Полярната звезда, най-ярката звезда в съзвездието Малка мечка, разположена на

Полярната звезда, най-ярката звезда в съзвездието Малка мечка, ситуирана на по-малко от 1° от Северния небесен полюс, е известна на множеството хора като Полярна звезда (Поларис). Дълго време употребена за ориентировка и навигация, тя наподобява с просто око като единична ярка точка, само че в действителност е тройна звездна система. Системата се състои от съществена звезда, жълтия свръхгигант Поларис Аа, в орбита с по-малък сателит, Поларис Аб, като двойката е в по-широка орбита с Поларис Б.

Свръхгигантът е цефеидна променлива звезда, чиято природа е доказана от Ейнар Херцшпрунг още през 1911 година През по-голямата част от 20. век получените данни демонстрират, че интервалът на пулсациите се усилва, а амплитудата на пулсациите понижава. Но напоследък обстановката се промени: интервалът на пулсациите стартира да понижава, а амплитудата на изменението на скоростта спря да нараства.

Според ново проучване, оповестено от Гилермо Торес, астроном от Харвардския и Смитсоновия астрофизичен център (CfA), това държание може да се изясни с дълготрайни промени, свързани с природата на двойната звездна система Полярна звезда Аа и Полярна звезда Аб.

Полярна звезда се трансформира. Защо?

Цефеидите са пулсиращи звезди, което води до смяна на техния диаметър и светимост. Тези пулсации са потребни за премерване на галактическите и извънгалактическите дистанции. Дълго време интервалът на пулсациите на Полярната звезда Аа се е увеличавал с четири до пет секунди всяка година, само че в последно време тази наклонност се обръща, като интервалът се съкратява.

Тази смяна изненада астрономите и акцентира неналичието на проучвания на звездите, сходни на Полярна звезда. За да продължи проучването, Торес проучва над 3600 измервания на радиалната скорост на системата от 1888 година насам. Този способ включва наблюдаване на спектъра на звездата, с цел да се открие изместването на червено-сините дължини на вълните, породено от нейното придвижване.

Включвайки близо 1200 наблюдения, извършени в продължение на 60 години в обсерваторията Лик, Торес удостоверява, че при започване на 90-те години на ХХ век амплитудата на пулсациите е станала толкоз дребна, че наподобява, че пулсациите са на път да спрат. В края на 90-те години обаче амплитудата още веднъж стартира да се усилва и това продължава до към 2015 година Последните наблюдения демонстрират, че амплитудата към този момент не се усилва и може да стартира още веднъж да понижава.

Борбата сред разстройствата и пулсациите

Анализираните от Торес радиални скорости демонстрират, че това държание може да се дължи на обстоятелството, че Полярна звезда Aa обикаля към Полярна звезда Ab. Тя се доближава до нея на всеки 30 години и би могла да смущава външните пластове на цефеидата, където се появяват пулсациите, и да трансформира свойствата ѝ при всяко доближаване.

Като взема това поради, Торес съумява да изведе усъвършенствана спектроскопска орбита за двойната система на Полярна звезда Аа и Полярна звезда Аб, която астрономите се пробват да разрешат от генерации насам. Това може да даде опция за приемане на по-точни оценки на динамичните маси на всеки от звездните спътници, които също са обект на известна несигурност.

Ще са нужни спомагателни измервания и наблюдения, с цел да се потвърдят резултатите от това проучване и да се обяснят неравномерните съмнения в интервала и амплитудата на Полярната звезда. Въпреки това към този момент знаем, че Поларис (Полярната звезда) се държи по ексцентричен и непредсказуем метод. И в случай че се удостовери, че това се дължи на съществуването на двоен сателит, това може да хвърли светлина върху държанието на други пулсиращи звезди с сходни свойства.