокурори, разделяйки Висшия правосъден съвет на две колегии. Тогава това бе направено по искане на правосъдния министър Христо Иванов, през днешния ден ръководител на партията, от която синът на Жилова безславно се опитва да стане народен представител.
И в случай че арбитър Татяна Жилова нападна държавното обвиняване, то върхушката на ССБ остана с „ необятно затворени очи “ за най-голямата проява на политическо вмешателство в правосъдната система, а точно - издигането на кандидатурата на отиващия си ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов за президент. За каква съдийска самостоятелност иде тирада, когато арбитър №1 си взима отпуск, пуска се на избори, подсилен от политически обединения, чието битие се изяснява само с опитите на олигарси да овладеят прокуратурата, а откакто претърпява крушение на изборите, тихомълком се връща в съда. Не че е запитана за този безсрамен политически акт, рушащ доверието в независимостта на Темида, само че и Жилова не би взела отношение. Все отново, когато Татяна Жилова встъпва като арбитър в АССГ, негов ръководител е бил точно Лозан Панов. Даже няма смисъл да разясняваме, в случай че основният прокурор си бе взел отпуск и бе издигнал своя кандидатура за президент или пък за самостоятелен народен представител.
И в случай че административната съдийка, ръководеща с мандат ССБ, не е толкоз обиграна в артикулирането на лобистките планове за преодоляване на върха на правосъдната система, то Калин Калпакчиев няма тези неналичия. Отново пред БНР, което като че ли играе ролята като ведомствена радио-точка на съдийската организация, Калпакчиев доразви същинската цел на активизирането на политизираните съдии. Става въпрос за идния избор на нов състав на Висшия правосъден съвет и на правосъдни инспектори. Големият проблем и пред двете процедури е, че изискват конституционно болшинство, т. е. Четворната коалиция би трябвало да реализира сделки с ГЕРБ и Движение за права и свободи (може и единствено с една от двете формации), вероятно и с „ Възраждане “. Остриетата на ССБ са се заели да стартират няколко лобистки ремонти, част от които обаче изискват и смяна на главния закон. Първата е - отсега нататък Висш съдебен съвет да се трансформира от непрекъснато настоящ орган, в сесийно заседаващ, при който членовете от правосъдната власт, няма да губят статуса си на настоящи магистрати. Просто от ССБ желаят, хем да кадруват, хем да правораздават, все в изгодата на едни и същи кукловоди. Втората лобистка корекция, която от политизирания съюз желаят да прокарат, е парламентарната квота в съдийската и прокурорската колегии, с изключение на да бъдат трансформирани по метод, който да капсулира съдиите, при обвинителите да е тъкмо противоположното - излъчените от политиците да са болшинство. Новото е, че се стартира концепцията - кадруването на прокурорите да се господства от юристи и представители на неправителствени организации. Колкото хитро, толкоз и транспарантно. Колко ли ще е мъчно - обвиняем олигарх да наеме юрист или правист от лобистко Неправителствени организации, членове на прокурорската гилдия, които да образуват дисциплинарка против обвинителя, който го проверява? Не, от ССБ в никакъв случай няма да позволен сходно вмешателство, съдиите Жилова и Калпакчиев и останалата групичка, са изцяло безпристрастни и вземат решение делата си само по вътрешно разбиране, според закона и доказателствата. Някой да не си помисля и друго, тъй като ще полетят заявления в отбрана на клети магистрати.
Единствено ССБ може да има монопол да дефинира по какъв начин да се ръководи третата власт в страната - правосъдната. Нищо, че от повече от 2200 настоящи съдии в страната, в последното изследване на организацията са взели участие цели 86. Точно по този начин - осемдесет и шест. С представителност от към 3% или близо до статистическата неточност, политизираният съдийски съюз има претенциите да афишира прокурорите и следователите за „ второкласен “ магистрати, да желае да дефинира разпоредбите за избор на правосъдни кадровици, а и на инспектори, които пък от своя страна би трябвало да управляват и ръководят същите тези 86 съдии. Толкова е „ тежестта “ на ССБ - някъде сред нулата и трите %. И това не е всичко, само че от тази „ висота “ партийците в Темида извадиха от дрешника запарен план за смяна на Конституцията, писан още 2020-ата година. Пратиха го на президента, от който чакат да го припознае, нещо, което той сигурно ще направи по известни на всички аргументи.
Арогантността на върхушката на Съюза на съдиите в България не е от през днешния ден, само че един път и вечно би трябвало да е ясно, че всичките кроежи и преустройства на правосъдната система в миналите над 30 години, са правени точно под диктовката на тази организация. Но не, с цел да има бързо, дейно и заслужено правораздаване, а само, с цел да се откри метод по какъв начин то да бъде сложено под надзор от подмолните кукловоди на ССБ.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ