Меркел отново ще бъде канцлер. Ще реши ли проблемите на германската икономика?
Получавайки 33% от гласовете на гласоподавателите, Ангела Меркел завоюва изборите и за четвърти следващ път ще бъде канцлер на Германия.
Освен сглобяването на очертаващата се комплицирана коалиция със Свободните демократи и Зелените пред новия остарял канцлер стои и друго предизвикателство - немската стопанска система.
Икономиката на пръв взор е в страхотна форма - бележи постоянен напредък, безработицата е на рекордно ниско ниво, данъчните доходи са високи, а бюджетът всяка година регистрира големи остатъци.
Големият проблем обаче е инфраструктурата. Все повече пътища, мостове и учебни заведения в провинцията се нуждаят от ремонт. Железопътната инфраструктура също има потребност от възобновяване.
През 2017 година немската пътна мрежа падна до 16-о място в Доклада за световната конкурентоспособност на Световния стопански конгрес, а съгласно специалисти повече от 1900 дупки се образуват всеки ден по немските пътища.
Страната има потребност от възстановяване и на цифровата си инфраструктура, която изостава от тази в останалите развити страни. В Южна Корея и Япония, скандинавските и балтийските страни доминират оптичните мрежи и широколентовият достъп до интернет, а в Германия са по-скоро изключение. Дори в България скоростта на интернет е много по-бърза, в сравнение с във федералната република.
Средната класа в Германия се топи от десетилетия, а междинният приход се свива.
В същото време пораства броят на тези, които печелят или доста по-малко, или доста повече от междинните приходи. Тези данни са сигнал на увеличаващо се неравноправие.
23% от всички наемни служащи в Германия работят нископлатен труд, това е един от най-високите индикатори в Европейски Съюз. В Италия, Франция, Дания и Финландия той е по-малко от 10%, а в Белгия и Швеция - по-малко от 5%.
Ниската безработица прикрива проблемите в обществената сфера. През май 2017 година безработните са едвам 2.5 млн. души, което е най-ниското ниво от съвсем 3 десетилетия. В същото време 6.3 млн. от живеещите в Германия получават разнообразни държавни помощи. Част от тях са и така наречен " работещи небогати " - хората, които печелят незадоволително, с цел да се устоят, а също по този начин техните фамилии.
Експертите предизвестяват, че Германия е изложена на заплаха да изостане, в случай че не влага повече в проблематичните области. Предвид добре работещото произвеждане и комерсиалния остатък, страната може да си го разреши, стига ръководещите да изискат.
Германският търговски остатък може да бъде вложен в инфраструктура и обучение. Повечето разноски на немското държавно управление ще оказват помощ да се увеличи растежа на стопанската система и да се подтикват бизнес разноските.
Германските консуматори ще стартират да харчат повече за вносни артикули и задгранични услуги, което в последна сметка ще понижи комерсиалния остатък на страната.
" Правителствените вложения са добър метод за стимулиране на търсенето. Германия не признава, че може да има връзка сред вложенията в обществения бранш и частния бранш ", споделя Стивън Браун, икономист в Capital Economics.
Но немското държавно управление не желае да усилва прекалено много разноските, страхувайки се от бюджетен недостиг.
Макар вложенията да са се нараснали приблизително с 4.5% през последните 2 години, разноските за инфраструктура като дял от стопанската система (2.1%) остават доста по-ниски от други развити западни страни като Съединени американски щати, Англия, Франция, Канада и Швеция.
През 2016 година държавното управление е вложило малко над 66 милиарда евро в пътища, детски градини, енергийно ефикасни здания и публичен превоз. За съпоставяне Русия е отделила 50 милиарда евро единствено за Олимпиадата в Сочи.
По време на предизборната акция Меркел даде обещание възстановяване на инфраструктурата и увеличение на скоростта на интернет. Канцлерът е подготвен да отпусне средства и за учебните заведения и детските градини, само че локалните управляващи са консервативни и вкарват прекомерно постепенно нужните промени.
" От тях зависи да ги харчат ", споделя Холгер Шмидинг, основен икономист в Berenberg Bank.
Федералното държавно управление се пробва да насочи повече пари към по-бедните райони с най-големи инфраструктурни проблеми, само че напредъкът е муден.
" В мощно развита страна с доста правила... темпото, с което можете да увеличите разноските, в действителност е постепенно ", показва Шмидинг.
Освен сглобяването на очертаващата се комплицирана коалиция със Свободните демократи и Зелените пред новия остарял канцлер стои и друго предизвикателство - немската стопанска система.
Икономиката на пръв взор е в страхотна форма - бележи постоянен напредък, безработицата е на рекордно ниско ниво, данъчните доходи са високи, а бюджетът всяка година регистрира големи остатъци.
Големият проблем обаче е инфраструктурата. Все повече пътища, мостове и учебни заведения в провинцията се нуждаят от ремонт. Железопътната инфраструктура също има потребност от възобновяване.
През 2017 година немската пътна мрежа падна до 16-о място в Доклада за световната конкурентоспособност на Световния стопански конгрес, а съгласно специалисти повече от 1900 дупки се образуват всеки ден по немските пътища.
Страната има потребност от възстановяване и на цифровата си инфраструктура, която изостава от тази в останалите развити страни. В Южна Корея и Япония, скандинавските и балтийските страни доминират оптичните мрежи и широколентовият достъп до интернет, а в Германия са по-скоро изключение. Дори в България скоростта на интернет е много по-бърза, в сравнение с във федералната република.
Средната класа в Германия се топи от десетилетия, а междинният приход се свива.
В същото време пораства броят на тези, които печелят или доста по-малко, или доста повече от междинните приходи. Тези данни са сигнал на увеличаващо се неравноправие.
23% от всички наемни служащи в Германия работят нископлатен труд, това е един от най-високите индикатори в Европейски Съюз. В Италия, Франция, Дания и Финландия той е по-малко от 10%, а в Белгия и Швеция - по-малко от 5%.
Ниската безработица прикрива проблемите в обществената сфера. През май 2017 година безработните са едвам 2.5 млн. души, което е най-ниското ниво от съвсем 3 десетилетия. В същото време 6.3 млн. от живеещите в Германия получават разнообразни държавни помощи. Част от тях са и така наречен " работещи небогати " - хората, които печелят незадоволително, с цел да се устоят, а също по този начин техните фамилии.
Експертите предизвестяват, че Германия е изложена на заплаха да изостане, в случай че не влага повече в проблематичните области. Предвид добре работещото произвеждане и комерсиалния остатък, страната може да си го разреши, стига ръководещите да изискат.
Германският търговски остатък може да бъде вложен в инфраструктура и обучение. Повечето разноски на немското държавно управление ще оказват помощ да се увеличи растежа на стопанската система и да се подтикват бизнес разноските.
Германските консуматори ще стартират да харчат повече за вносни артикули и задгранични услуги, което в последна сметка ще понижи комерсиалния остатък на страната.
" Правителствените вложения са добър метод за стимулиране на търсенето. Германия не признава, че може да има връзка сред вложенията в обществения бранш и частния бранш ", споделя Стивън Браун, икономист в Capital Economics.
Но немското държавно управление не желае да усилва прекалено много разноските, страхувайки се от бюджетен недостиг.
Макар вложенията да са се нараснали приблизително с 4.5% през последните 2 години, разноските за инфраструктура като дял от стопанската система (2.1%) остават доста по-ниски от други развити западни страни като Съединени американски щати, Англия, Франция, Канада и Швеция.
През 2016 година държавното управление е вложило малко над 66 милиарда евро в пътища, детски градини, енергийно ефикасни здания и публичен превоз. За съпоставяне Русия е отделила 50 милиарда евро единствено за Олимпиадата в Сочи.
По време на предизборната акция Меркел даде обещание възстановяване на инфраструктурата и увеличение на скоростта на интернет. Канцлерът е подготвен да отпусне средства и за учебните заведения и детските градини, само че локалните управляващи са консервативни и вкарват прекомерно постепенно нужните промени.
" От тях зависи да ги харчат ", споделя Холгер Шмидинг, основен икономист в Berenberg Bank.
Федералното държавно управление се пробва да насочи повече пари към по-бедните райони с най-големи инфраструктурни проблеми, само че напредъкът е муден.
" В мощно развита страна с доста правила... темпото, с което можете да увеличите разноските, в действителност е постепенно ", показва Шмидинг.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ