Йозеф Пилсудски – най-заклетият враг на Съветска Русия
Полско-съветската война стартира директно след края на Първата Световна война. Въоръженият спор се води сред Съветска Русия и Съветска Украйна против Втората полска република и Украинската национална република. Причината за сражението е, че при вероятно завладяване на Полша, комунистите ще могат да преминат по-лесно в Германия и да оказват помощ на зараждащата се партия там. Междувременно Йозеф Пилсудски желае да разшири границите на страната и да успее да направи цитадела сред Германия и Русия.
За страдание страната се е трансформирала в буфер сред две сили, които занапред ще покачват своята мощност и ще се готвят за идната световна война. И няма по какъв начин историята да го упреква, откакто през целия си живот е жертва на съветското въздействие. Неговата история е впечатляваща и в идващите редове ще ви срещнем с тази персона.
През живота си, Йозеф може да се похвали с най-различни занимания. Известен е като банков обирджия, наемник, публицист, военачалник, политически деятел и доста сериозен войник на фронта. Неговата страна е непрекъснато вкус на ползи от пруси, австрийци, руснаци и още редица други страни, които имат потребност от тази територия. Йозеф е роден през 1867 година в Залавас (малко село в днешна Литва) и още през цялото време схваща, че не харесва изключително своите господари. В оня интервал Литва е била част от Русия. Корените му подсказват, че е правоприемник от семейството на принцесата, само че след редица революции от знатното родословие не остава нищо и фамилията му живее в безспорна беднотия.
Снимка: By Unknown author – Szlakiem Józefa Piłsudskiego; Warszawa: Wydawnictwo „ Ra “; 1939; s. 51, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6608937
Баща му се пробва да взе участие в подготвящата се гражданска война през 1863 година и затова цялата фамилия е под зоркия взор на властта. Йозеф стартира да учи в здравно учебно заведение в Краков, само че там неговите съученици стартират да приказват за полска самостоятелност и социализъм. Второто въобще не било ясна материя за него и затова в никакъв случай не се причислява към придвижването. Единственият му претекст е, че ще бъде добре страната му да бъде самостоятелна от Цар Александър. Освен всичко останало, учениците стартират да мислят най-различни сюжети, с които да убият царя.
Планът се проваля и Йозеф е хванат за съучастие. За провинението си е изпратен в сибирски работен лагер, където би трябвало да лежи 15 години. Добрата вест е, че прекарва единствено 5 години и по-късно е освободен. За това време претърпява много мъчения, санкции и всичко това на злокобни минусив температури. Всеки опит да вдигне пандизчиите на протест и по този начин да се освободи, приключват още по-жестоко. с тези прекарвания е повече от обикновено да затвърди напълно „ любовта си “ към съветската корона.
След като се завръща в Полша стартира да издава незаконен вестник с името „ Работник “. Неговите литературни занимания не престават цели 8 години, в които излива гнева си против съветския окупатор и не стопира да приказва за независимост и гражданска война. Както нормално се случва, положителни хора го издават и още веднъж е изпратен в затвор за държавна машинация. Този път не пътува чак до Сибир, а е заточен в затворнически палат във Варшава. След като дежурната процедура с мъчения връща спомените от ученическите му години, Йозеф взема решение да избяга. Единственият проблем е, че всеки палат е задоволително подсигурен, с цел да не разрешава на човек да влиза или излиза от него.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=822437
След редица размишления взема решение, че може да изиграе ролята на вманиачен. Пазачите се опасяват от него и подреждат да бъде изместен в лудницата в Санкт Петербург.. Завръща се с празни джобове и корем, само че не и без хрумвания. Вместо да се моли на знамение или да проси, полският бунтовник взема решение да обира банки и влакове, с които може да събира пари освен за храна и вода, само че и за оръжие.
Фантазията му доближава до такива висоти, че е подготвен самичък да убие царя. По подигравка на ориста открива, че в Полша има и други врагове на Русия. Със събраните пари от обирите стартира да заплаща на наемници, които да го защищават и подкрепят неговата свещена задача. През 1908 година съумява да обере съветски пощальонски трен с 200 000 рубли в брой и облигации. Парите се влагат в закупуването на оръжие и експлозиви. За страдание самураите не обръщат внимание на полския мустакат избавител. Връща се назад, само че взема решение да се разноски до Австрия, където се откриват генерали с малко по-щедри сърца. Именно те дават малко по-сериозна помощ и запомнят този чудноват, само че и самоуверен полски воин.
През 1914 година с експлоадирането на Първата Световна война, Австрия се оказва един до друг с Полша. Генералите търсят Йозеф и неговия към този момент известен „ Полски легион “. Трите му бойни бригади са въоръжени, а той за първи път получава боен чин военачалник. И без него се е справял с управлението на революцията, само че в този момент можел да се бори публично за независимостта на страната си. През идващите две години неуморно ще влиза във всяка препоръчана борба. За първи път в живота си имал опция да се реваншира за всички случили се беди.
Снимка: By Unknown author – [1] gives the following information: (from: Jan Z. E. Berek i Mieczyslaw Paszkiewicz, eds., Droga Zycia Jozefa Pilsudskiego, London, 1977).Centralne Archiwum WojskoweKsięga chwały piechoty, Dep. Piechoty M. S. Wojsk., Warszawa, 1937-1939; s. 108Quirini E., Librewski, S.: Ilustrowana kronika Legionów Polskich 1914-1918, Nakładem Głównej Księgarni Wojskowej, Warszawa 1936; s. 114 (258), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=898311
Лудият военачалник отказал и доста бързо се досетил, че Германия ще се разпореди с Полша и ще я трансформира в немска провинция. По негово разпореждане нито един от бойците му не дава тази клетва. За дързостта си е хвърлен още веднъж в пандиза в Мадгебург – следващ палат в планините на Централна Германия. За добре пристигнал е създаден в главнокомандващ на полските армии и на практика носи отговорност като държавен глава. Радостта от новите трофеи и богатства не можела да го зарадва изключително. Йозеф се завръщал в друга Полша, където в този миг имало пет разнообразни парични единици, четири типа железници и занапред следва възобновяване от войната. Германия е победена, само че Русия занапред стартира вътрешен спор под формата на революция.
За жал Ленин печелил в този миг. Отговорността този път е ориентирана към възобновяване на страната, връщане на старите граници и постигане на по-славните ѝ дни. Подписва мирни контракти с Украйна и Литва, по-късно гони руснаците, които обитават полска земя и оказва помощ на Украйна да си върне Киев. Краткият миг за малко въздух преди идната война наближавал. Много скоро стартира да се приказва и за международен комунизъм. След като Киев е високомерен през 1919 година, Леон Тротски взема решение да отвърне на удара и задейства своята контра офанзива с дължина на фронта от 1280 километра.
Нито една войска не може да издържи на такова нахлуване и постепенно и несъмнено поляците стартират да отстъпват. Руското нахлуване продължава и след няколко седмици полската войска се намира до река Висла, а врагът настава самоуверено напред. Поляците би трябвало да решат дали ще продължат сражението или ще се предават, преглъщайки следващата загуба. Йозеф не е стигнал до този миг, с цел да се съобщи толкоз елементарно. Фронтът постоянно е бил подсилван с някои от най-коравите бойци, които могат да се срещнат, само че запасите и фланговете постоянно били от хора без необикновен военен опит.
Снимка: By red Leon Wasilewski – Niepodległość 1929, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41620851
В този пиков миг има единствено едно решение – да щурмува непосредствено запасите. Със скромни пет дивизии, генералът подрежда мъжете да сложат щиковете и да се приготвят за една последна офанзива против руснаците. Картечарите стартират масиран прикриващ огън, само че вместо офанзива по фронта, поляците заобикалят галантно своя съперник и атакуват по-слабата част. С разкрит тил, алената войска се предава и близо 70 000 боеца са хванати, до момента в който други 30 000 съумяват да избягат в Германия.
Победата кара великият военачалник да съобщи меча си. В идващите три години ще следи по какъв начин страната, за която е воювал, стартира да тъне. Връща се още веднъж на власт и благодарение на армията става боен деспот. Опитва се да контракти помирение с Франция и упорства двете страни да атакуван Хитлер през 1933 година Франция отхвърля, а времето взима своето. Йозеф е изумен от рак на белия дроб, само че в последните си дни съумява да подпише кротичък контракт за 10 години с Хитлер и Сталин. Една година след подписването умира на 67-годишна възраст. Погребан е в средновековната гробница на полските крале, а до през днешния ден успеха му против Русия се празнува като народен празник.
Заглавна фотография: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=898309
