Похвално слово за 1 добър човек - slava.bg
Половин век след ролята на живота си и две седмици преди 77-ия си рожден ден на 9 декември един добър човек - Стефан Данаилов, съобщи Богу дух. Не ми хрумва някой различен в артистичната колегия, за който никой не може да каже, че го е прецакал, че го е нагрубил, че го е подвел или че го е измамил, че се е държал високомерно или е можел да помогне, само че не го е направил.
Добрите хора в България са безнадежден недостиг! Гордея се, че беше другар на нашите и скърбя, че не осъществих фантазията си да направя спецпроект с него – не за функциите, не за дамите, не за забавните истории, а за смисъла на нещата.
Всеки знае Стефан Данаилов по основната роля в паметния соцсериал На всеки километър, който тази година става навръх половин век и го направи суперзвезда – най-голямата в българското кино.
Но потърсете в нета и вижте първата му същинска роля (не броим детската в Следите остават) в гениалния филм на Рангел Вълчанов Инспекторът и нощта, когато е единствено на 20. Там изгрява и другата огромна звезда на в действителност национален актьор – Георги Калоянчев. Ламбо играе неприятния, само че готиния софийски уличник с рисков сексапил, а Калата е другият полюс – малко неугледния, само че остроумен контрольор.Двамата се въртят към съвършената Невена Коканова, за която това е втори шлагер след Тютюн. Повече има ли потребност да разправям....
Припомнете си също обичания ми български комедиен филм Дами канят, където Ламбо на 40 е съзнателен и афиширан в една непозната на сходни произволи система секссимвол. Оставете настрани обстоятелството, че към него се въртят към този момент зрялата Невена Коканова, всички типичен хубавици и забавните дами от бг екрана. Филмът е толкоз фино подигравателен и толкоз в духа на MeToo, само че не по тъп метод като самодейността от Холивуд, а по умен с безчет паметни лафове какъв би трябвало да бъде Мъжът, че си коства даже да си ги запишете. Всяка от десетките стартира с „ Един мъж би трябвало... “.
Като пиша за Данаилов на 20 и на 40, се сещам и за още нещо, което е хубаво да издирите в нета и да си припомните. Гениалната ария по стиховете на различен отишъл си наскоро в действителност огромен – Любомир Левчев. Стихотворението му е леко редактирано, но хубаво, не като Под игото през днешния ден, и дори звучи по-добре като лирика с музиката.
Започва с: „ Колко е елементарно да бъдеш влюбен на 20 години... “. За да приключи на 40 с: „ Без болежка, без вълшебства и без сълзи, раздялата не носи независимост. И мисля си, че не загивам, и мисля си, че не загивам, и мисля си, че не загивам “.
Когато човек може да направи такива неща, той не умира!
Светла памет на Стефан Данаилов...
Борис Ангелов
Добрите хора в България са безнадежден недостиг! Гордея се, че беше другар на нашите и скърбя, че не осъществих фантазията си да направя спецпроект с него – не за функциите, не за дамите, не за забавните истории, а за смисъла на нещата.
Всеки знае Стефан Данаилов по основната роля в паметния соцсериал На всеки километър, който тази година става навръх половин век и го направи суперзвезда – най-голямата в българското кино.
Но потърсете в нета и вижте първата му същинска роля (не броим детската в Следите остават) в гениалния филм на Рангел Вълчанов Инспекторът и нощта, когато е единствено на 20. Там изгрява и другата огромна звезда на в действителност национален актьор – Георги Калоянчев. Ламбо играе неприятния, само че готиния софийски уличник с рисков сексапил, а Калата е другият полюс – малко неугледния, само че остроумен контрольор.Двамата се въртят към съвършената Невена Коканова, за която това е втори шлагер след Тютюн. Повече има ли потребност да разправям....
Припомнете си също обичания ми български комедиен филм Дами канят, където Ламбо на 40 е съзнателен и афиширан в една непозната на сходни произволи система секссимвол. Оставете настрани обстоятелството, че към него се въртят към този момент зрялата Невена Коканова, всички типичен хубавици и забавните дами от бг екрана. Филмът е толкоз фино подигравателен и толкоз в духа на MeToo, само че не по тъп метод като самодейността от Холивуд, а по умен с безчет паметни лафове какъв би трябвало да бъде Мъжът, че си коства даже да си ги запишете. Всяка от десетките стартира с „ Един мъж би трябвало... “.
Като пиша за Данаилов на 20 и на 40, се сещам и за още нещо, което е хубаво да издирите в нета и да си припомните. Гениалната ария по стиховете на различен отишъл си наскоро в действителност огромен – Любомир Левчев. Стихотворението му е леко редактирано, но хубаво, не като Под игото през днешния ден, и дори звучи по-добре като лирика с музиката.
Започва с: „ Колко е елементарно да бъдеш влюбен на 20 години... “. За да приключи на 40 с: „ Без болежка, без вълшебства и без сълзи, раздялата не носи независимост. И мисля си, че не загивам, и мисля си, че не загивам, и мисля си, че не загивам “.
Когато човек може да направи такива неща, той не умира!
Светла памет на Стефан Данаилов...
Борис Ангелов
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ