СПРЕТЕ ГО ТОЯ! ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС Е, КОЙ ЩЕ ПОНЕСЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ТОЗИ ЧОВЕК
Положението става неуместно. Направо идиотско.
Няма по-унизително положение на едно общество от това да се помирява с нелепостта.
А тъкмо с това ни принуждават да се примирим.
След като, от известно време, непохватно се преструва на министър председател, ПростоКирчо – както го назова някаква персона от компанията му – към този момент влезе и в ролята на прокурор.
Чуваме го да споделя тия дни по малкия екран, че хората от досегашното управление на „ Булгаргаз “ скоро ще бъдат упрекнати.
Точно по този начин го сподели: „ Ще бъдат упрекнати “.
Той към този момент и упреква.
Той даже не знае, че по Конституция само прокуратурата може да повдига обвинявания.
Той желае за прощален път да ни убеди, че от нищо не схваща.
И упорства да се примирим с следващата грозна дуращина.
Да ви напомня една история – въпреки че, за такива като ПростоКирчо, тя ще остане неразбираема.
След фамозния „ Лайпцигски развой, подсъдимите Танев, Попов и Георги Димитров тържествено са посрещнати и приютени в Москва. По-късно изпращат първите двама в сибирските лагери.
Благой Попов написа спомените си за „ Големият Терор “ и там има един незабравим епизод.
Следователят от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) го върти на шиш и все го назовава „ подсъдими “. Веднъж Попов му възразява, че към момента е единствено обвинен.
Тогава оня го замъква до прозореца, демонстрира му московския бул. долу, цялостен с хора, и му споделя: „ Ти си обвиняем – а всички ония там към този момент са обвинени! “
И през днешния ден има хора, които са положителни възпитаници на оня кучи наследник от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), без даже да подозират за съществуването му.
Кирчо е несравним облик – и е извънредно време да се направи едно съществено телевизионно изявление с него.
Няма да е елементарно да се проникне зад най-често невнятното му говорене – и изключително зад въодушевлението, което непрестанно прелива от него. Вижте го единствено по какъв начин се ръкува – по какъв начин раздрусва ръката на индивида до него, като че ли преди малко е решил казуса с световното стопляне.
Изключено е да проумява, че той самият е някакъв проблем.
Засега той като че ли е сигурен, че печели от телевизионните си изяви – без значение, че във всяка от тях има комични разминавания с естествения език, лекомислени изхвърляния или неприлично боравене с обстоятелствата.
Той обаче непроменяемо остава удовлетворен, тъй като публиката може да го сметне за всевъзможен, само че така или другояче тя няма да бъде позволена до най-важното: истината за него.
Водещите се държат удивително малодушно с него – или не го схващат или ги хипнотизира по някакъв метод – само че, така или другояче, не съумяват да обхванат и на микрон в него.
Така оставят в публиката усещането, че му симпатизират, незнайно за какво – като че ли е някой несретник, попаднал в нелепа обстановка, а не премиер-министър.
Може да има и още една причина – и това да е страхът им, че, увлечени и покорени от въодушевлението му, могат да замязят на него.
Сега се сещам, за какво толкоз ме впечатлява ръкостискането му – то изумително припомня за героите на комедийните филми от ерата на нямото кино.
Все отново, някой би трябвало да се жертва за едно същинско изявление с него – колкото и всичко в близост да е подвластно на Великата Българска Случайност, индивидът е министър председател, само че на практика нищо не знаем за него.
Тия дни нещичко въпреки всичко прокапа от интимния му свят – само че същите малките екрани, които още събират кураж съществено да беседват с него, незабавно постановиха табу над новинката.
Преди време дълго ни досаждаха за чата сред основния прокурор и някогашният прес-секретар на Бойко, въпреки че няма нищо неоправдателно в сходно другарство.
Но не обелиха и думица за едно премеждие на ПростоКирчо, което внесе известна жизнерадостност в така тягостното ни всекидневие.
Става дума за общуването му с прочут уебсайт за връзка сред гейове – съответно документирано и илюстрирано.
Никой от държавния пресцентър не си направи труда да разясни за редовно любознание ли става дума или за някакво моментно отклоняване от приличието.
И в двата случая британският министър председател Джонсън, примерно, с тъга щеше да резервира главата си непокътната – или най-малко цяла нощ щяха да го въртят из катакомбите на Музея на Лондон, с цел да види какви санкции щеше да получи в едни по-сурови времена.
Изтеклата информация надали е трогнала изключително ПростоКирчо.
Той нищо не чува от това, което приказват другите за него, той е в някаква друга психическа писта.
Въпреки най-конфузните оценки и просташки обиди, той си остава в неговия си свят – това е рядко срещано качество, което надалеч надвишава елементарния нашенски тепегьозлък.
Говори си това, което си е наумил, просто създава някакъв звуков декор.
Не си дава сметка, когато изтървава нещо, което го злепоставя. Това за него няма никаква значение.
Обаче, при цялата си приказливост, въобще не разяснява изказванията на македонския президент, че тук има македонско малцинство, не разяснява и срещата му с ОМО „ Илинден “.
Изглежда, даже не схваща какво се случва.
Никой от малките екрани не се осмелява да му зададе два значими въпроса. Първият – при какви условия персонално той няма да поддържа приемането на Македония в Европейски Съюз.
Ще има ли значение за него отношението им към българската история. Никой не го пита.
И вторият въпрос: „ Бяхте министър на стопанската система, въпреки и подправен, поради измамливата си декларация, в този момент сте министър председател – какво постигнахте в прословутата ви „ битка с корупцията “?
Чувствахте ли се подкупен, когато в Европарламента ви питаха за подправената ви декларация? “
Питайте го и друго: по кое време ще сметне, че си е извършил задачата – и каква е, в действителност, тя?
Какво мисли за престъпната приватизация – неотдавна той се изхвърли, че всичко сторено през последните 30 години е цялостен провал; приватизацията влиза ли в тази сметка – и какво мисли, примерно, за Прокопиев, един от нейните принцове?
Ако не бъде подканен да дава отговор на значими въпроси, той ще продължава още известно време да води за носа някакво количество хора, въпреки и нищожно.
И в този момент има балами, които му имат вяра, тъй като към този момент са инвалидизирани от неговото простоговорене.
Всъщност, ръкопляскат му за желанията му, не за резултатите.
Той не може да се похвали с нито един, само че е пресметнал добре наивния си електорат – не че за това е нужна особена проницателност.
Обещавай и обещавай, начеши им крастата с неистини.
Излъчвай бодрост и убеденост, ръкостискай до премала, друго не ти е нужно – до момента в който пристигна времето да се измъкнеш.
А естественото говорене към този момент дефинитивно е сменено от простоговорене – простоговоренето на ПростоКирчо. То господства във всичко, даже най-важните проблеми не умилостовяват простоговорещия.
Така бе и с енергийната рецесия, и с пандемията даже.
Преди няколко седмици Кирчо бе изцяло уверен, че ще реши енергийния проблем – ето ги азерите, те са ни на разположение.
Хвърля следващото заричане и на часа го не помни.
Сега още веднъж се захваща със същия проблем в нов цикъл на простоговорене – няколко несръчни словесни пируета и довиждане, до идната сесия на простоговорене.
Понякога приказва толкоз неуместно, та човек може да си намерения, че го прави преднамерено.
Досега по този начин и не научихме каква е средата на този човек, кои са кумирите му, какво чете, до къде се простира въображението му – отвън персоналните му сметки.
Ще загатна патриарха на международната икономическа мисъл Джон Кенет Гълрбайт – възхитителни са размишленията му за ролята на въображението в неговата работа.
Когато във „ Всяка неделя “стана дума за новата му книга „ Икономика на почтената машинация “, Дж.К.Гълбрайт сподели нещо доста значимо, изключително за тукашните герои: „ Книгата ми се занимава с тези неща, в които сме уверени не тъй като са верни, а тъй като ни служат. Те стават част от нашето верую, заради това, че са ни комфортни и ни изнасят. Но от това не стават по-правилни “.
Ето, това е гласът на Харвард, а не прокисналата словесна боза, която ни пробутват кирчовци.
В края на краищата, огромният въпрос е, кой ще понесе отговорността за този човек.
След време той може да си фантазира, че самичък се е конфигурирал в премиерския кабинет.
Но истината е напълно друга.
Последните събития са повече от тревожни.
Скопяни към този момент ни играят твърдо и даже предизвикателно.
Да се срещаш с „ Илинден “ в този миг си е напряко черен номер.
Всичко това се случва след визитата на ПростоКирчо в Скопие.
Знае ли въобще някой, какво е говорил/обещавал той там?
Днес, 4 февруари, отново разчекнаха Гоце Делчев.
А ние единствено във фантазиите си можем да чакаме и нашите големци най-сетне да бъдат по-решителни – в това отношение сме на последно място във Вселената.
Очевидно е невероятно да се Орбанизират, само че към този момент и скопяни се оказаха по-големи мъже, или най-малко по-ловки.
Нашите първенци ще се опитат да прикрият слабостта и малодушието си с оправданието, че е имало външен напън за монтирането на ПростоКирчо, който да извърши изтезанието на българските ползи в Македония.
Ако се съгласим с тази версия, би трябвало да признаем, че изборът е добър – индивидът е изцяло инцидентен и значително неплатежоспособен.
Човек, който е външен за българските пристрастености – и постоянно ще си остане студен към тях.
Ще натикаме македонците в Европейски Съюз, те ще не престават да се гаврят с Историята ни – а този ще се измъкне.
Тогава Историята за прощален път ще се убеди, че нямаме благосклонност към нея. Дори към нея.
Кеворк Кеворкян
в. Уикенд
Няма по-унизително положение на едно общество от това да се помирява с нелепостта.
А тъкмо с това ни принуждават да се примирим.
След като, от известно време, непохватно се преструва на министър председател, ПростоКирчо – както го назова някаква персона от компанията му – към този момент влезе и в ролята на прокурор.
Чуваме го да споделя тия дни по малкия екран, че хората от досегашното управление на „ Булгаргаз “ скоро ще бъдат упрекнати.
Точно по този начин го сподели: „ Ще бъдат упрекнати “.
Той към този момент и упреква.
Той даже не знае, че по Конституция само прокуратурата може да повдига обвинявания.
Той желае за прощален път да ни убеди, че от нищо не схваща.
И упорства да се примирим с следващата грозна дуращина.
Да ви напомня една история – въпреки че, за такива като ПростоКирчо, тя ще остане неразбираема.
След фамозния „ Лайпцигски развой, подсъдимите Танев, Попов и Георги Димитров тържествено са посрещнати и приютени в Москва. По-късно изпращат първите двама в сибирските лагери.
Благой Попов написа спомените си за „ Големият Терор “ и там има един незабравим епизод.
Следователят от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) го върти на шиш и все го назовава „ подсъдими “. Веднъж Попов му възразява, че към момента е единствено обвинен.
Тогава оня го замъква до прозореца, демонстрира му московския бул. долу, цялостен с хора, и му споделя: „ Ти си обвиняем – а всички ония там към този момент са обвинени! “
И през днешния ден има хора, които са положителни възпитаници на оня кучи наследник от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), без даже да подозират за съществуването му.
Кирчо е несравним облик – и е извънредно време да се направи едно съществено телевизионно изявление с него.
Няма да е елементарно да се проникне зад най-често невнятното му говорене – и изключително зад въодушевлението, което непрестанно прелива от него. Вижте го единствено по какъв начин се ръкува – по какъв начин раздрусва ръката на индивида до него, като че ли преди малко е решил казуса с световното стопляне.
Изключено е да проумява, че той самият е някакъв проблем.
Засега той като че ли е сигурен, че печели от телевизионните си изяви – без значение, че във всяка от тях има комични разминавания с естествения език, лекомислени изхвърляния или неприлично боравене с обстоятелствата.
Той обаче непроменяемо остава удовлетворен, тъй като публиката може да го сметне за всевъзможен, само че така или другояче тя няма да бъде позволена до най-важното: истината за него.
Водещите се държат удивително малодушно с него – или не го схващат или ги хипнотизира по някакъв метод – само че, така или другояче, не съумяват да обхванат и на микрон в него.
Така оставят в публиката усещането, че му симпатизират, незнайно за какво – като че ли е някой несретник, попаднал в нелепа обстановка, а не премиер-министър.
Може да има и още една причина – и това да е страхът им, че, увлечени и покорени от въодушевлението му, могат да замязят на него.
Сега се сещам, за какво толкоз ме впечатлява ръкостискането му – то изумително припомня за героите на комедийните филми от ерата на нямото кино.
Все отново, някой би трябвало да се жертва за едно същинско изявление с него – колкото и всичко в близост да е подвластно на Великата Българска Случайност, индивидът е министър председател, само че на практика нищо не знаем за него.
Тия дни нещичко въпреки всичко прокапа от интимния му свят – само че същите малките екрани, които още събират кураж съществено да беседват с него, незабавно постановиха табу над новинката.
Преди време дълго ни досаждаха за чата сред основния прокурор и някогашният прес-секретар на Бойко, въпреки че няма нищо неоправдателно в сходно другарство.
Но не обелиха и думица за едно премеждие на ПростоКирчо, което внесе известна жизнерадостност в така тягостното ни всекидневие.
Става дума за общуването му с прочут уебсайт за връзка сред гейове – съответно документирано и илюстрирано.
Никой от държавния пресцентър не си направи труда да разясни за редовно любознание ли става дума или за някакво моментно отклоняване от приличието.
И в двата случая британският министър председател Джонсън, примерно, с тъга щеше да резервира главата си непокътната – или най-малко цяла нощ щяха да го въртят из катакомбите на Музея на Лондон, с цел да види какви санкции щеше да получи в едни по-сурови времена.
Изтеклата информация надали е трогнала изключително ПростоКирчо.
Той нищо не чува от това, което приказват другите за него, той е в някаква друга психическа писта.
Въпреки най-конфузните оценки и просташки обиди, той си остава в неговия си свят – това е рядко срещано качество, което надалеч надвишава елементарния нашенски тепегьозлък.
Говори си това, което си е наумил, просто създава някакъв звуков декор.
Не си дава сметка, когато изтървава нещо, което го злепоставя. Това за него няма никаква значение.
Обаче, при цялата си приказливост, въобще не разяснява изказванията на македонския президент, че тук има македонско малцинство, не разяснява и срещата му с ОМО „ Илинден “.
Изглежда, даже не схваща какво се случва.
Никой от малките екрани не се осмелява да му зададе два значими въпроса. Първият – при какви условия персонално той няма да поддържа приемането на Македония в Европейски Съюз.
Ще има ли значение за него отношението им към българската история. Никой не го пита.
И вторият въпрос: „ Бяхте министър на стопанската система, въпреки и подправен, поради измамливата си декларация, в този момент сте министър председател – какво постигнахте в прословутата ви „ битка с корупцията “?
Чувствахте ли се подкупен, когато в Европарламента ви питаха за подправената ви декларация? “
Питайте го и друго: по кое време ще сметне, че си е извършил задачата – и каква е, в действителност, тя?
Какво мисли за престъпната приватизация – неотдавна той се изхвърли, че всичко сторено през последните 30 години е цялостен провал; приватизацията влиза ли в тази сметка – и какво мисли, примерно, за Прокопиев, един от нейните принцове?
Ако не бъде подканен да дава отговор на значими въпроси, той ще продължава още известно време да води за носа някакво количество хора, въпреки и нищожно.
И в този момент има балами, които му имат вяра, тъй като към този момент са инвалидизирани от неговото простоговорене.
Всъщност, ръкопляскат му за желанията му, не за резултатите.
Той не може да се похвали с нито един, само че е пресметнал добре наивния си електорат – не че за това е нужна особена проницателност.
Обещавай и обещавай, начеши им крастата с неистини.
Излъчвай бодрост и убеденост, ръкостискай до премала, друго не ти е нужно – до момента в който пристигна времето да се измъкнеш.
А естественото говорене към този момент дефинитивно е сменено от простоговорене – простоговоренето на ПростоКирчо. То господства във всичко, даже най-важните проблеми не умилостовяват простоговорещия.
Така бе и с енергийната рецесия, и с пандемията даже.
Преди няколко седмици Кирчо бе изцяло уверен, че ще реши енергийния проблем – ето ги азерите, те са ни на разположение.
Хвърля следващото заричане и на часа го не помни.
Сега още веднъж се захваща със същия проблем в нов цикъл на простоговорене – няколко несръчни словесни пируета и довиждане, до идната сесия на простоговорене.
Понякога приказва толкоз неуместно, та човек може да си намерения, че го прави преднамерено.
Досега по този начин и не научихме каква е средата на този човек, кои са кумирите му, какво чете, до къде се простира въображението му – отвън персоналните му сметки.
Ще загатна патриарха на международната икономическа мисъл Джон Кенет Гълрбайт – възхитителни са размишленията му за ролята на въображението в неговата работа.
Когато във „ Всяка неделя “стана дума за новата му книга „ Икономика на почтената машинация “, Дж.К.Гълбрайт сподели нещо доста значимо, изключително за тукашните герои: „ Книгата ми се занимава с тези неща, в които сме уверени не тъй като са верни, а тъй като ни служат. Те стават част от нашето верую, заради това, че са ни комфортни и ни изнасят. Но от това не стават по-правилни “.
Ето, това е гласът на Харвард, а не прокисналата словесна боза, която ни пробутват кирчовци.
В края на краищата, огромният въпрос е, кой ще понесе отговорността за този човек.
След време той може да си фантазира, че самичък се е конфигурирал в премиерския кабинет.
Но истината е напълно друга.
Последните събития са повече от тревожни.
Скопяни към този момент ни играят твърдо и даже предизвикателно.
Да се срещаш с „ Илинден “ в този миг си е напряко черен номер.
Всичко това се случва след визитата на ПростоКирчо в Скопие.
Знае ли въобще някой, какво е говорил/обещавал той там?
Днес, 4 февруари, отново разчекнаха Гоце Делчев.
А ние единствено във фантазиите си можем да чакаме и нашите големци най-сетне да бъдат по-решителни – в това отношение сме на последно място във Вселената.
Очевидно е невероятно да се Орбанизират, само че към този момент и скопяни се оказаха по-големи мъже, или най-малко по-ловки.
Нашите първенци ще се опитат да прикрият слабостта и малодушието си с оправданието, че е имало външен напън за монтирането на ПростоКирчо, който да извърши изтезанието на българските ползи в Македония.
Ако се съгласим с тази версия, би трябвало да признаем, че изборът е добър – индивидът е изцяло инцидентен и значително неплатежоспособен.
Човек, който е външен за българските пристрастености – и постоянно ще си остане студен към тях.
Ще натикаме македонците в Европейски Съюз, те ще не престават да се гаврят с Историята ни – а този ще се измъкне.
Тогава Историята за прощален път ще се убеди, че нямаме благосклонност към нея. Дори към нея.
Кеворк Кеворкян
в. Уикенд
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ