Живот в настоящето: Защото днес е най-добрият ден
Помислете, дали живеем в синхрон, в случай че в мислите си непрекъснато се връщаме и връщаме обратно, а самото време ни тегли със себе си САМО напред? Дали това не е причина за премеждия и голям брой пропуснати благоприятни условия? В нашият фолклор си имаме прелестна национална мъдрост: „ Всичко с времето си “.
Живот в сегашното = естетика със себе си, синхрон с времето – формулата за благополучен и сполучлив живот!
Ето какво написа Олег Торсунов в книгата си: „ Ведите за силата на времето “:
„ Ние можем да действаме единствено в сегашното. Само сегашното ни дава опция да действаме. Миналото ни въздейства с това, че събитията, случили се в миналото, към този момент не могат да се трансформират. Само, че те не престават да ни влияят. Миналото не ни разрешава да действаме там, където се простира неговото въздействие. МОЖЕМ ДА ДЕЙСТВАМЕ ЕДИНСТВЕНО И САМО В НАСТОЯЩЕТО. “
Затова живот в сегашното, т.е. през днешния ден (сега) Е най-хубавият и най-подходящият ден (момент)! Защото времето не стопира да се движи и тъй като неговата посока е единствено напред, пропуснем ли момента, той към този момент остава в предишното. И ще си остане там, в спомените ни и нищо не можем да създадем, с изключение на, че ще усещаме резултатите.
Често чуваме апела „ живот в сегашното “, „ живейте тук и в този момент “. Но какво значи? И какво ни се споделя?
Още античните философи са достигнали до извода, че „ тук и в този момент ” е значим витален принцип. Да присъстваш в сегашния миг, да практикуваш осъзнатост, да бъдеш в контакт със себе си, с другите хора и околния свят.
Докато в това време и прекомерно постоянно следим тъкмо противоположната наклонност: мислите се скитат неизвестно къде (най-вече в миналото), а дейностите се правят „ на автопилот “. Един всеобщо употребен израз: „ Пусни се по течението “. Но това не е ли равно на безучастие и липса на отговорност за постъпките ни. Теченията непрекъснато трансформират посоката си и не се знае на кой бряг ще ни изхвърлят или в кои скали ще ни разбият.
Понякога се замисляме кой ден в живота е бил най-прекрасният, най-хубавият или най-подходящият? Може би този, когато честваме рожден ден, получаваме желан подарък или постъпваме в влиятелно образователно заведение, или когато получим мечтаната работа с положително възнаграждение и така нататък, и така нататък, описът е голям.
Колко такива „ специфични “ дни ще имаме? В живот в сегашното всеки ден е неповторим и специфичен!
Колко дни сме имали в живота си? Хиляди. Нали по този начин? Имало е по-добри, по-щастливи, а трети въобще не бяха такива. Каквито и да са били – специфични или не (между прочее в духовният свят не съществуват такива разделения, те са проекция на мозъците ни), те са останали в спомените.
Какво реализираме, в случай че вместо напред, непрекъснато се връщаме обратно? Отговорът е елементарен – нищо, единствено тъпчем на едно място… А, времето – то безпощадно си върви напред. Запомнете, то няма да спре, да стои неподвижно, с цел да ни чака, да се натъгуваме по предишното.
Не се отхвърля обстоятелството, че всеки от нас би желал да има единствено красиви, щастливи, хубави и сполучливи дни. Кой не желае целият му живот да бъде по-красив, ярък, богат, забавен.
Защо действителният живот е живот в сегашното?
Но истината е такава, че целият ни живот се състои от дни и нощи, само че тук на земята техния брой е стеснен. Точно толкоз, колкото ни е отредено. Всички ще напуснем телата си, тъй като това е неизбежно и непреклонно. Това е силата на материалното време. Всеки живот стартира с младостта. Постепенно огънят в сърцето ще се трансформира. Ето за какво, ни е нужен живот в сегашното! Ето за какво, не трябва да тъпчем на едно място, погълнати от боязън и неустановеност. Всичко би трябвало да се прави с време – не през вчерашния ден, не на следващия ден – през днешния ден „ тук и в този момент “.
Нека имаме оня живот в сегашното, чийто мемоари да ни топлят сърцата и радват душите. Но кой има мемоари? Онзи, който е живял. Който е „ забил “ на едно място, какви мемоари би могъл да има? Виждаме хора, които водят деен метод на живот, който провокира удивление, до момента в който други идват и си потеглят, незабелязани от никого.
Много постоянно, попаднали в клопката на личните ни мисли, имаме вяра, че животът на този човек е „ специфичен “ с помощта на щастливи условия, на „ случайностите “, че ориста е била доста великодушна към него, че бил роден под щастлива звезда – десетки оправдания. Само, че истината е напълно друга – тези, така наречен условия са предизвикани, провокирани от самите нас, което значи, че единствено от нас си зависи какъв ще бъде днешния и утрешния ден. В този живот инцидентни неща няма!
„ Тук и в този момент “ – живот в сегашното, тъй като днешният ден е най-хубавия.
Всеки нов изгрев на слънцето, всеки нов ден е нов късмет и опция да опитаме нещо, с което да променим живота си в позитивен аспект. Всяка опция може да бъде основана, само че единствено, в случай че пожелаем да действаме в тази тенденция.
Ако желаеме да променим нещо в живота си, тогава това през днешния ден е денят, а не по-късно. Понятието „ подобаващото “ време е артикул на нашите мисли. Ако желаеме нещо, ставаме и действаме, с цел да го получим.
ВСЕКИ наш ден е специфичен и този, в който всичко може да се промени. Всеки ден си казвайте, че това е най-хубавият ден.
Живот в сегашното, религия в щастието и възторг за деяние пораждат ентусиазъм. Затова би трябвало да поддържаме връзка с персони, напреднали във въпросите, касаещи разбирането за благополучие, истина, обич.
