Полярна Лисица
Полярната Лисица е хубав див звяр, който дълги епохи е скъп поради красивата си топла четина и поради този факт е бил обект на лов в продължение на дълго време. Полярната Лисица е извънредно мъдро и хитро животно, което населява студените региони на планетата.
История на Полярната Лисица
Полярната Лисица е публикувана по цялата външна страна на Северния полюс. Тези красиви хищници населяват северните елементи на Европа, Азия, Северна Америка и доста от полярните острови като Шпицберген, Гренландия, Нова земя, Командорските острови и Канадския архипелаг. Полярна Лисица населява тундрата и северните брегове на моретата и океаните. Този хубав див звяр понася добре студовете, само че на драго сърце се излежава, когато го топлят слънчевите лъчи.
Как наподобява Полярната Лисица
Полярната Лисица наподобява на елементарна лисица, само че има и доста отличителни белези спрямо нея. Дължината на тялото на Полярната Лисица е от 50 до 75 см, а тежестта варира от 4 до 6 кг, като през зимният интервал мъжките могат да доближат тегло до 10-11 кг поради натрупването на мазнини.
Опашката на Полярната Лисица е с дължина 25-30 сантиметра и тя я употребява, с цел да заличава следите си по снега, а също по този начин и за баланс, когато се постанова да тича доста бързо в гонене на плячката или в случай че самата тя е обект на гонене.
Ушите на Полярната Лисица са изправени, по-къси са от тези на елементарната лисица и задачите са покрити щедро с пухкава четина. Полярна лисица има къси лапи и възглавничките им са покрити щедро с четина, с цел да не замръзват, когато животното се придвижва по снега. Полярна Лисица има заострена зурла, която приключва с черен нос, и дребни тъмни очи с доста образован взор.
Полярната Лисица има изразена сезонна промяна на цвета на козината. През лятото козината на това красиво животно е рижаво-черна или кафява, а през зимата става напълно различен цвят. Той може да се смени със снежнобял, без никакви други оттенъци или сиво-син. Белият цвят е по-разпространен, до момента в който пепелявият се среща по-рядко и заради тази причина е доста по-ценен за рандеман, въпреки белите човеци да наподобяват по-привлекателно. Самата четина е доста гъста и превъзхожда тази на елементарните лисици.
С какво се храни Полярната Лисица
При намирането на храна Полярна Лисица съчетава две тактики – деен лов и плячка наготово. Полярна Лисица не пропуща опция да се нахрани с мърша или останки от непозната софра, не подминава даже мъртвите си събратя. През зимата Полярната Лисица се храни с леминги, които изравя от снега, а през лятото разравя гнездата на полярните сови, ловува дребни пъдпъдъци и други дребни птици. Полярна Лисица се храни и с растителност, а на брега на морето се изхранва с риба, морски таралежи, морски звезди, ракообразни, както и с трупове на тюлени, моржове и китове.
Размножаване на Полярна Лисица
Полярната лисица отглежда потомството си в дупки и може да употребява една и съща дупка за тази цел в продължение на доста години и да отгледа в нея няколко потомства. Полярната Лисица постоянно прави нови дупки, които обаче са свързани между тях и образуват лабиринт. Това оборудване може да има до 80 входа, от които интензивно се употребяват не повече от десетина.
През зимния интервал Полярната Лисица копае дупки в снега, в които прекарва студените нощи. През този интервал тези животни са единаци и чак напролет образуват двойки и отглеждат потомството си дружно. Размножителния интервал на Полярната лисица е през април. Случва се да се образуват полигамни съюзи от 3 животни - един мъжки и две женски. Съперниците се бият между тях, а със женските се заиграват, като им носят някакъв предмет – пръчка, кост или топка сняг.
Бременността на Полярната Лисица продължава от 49 до 56 дни. Преди да роди, женската намира дупка и я почиства добре. При липса на свободна дупка може да роди в шубраци. Тя ражда от 4 до 9 дребни. В година с огромен брой леминги може да се родят рекорден брой дребни – до 20 новородени. Случва се родилките да одобряват за развъждане осиротели дребни, в случай че дупките им са свързани. Малките сучат мляко до десетата седмица, а стартират да излизат от дупката още на четвъртата седмица. Двамата родители изхранват потомството дружно. Малките порастват бързо и стават полово зрели още на 1 година. Продължителността на живот на Полярна лисица е сред 6 до 10 години.
Любопитни обстоятелства за Полярната Лисица
Обонянието на тези животни е чудесно развито и имат доста добър слух. Разчитат на тях главно, тъй като зрението не е мощната им линия. По време на зимните миграции Полярната Лисица минава по повърхността на многогодишните ледове и се отдалечава от крайбрежията на обилни дистанции. Полярна Лисица изминава по няколкостотин километра. Тези преходи са провокирани от по-трудното намиране на храна през студения интервал. Често се случва Полярна Лисица да следва бели мечки и да се храни с остатъците от храната им. През летния интервал Полярна Лисица прави тъкмо противоположното - става домошар и територията й се свива в границите на 2 до 20 квадратни километра.
Полярна Лисица е остроумно и даже безсрамно животно. При среща с по-едър див звяр Полярна Лисица не отстъпва елементарно и употребява всяка опция да си открадне парче месо, като не се отхвърля, до момента в който не получи каквото желае.
Там където не са обект на лов, Полярните Лисици привикват с хората и не се опасяват от непосредствен контакт. Това ги прави чести гости на дворовете, от които непрекъснато отмъкват по нещо. Могат да се научат даже да се хранят от ръка.
Полярните Лисици могат да станат плячка на вълци, по-едри лисици и на росомахи. По-рядко ги атакуват белите мечки, ястребите, враните и белите сови. Основен проблем на Полярната Лисица е гладът и нестабилните хранителни ресурси.
Полярните Лисици са подложени на разнообразни болести и също като лисиците извършват роля на естествен контейнер и преносител на инфекции. Най-честото заболяване на Полярна Лисица е вирусния арктически енцефалит. Страдат и от самоизяждане. При това положение животното изгризва тялото си, опашката, крайниците, корема и в тежки случаи това води до гибел.
