Там, където влезе съветски режим, човекът става жертва. Как една скулптура извика срещу окупатора
Полицейски кордон загражда пространството пред Паметника на руската войска, където нормално деца вършат трикове със скейтборд и BMX. Причината обаче не е следващият митинг против продължаващото наличие на най-големия паметник в София, а един “концептуален жест ” към жертвите на съветската военна експанзия в Украйна, почнала на 24 февруари.
Само няколко дни след началото на войната, скулпторът Неделчо Костадинов прави своята творба “Викът на украинската майка ”. Миниатюрата изобразява вцепенена от смут стара жена, която крещи против съветските окупатори.
Затова в четвъртък вечерта тя алегорично беше сложена против фигурата на въоръжения с шмайзер руски боец, който от десетилетия се извисява в небето над София. Идеята е на Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли в памет на починалия им непосредствен другар и сътрудник Георги Пенков-Джони.
Скулптурата беше краткотрайно поставена на фундамент сред уредите за скейтборд трикове, покрай бул. “Цар Освободител ”. Охраняващите събитието служители на реда не желаеха то да се организира по-близо до руския монумент, който към момента е “пазен ” от проруски деятели и представители на пропутинския мотористки клуб “Нощни вълци ”.
Идеята на Костадинов е да предложи на Столичната община да вземе решение там за непрекъснато да бъде поставена по-голяма статуя “Викът на украинската войска ”, която да е висока най-малко към два метра, с цел да противостои на руския боец.
“Вземете паметника на Левски, на Христо Ботев, на Кирил и Методи. Да ги сложим спрямо този монумент. И трите, събрани дружно на височина, са 10 пъти по-малки от оня паметник ”, сподели при започване на представянето на миниатюрата Джеки Стоев, а Христо Илиев добави, че е “срамно ” да се приказва за това на “бул. “Руски ”.
По думите на журналиста, учител от Софийския университет и медиен специалист Георги Лозанов-Гого “30-годишното опазване на този монумент е демонстрация на българския Стокхолмски комплекс ”.
“По този метод да те притегля личният ти окупатор. И освен да не възразяваш, освен да се примиряваш, а да го величаеш и да търпиш тая форма на негово мощно наличие над всичко останало в софийското небе ”, сподели някогашният ръководител на Съвета за електронни медии в къса тирада.
Лозанов напомни, че през 1989 година доста хора са имали “наивната вяра ”, че руският режим ще си тръгне по кротичък метод, само че “след 30 години той е подготвен да се върне - с малко изменени лица, само че общо взето със същия метод на ръководство, със същата принуда върху индивида ”.
“И то, да се върне не по кротичък метод, а с война и проливане на човешка кръв. Затова, безусловно разумно, против този монумент тука би трябвало да стоят жертвите на руската войска. ”
Лозанов означи, че през последните дни е прочел в обществените мрежи редица разногласия за художествените достолепия на миниатюрата на Неделчо Костадинов. По този мотив той сподели, че творбата му не е “художествен факт, който би трябвало да бъде толкоз естетически обсъждан - това е един концептуален жест на това да се подсетят хората, изключително тези, които са склонни да го не помнят, че там, където влезе руски режим, индивидът става жертва ”.
“Жертвите носят страдалчество. Не естетиката на красивото, а естетиката на грозното е тази, която пресъздава страданието ”, заключи Гого Лозанов.
Колегата му Иво Инджев дефинира оставянето на Паметника на руската войска на мястото му след 1989 година като “десетилетна инспекция на настройките на българина да скланя главица пред шмайзера ”.
“И след тази подготовка от десетки години, която се оказа толкоз сполучлива, ние през днешния ден не би трябвало да се учудваме на безусловно бездушното отношение на толкоз огромни елементи от нашия народ, за жалост, към страданието на украинците. ”
Инджев добави, че руският паметник е в действителност “паметник на лъжата ”, тъй като в основата му в три фрази са изречени три неистини.
“Няма руска войска 1944 година Тя се появява на картатата на света през 1946 година с декрет на Сталин, до тогава се назовава Червената войска на служащите и селяните. Това е формалното ѝ наименование. Там написа, че е на руската войска, каквато през 1944 година не е имало. Пише, че е “от признателния български народ за освобождението ”. Окупацията е наречена избавление ”, сподели журналистът, добавяйки: “И кой тъкмо е бил признателен - признателни са тези, които те поставят на власт, а не българският народ. ”
По време на събитието звучаха песни на Васко Кръпката, който обезпечи озвучаването, Буги Барабата, Георги Минчев и Богдана Карадочева.
Докато присъстващите говореха, в подножието на руския монумент че чуваше барабан. За малко на представянето на скулптурата “Викът на украинската майка ” се появи и депутатът от проруската партия “Възраждане ” Николай Дренчев, който стоеше зад полицейския кордон.
“Лично за мен статуята зад тила ми няма естетически достолепия или най-малко аз не разбирам по никакъв метод това изкуство. Ако аз бях украинец, не бих се радвал да видя подобен монумент на украинската майка или жена ”, копментира пред телевизия “ ” Дренчев, който е някогашен боен водач.
След края на събитието Неделчо Костадинов отнесе миниатюрата назад в ателието си. До напрежение с проруски деятели не се стигна.
Само няколко дни след началото на войната, скулпторът Неделчо Костадинов прави своята творба “Викът на украинската майка ”. Миниатюрата изобразява вцепенена от смут стара жена, която крещи против съветските окупатори.
Затова в четвъртък вечерта тя алегорично беше сложена против фигурата на въоръжения с шмайзер руски боец, който от десетилетия се извисява в небето над София. Идеята е на Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли в памет на починалия им непосредствен другар и сътрудник Георги Пенков-Джони.
Скулптурата беше краткотрайно поставена на фундамент сред уредите за скейтборд трикове, покрай бул. “Цар Освободител ”. Охраняващите събитието служители на реда не желаеха то да се организира по-близо до руския монумент, който към момента е “пазен ” от проруски деятели и представители на пропутинския мотористки клуб “Нощни вълци ”.
Идеята на Костадинов е да предложи на Столичната община да вземе решение там за непрекъснато да бъде поставена по-голяма статуя “Викът на украинската войска ”, която да е висока най-малко към два метра, с цел да противостои на руския боец.
“Вземете паметника на Левски, на Христо Ботев, на Кирил и Методи. Да ги сложим спрямо този монумент. И трите, събрани дружно на височина, са 10 пъти по-малки от оня паметник ”, сподели при започване на представянето на миниатюрата Джеки Стоев, а Христо Илиев добави, че е “срамно ” да се приказва за това на “бул. “Руски ”.
По думите на журналиста, учител от Софийския университет и медиен специалист Георги Лозанов-Гого “30-годишното опазване на този монумент е демонстрация на българския Стокхолмски комплекс ”.
“По този метод да те притегля личният ти окупатор. И освен да не възразяваш, освен да се примиряваш, а да го величаеш и да търпиш тая форма на негово мощно наличие над всичко останало в софийското небе ”, сподели някогашният ръководител на Съвета за електронни медии в къса тирада.
Лозанов напомни, че през 1989 година доста хора са имали “наивната вяра ”, че руският режим ще си тръгне по кротичък метод, само че “след 30 години той е подготвен да се върне - с малко изменени лица, само че общо взето със същия метод на ръководство, със същата принуда върху индивида ”.
“И то, да се върне не по кротичък метод, а с война и проливане на човешка кръв. Затова, безусловно разумно, против този монумент тука би трябвало да стоят жертвите на руската войска. ”
Лозанов означи, че през последните дни е прочел в обществените мрежи редица разногласия за художествените достолепия на миниатюрата на Неделчо Костадинов. По този мотив той сподели, че творбата му не е “художествен факт, който би трябвало да бъде толкоз естетически обсъждан - това е един концептуален жест на това да се подсетят хората, изключително тези, които са склонни да го не помнят, че там, където влезе руски режим, индивидът става жертва ”.
“Жертвите носят страдалчество. Не естетиката на красивото, а естетиката на грозното е тази, която пресъздава страданието ”, заключи Гого Лозанов.
Колегата му Иво Инджев дефинира оставянето на Паметника на руската войска на мястото му след 1989 година като “десетилетна инспекция на настройките на българина да скланя главица пред шмайзера ”.
“И след тази подготовка от десетки години, която се оказа толкоз сполучлива, ние през днешния ден не би трябвало да се учудваме на безусловно бездушното отношение на толкоз огромни елементи от нашия народ, за жалост, към страданието на украинците. ”
Инджев добави, че руският паметник е в действителност “паметник на лъжата ”, тъй като в основата му в три фрази са изречени три неистини.
“Няма руска войска 1944 година Тя се появява на картатата на света през 1946 година с декрет на Сталин, до тогава се назовава Червената войска на служащите и селяните. Това е формалното ѝ наименование. Там написа, че е на руската войска, каквато през 1944 година не е имало. Пише, че е “от признателния български народ за освобождението ”. Окупацията е наречена избавление ”, сподели журналистът, добавяйки: “И кой тъкмо е бил признателен - признателни са тези, които те поставят на власт, а не българският народ. ”
По време на събитието звучаха песни на Васко Кръпката, който обезпечи озвучаването, Буги Барабата, Георги Минчев и Богдана Карадочева.
Докато присъстващите говореха, в подножието на руския монумент че чуваше барабан. За малко на представянето на скулптурата “Викът на украинската майка ” се появи и депутатът от проруската партия “Възраждане ” Николай Дренчев, който стоеше зад полицейския кордон.
“Лично за мен статуята зад тила ми няма естетически достолепия или най-малко аз не разбирам по никакъв метод това изкуство. Ако аз бях украинец, не бих се радвал да видя подобен монумент на украинската майка или жена ”, копментира пред телевизия “ ” Дренчев, който е някогашен боен водач.
След края на събитието Неделчо Костадинов отнесе миниатюрата назад в ателието си. До напрежение с проруски деятели не се стигна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ