Проф. Кирил Топалов: Трябва да се пише за историята
Получавал съм доста награди, изключително като дипломат. Това сподели в аудиокаста на “Фокус " “Това е България " писателят, драматургът, преводачът, дипломатът проф. Кирил Топалов във връзка приемането на най-високата държавна премия в региона на културата и духовността “Св. Паисий Хилендарски ". " Получавал съм най-високите държавни ордени на Гърция, Ватикана, Малтийския медал, Черна гора, само че те са в някаква степен протоколни. Посланикът на края на мандата си постоянно получава най-високия държавен медал на страната, на която е бил. В България съвсем не съм награждаван за нищо и по тази причина ми беше доста прелестно в този момент, че получих тази най-висока държавна премия и то на името на Паисий Хилендарски, чието дело аз съм преподавал 40 и няколко години и в Софийския университет и в някои други български, и във френски, италиански, гръцки университети ", добави Топалов.
" Преди месец и половина бях и в Цариград, в нашата Екзархия измежду българската общественост. Там приказвах им за Паисий, доста им беше забавно, питаха, дълъг диалог стана. Тоест, това е премия, която по този начин да се каже, персонално аз я считам като прилягаща на моите ползи и на моята работа, която може би съм приключил ", сподели още проф. Топалов.
Той означи, че не е от тези, които биха посмели да кръстосат шпаги с Димитър Талев, с Емилиян Станев, с Димитър Димов.
" Ние би трябвало да почитаме предците си, колкото и в този момент, като им четем романите да намираме от време на време някои неща от стила, от слога, от по този начин характерността на някои от героите, от споровете, постоянно може по-добре. Пък сякаш за някои хора е най-лесно да поправят класиците, аз не съм от тях. Аз се отнасям с пиетет и почитание към класиците ", сподели още проф. Кирил Топалов.
По дмите му, неговите студенти-българисти знаят кои са Паисий, Бозвели, Неофит Рилски, Григор Пърличев, братя Миладинови- Не всички обаче знаят кои са нашите огромни възрожденци. И делото им някак по този начин оставаше живо, можеше повече хора да прочетат за него.
" Иначе, кой разпростира в този момент научни книги, с цел да чете за нашите възрожденци. Не е неприятно да се пишат романи, разкази, книги за тях, пиеси. Аз съм писал пиеса за Кирил и Методий “Притча за философи " и се игра с голям триумф в миналото в “Театър 199 " и в още няколко български театъра. Трябва да се написа за историята, по този метод тя доближава до хора, които няма да разтворят историческа книга, а и пробужда ползата им. Мен много другари са ме питали, след тази пиеса за Кирил и Методий, за неща от техния живот, за споровете им с управляващите и във Византия, и в Моравия, по-късно и с папата и така нататък Така че би трябвало да се пишат исторически романи, аз съм “за " това.
Цоня СЪБЧЕВА
" Преди месец и половина бях и в Цариград, в нашата Екзархия измежду българската общественост. Там приказвах им за Паисий, доста им беше забавно, питаха, дълъг диалог стана. Тоест, това е премия, която по този начин да се каже, персонално аз я считам като прилягаща на моите ползи и на моята работа, която може би съм приключил ", сподели още проф. Топалов.
Той означи, че не е от тези, които биха посмели да кръстосат шпаги с Димитър Талев, с Емилиян Станев, с Димитър Димов.
" Ние би трябвало да почитаме предците си, колкото и в този момент, като им четем романите да намираме от време на време някои неща от стила, от слога, от по този начин характерността на някои от героите, от споровете, постоянно може по-добре. Пък сякаш за някои хора е най-лесно да поправят класиците, аз не съм от тях. Аз се отнасям с пиетет и почитание към класиците ", сподели още проф. Кирил Топалов.
По дмите му, неговите студенти-българисти знаят кои са Паисий, Бозвели, Неофит Рилски, Григор Пърличев, братя Миладинови- Не всички обаче знаят кои са нашите огромни възрожденци. И делото им някак по този начин оставаше живо, можеше повече хора да прочетат за него.
" Иначе, кой разпростира в този момент научни книги, с цел да чете за нашите възрожденци. Не е неприятно да се пишат романи, разкази, книги за тях, пиеси. Аз съм писал пиеса за Кирил и Методий “Притча за философи " и се игра с голям триумф в миналото в “Театър 199 " и в още няколко български театъра. Трябва да се написа за историята, по този метод тя доближава до хора, които няма да разтворят историческа книга, а и пробужда ползата им. Мен много другари са ме питали, след тази пиеса за Кирил и Методий, за неща от техния живот, за споровете им с управляващите и във Византия, и в Моравия, по-късно и с папата и така нататък Така че би трябвало да се пишат исторически романи, аз съм “за " това.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ