Полярната изследователска дейност е стратегическа инвестиция в бъдещето на Европа,

Полярната изследователска активност е стратегическа инвестиция в бъдещето на Европа, сподели доктор Мария Григорато от Европейския полярен ръб (ЕПБ). Тя показа лекция, отдадена на ролята на Европейския полярен ръб като координатор на полярните проучвания и бъдещето по-тясно съдействие сред европейските полярни стратегии. Събитието се състоя в заседателната зала на Националния център за полярни проучвания.

Д-р Мария Григорато е изпълнителен секретар на Европейския полярен ръб. Тя е на публично посещаване в България по покана на Българския антарктически институт.

Тя изясни, че ЕПБ съществува от 1995 година, като през годините страната, в която се е намирал техният щаб, се е сменяла. Към момента щабът се намира в Швеция. Мисия на ЕПБ е да координират дейностите и обмена на информация, обвързани с проучването на Северния и Южния полюс.

„ Ние целим да вградим изследователската активност като детайл на обществото и обществото да взе участие като детайл в изследователската активност “, сподели доктор Григорато.

В борда вземат участие 31 научни институции от страни членки на Европейския съюз, както и страни отвън него.

Д-р Григорато показа интернационалните сътрудници на борда, измежду които са Европейската галактическа организация (ESA), Международният комитет за арктически науки (IASC) и други.

Според нейните думи, ЕПБ взе участие в доста планове на европейския съюз, с които целят да усилят видимостта и публичната осведоменост с тяхната идея. Тя посочи, че Европейски Съюз е най-големият донор на борда.

Д-р Григорато уточни, че активността на борда и полярните проучвания са значими освен за науката, само че и за инфраструктурата, стопанската система, културата и интернационалните връзки в Европа. Бордът взе участие и в действия, обвързани с проучването на океана.

„ Трябва ни политика, която да е фокусирана върху климата. Не можем да имаме сполучливо контролиране на океаните без да взе участие полярният детайл “, сподели още доктор Григорато.

Тя изясни, че от януари 2025, ЕПБ разполага с офис на европейската полярна съгласуваност.

Сред бъдещите начинания, в чието образуване вземат участие членовете на борда, са Международна полярна година (International Polar Year) и Десетилетието за активност за криосферните науки на Организация на обединените нации (UN Decade of Action for Cryospheric Sciences). Те също поддържат ЮНЕСКО като съветници.

„ Даваме им полярната европейска вероятност, която е потребност, с цел да бъдат представлявани ползите на Европа “, сподели доктор Григорато. „ Комуникираме за какво полярната изследователска активност е стратегическа инвестиция в бъдещето на Европа “.

Д-р Григорато уточни, че сега европейският климат е обиден от нетипична за континента топлинна вълна.

„ Европа е континентът, койот се затопля най-вече, поради географското си състояние по отношение на полюсите. За да знаем по какъв начин ще наподобява бъдещето, би трябвало да имаме познания в този момент “, сподели тя. „ Трябва да продължим да влагаме в полярните проучвания “.

Заместник-директорът на Българския полярен център Драгомир Матеев означи, че към този момент доста години центърът един от дейните членове на ЕПБ, като българските откриватели работят от близко с неговото управление и вземат участие в сполучливи общи планове.

„ Всичко, което ни сподели доктор Мария Григорато за общуването с Европейската комисия и Брюксел е много значимо за всички нас “, сподели Матеев. „ В последните години нашите гласове стават все по-силни в европейското държавно управление “.

Матеев уточни, че в последните години доста балкански учени вземат участие в българските експедиции до Антарктида. Той даде образци за взаимни действия на другите балкански страни, обвързани с проучването на полюсите.

„ Всичко това демонстрира, че можем да работим дружно и в границите на Европа го вършим доста добре “, сподели още Матеев.

Той означи, че Европейският съюз е един от най-големите финансови донори на полярната изследователската активност. По думите му " ЕПБ играят доста значима роля и в това “.

Проф. Христо Пимпирев изясни, че от 9 до 20 ноември тази година в град Анталия ще се състои Конференцията на Организация на обединените нации за промените в климата (2026 United Nations Climate Change Conference or Conference of the Parties to the UNFCCC или COP31), най-голямото събитие, обвързано с промените в климата.

ЕПБ ще взе участие в конференцията с павилион, в който организацията ще показа своята активност. Научноизследователският транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ ще стартира своята поредна експедиция до Антарктида през ноември от пристанището във Варна и ще направи спирка в Анталия, с цел да може изследователският екип да се срещне с участниците в конференцията.

На събитието участваха представители на задграничните посолства в България.