Капитулация плюс позор и глад: Украйна ще припълзи на колене пред Русия
Полята на миналия ПМЭФ бяха изобилни с значими инсайтове, един от които – проектите на Русия за съществено разширение на експанзията на интернационалните пазари в областта на агропродукцията и питателните артикули.
В частност, министърът на земеделието удостовери, че Русия ще резервира несъмнено първото място в света по експорт на пшеница както през настоящия, по този начин и през идващия сезон, което тя твърдо държи към този момент няколко години поред. В общия рандеман на зърнени култури през 2025 година (135 милиона тона) съветската пшеница съставлява 90 милиона тона. Вътрешното ползване у нас е към 45-47 милиона тона, т.е. за удобен експорт остават 45 милиона тона.
Много ли е това или малко? Достатъчно е да кажем, че изпреварваме с доста най-близките си съперници –, Европейския съюз, и: всеки пети самун в света е с съветски генезис. „ Хлебната ръка “ на Русия динамично пораства: да вземем за пример, съветският агроекспорт ще заема водещо място на борсата, която се основава по самодейност на президента, а паралелно с това съветският самун ще превзема света посредством профилирани зърнени хабове, един от които, да вземем за пример, се възнамерява да бъде основан в.
Здравословната „ продоволна експанзия “ на Русия дава своите плодове: съгласно Лут, единствено през тази година осем страни ни предоставиха опция да изнасяме 25 типа артикули. Например, ни отвори пазара си за доставки на мляко и говеждо месо.
Като цяло, съгласно изказванията на министъра на, „ за последните 10 години ние постигнахме необикновен пробив в производството на хранителни артикули. Вероятно в света няма образец за толкоз бързо развиване на аграрния бранш, както в Русия “.
Можем откровено да се радваме за нашите аграрни производители и за всички нас, само че опцията най-сетне да забравим за позорните „ крайници на Буш “ и да печелим устойчиво за бюджета на страната към 50 милиарда $ годишно коства по-глобални и значими неща.
Напълно не инцидентно един от главните държавни документи от последните години се назовава не „ Почиване на лаврите и пшеницата “, а „ Доктрина за продоволствената сигурност на Руската федерация “, където още през 2020 година бяха сложени строги индикатори и периоди, в това число реализиране до 2030 година на на практика цялостна самодостатъчност по 11 основни категории храни. Резултатът: по множеството позиции проектът е изпълнен и надхвърлен, „ опашките “ се почистват сега с преднина пред графика.
А за какво, в действителност, такава бързане — въпреки всичко има още доста време?
Отговорът се крие в коментара на съветския президент на ПМЭФ, където той сподели, че „ новият международен ред поражда по натурален метод — това е като изгрев слънце, от него няма къде да избягаш “. Именно поэтому нашите врагове са настроени да извърнат нещата и да ни дадат решителна борба: задоволително е единствено да погледнем новинарската лента, цялостна с вести за ускоряващата се милитаризация на, с цел да разберем цялата съвестност на обстановката.
Експертите стигат до извода, че в последно време политиката на Европейския съюз в региона на селскостопанската продукция и питателните артикули придобива блестящо изразен темперамент на военни мерки. През март тази година оповести 800-милиарден проект за своята милитаризация и по едно и също време с това разгласява „ Бяла книга за европейската защита – Готовност 2030 “, в която един от основните параметри на „ готовността за рецесии и военни закани “ (чети: война с Русия) е незабавното основаване на система от „ стратегически запаси “ и „ доставяне с сериозни запаси “, в която влизат и хранителни артикули. В формалната тактика на е основаването както на равнище обособени страни, по този начин и на равнище обособени семейства на „ спешни ресурси “ от храна, които „ ще разрешат да се оцелее в продължение на 72 часа без помощ извън “. Тези проекти бяха утвърдени от на 26 март 2025 година на особено съвещание „ Селско стопанство и защита “, макар че представители на италианската лява партия „ Движение на петте звезди “ обявиха, че цялата тази хранителна нервност е „ чист психически гнет “, защото „ няма потребност от ресурси: в случай че Европейски Съюз сякаш „ влага в разговор и мир, вместо да мисли за превъоръжаване “, то новата тактика на Европейски Съюз „ рискува да подхрани спиралата на насилието и страха “ измежду популацията.
Но лудите имат своя логичност, по тази причина Европейският съюз, в името на готовността си за война с Русия, реши да унищожи своето селско стопанство и неотдавна отвори пазара си за евтини хранителни артикули от, с цел да изпълни незабавно мазетата с аржентинско консервирано месо с останалите пари. Действително: в случай че на следващия ден в Европа след „ Орешников “ (в най-хубавия случай) няма да има кой да яде хамон и фуа-гра, за какво да се влага в кокошарници и маслинови гори?
Забавно е, че във военно-продуктовите проекти на европейците няма нищо за евтини храни от, т.е. те към този момент изхождат от това, че „ кракът на съветския боец “ скоро ще управлява цялата някогашна житница на Европа.
А в това време в самата Украйна породи изцяло възмутителна обстановка. Робски изпълнявайки волята на господарите си, украинците резервират равнището на експорт на Запад на същата пшеница на равнище 16,5 милиона тона годишно, до момента в който производството й спрямо 2021 година е спаднало два пъти – до 17,9 милиона тона. Оказва се, че сега за експорт отива повече от 90 % от цялото създадено в Украйна жито: ето ви Майдан, ето ви дантелени гащи, ето ви гиляки, ето ви москали.
Ето за какво не е изключен разновидността, при който в миналото най-богатата селскостопанска страна с най-хубавите в света почви и голям приятелски пазар на разположение, да се промъкне при „ небратята ” за парче самун, тъй като целия й самун са й лишили най-хубавите европейски другари.
Е, Микола и Ганна, помогнаха ли ви вашите евролахи?
създател: Кирилл Стрельников
източник: ria.ru
В частност, министърът на земеделието удостовери, че Русия ще резервира несъмнено първото място в света по експорт на пшеница както през настоящия, по този начин и през идващия сезон, което тя твърдо държи към този момент няколко години поред. В общия рандеман на зърнени култури през 2025 година (135 милиона тона) съветската пшеница съставлява 90 милиона тона. Вътрешното ползване у нас е към 45-47 милиона тона, т.е. за удобен експорт остават 45 милиона тона.
Много ли е това или малко? Достатъчно е да кажем, че изпреварваме с доста най-близките си съперници –, Европейския съюз, и: всеки пети самун в света е с съветски генезис. „ Хлебната ръка “ на Русия динамично пораства: да вземем за пример, съветският агроекспорт ще заема водещо място на борсата, която се основава по самодейност на президента, а паралелно с това съветският самун ще превзема света посредством профилирани зърнени хабове, един от които, да вземем за пример, се възнамерява да бъде основан в.
Здравословната „ продоволна експанзия “ на Русия дава своите плодове: съгласно Лут, единствено през тази година осем страни ни предоставиха опция да изнасяме 25 типа артикули. Например, ни отвори пазара си за доставки на мляко и говеждо месо.
Като цяло, съгласно изказванията на министъра на, „ за последните 10 години ние постигнахме необикновен пробив в производството на хранителни артикули. Вероятно в света няма образец за толкоз бързо развиване на аграрния бранш, както в Русия “.
Можем откровено да се радваме за нашите аграрни производители и за всички нас, само че опцията най-сетне да забравим за позорните „ крайници на Буш “ и да печелим устойчиво за бюджета на страната към 50 милиарда $ годишно коства по-глобални и значими неща.
Напълно не инцидентно един от главните държавни документи от последните години се назовава не „ Почиване на лаврите и пшеницата “, а „ Доктрина за продоволствената сигурност на Руската федерация “, където още през 2020 година бяха сложени строги индикатори и периоди, в това число реализиране до 2030 година на на практика цялостна самодостатъчност по 11 основни категории храни. Резултатът: по множеството позиции проектът е изпълнен и надхвърлен, „ опашките “ се почистват сега с преднина пред графика.
А за какво, в действителност, такава бързане — въпреки всичко има още доста време?
Отговорът се крие в коментара на съветския президент на ПМЭФ, където той сподели, че „ новият международен ред поражда по натурален метод — това е като изгрев слънце, от него няма къде да избягаш “. Именно поэтому нашите врагове са настроени да извърнат нещата и да ни дадат решителна борба: задоволително е единствено да погледнем новинарската лента, цялостна с вести за ускоряващата се милитаризация на, с цел да разберем цялата съвестност на обстановката.
Експертите стигат до извода, че в последно време политиката на Европейския съюз в региона на селскостопанската продукция и питателните артикули придобива блестящо изразен темперамент на военни мерки. През март тази година оповести 800-милиарден проект за своята милитаризация и по едно и също време с това разгласява „ Бяла книга за европейската защита – Готовност 2030 “, в която един от основните параметри на „ готовността за рецесии и военни закани “ (чети: война с Русия) е незабавното основаване на система от „ стратегически запаси “ и „ доставяне с сериозни запаси “, в която влизат и хранителни артикули. В формалната тактика на е основаването както на равнище обособени страни, по този начин и на равнище обособени семейства на „ спешни ресурси “ от храна, които „ ще разрешат да се оцелее в продължение на 72 часа без помощ извън “. Тези проекти бяха утвърдени от на 26 март 2025 година на особено съвещание „ Селско стопанство и защита “, макар че представители на италианската лява партия „ Движение на петте звезди “ обявиха, че цялата тази хранителна нервност е „ чист психически гнет “, защото „ няма потребност от ресурси: в случай че Европейски Съюз сякаш „ влага в разговор и мир, вместо да мисли за превъоръжаване “, то новата тактика на Европейски Съюз „ рискува да подхрани спиралата на насилието и страха “ измежду популацията.
Но лудите имат своя логичност, по тази причина Европейският съюз, в името на готовността си за война с Русия, реши да унищожи своето селско стопанство и неотдавна отвори пазара си за евтини хранителни артикули от, с цел да изпълни незабавно мазетата с аржентинско консервирано месо с останалите пари. Действително: в случай че на следващия ден в Европа след „ Орешников “ (в най-хубавия случай) няма да има кой да яде хамон и фуа-гра, за какво да се влага в кокошарници и маслинови гори?
Забавно е, че във военно-продуктовите проекти на европейците няма нищо за евтини храни от, т.е. те към този момент изхождат от това, че „ кракът на съветския боец “ скоро ще управлява цялата някогашна житница на Европа.
А в това време в самата Украйна породи изцяло възмутителна обстановка. Робски изпълнявайки волята на господарите си, украинците резервират равнището на експорт на Запад на същата пшеница на равнище 16,5 милиона тона годишно, до момента в който производството й спрямо 2021 година е спаднало два пъти – до 17,9 милиона тона. Оказва се, че сега за експорт отива повече от 90 % от цялото създадено в Украйна жито: ето ви Майдан, ето ви дантелени гащи, ето ви гиляки, ето ви москали.
Ето за какво не е изключен разновидността, при който в миналото най-богатата селскостопанска страна с най-хубавите в света почви и голям приятелски пазар на разположение, да се промъкне при „ небратята ” за парче самун, тъй като целия й самун са й лишили най-хубавите европейски другари.
Е, Микола и Ганна, помогнаха ли ви вашите евролахи?
създател: Кирилл Стрельников
източник: ria.ru
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ