"Двувластие" и други заблуди
Полицай сочи с палката си бюлетина в учебно заведение в Кано, Нигерия, през февруари 2019 година Президентът Мухамаду Бухари беше избран отново на 24 февруари с малко над 55% от гласовете
© Afolabi Sotunde/Reuters Този текст е част от специфичното издание World Review на The New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете в последния брой на " Капитал " за годината.
Настоящата конституция на Нигерия, сетен подарък от военните, които управляваха страната в продължение на близо четири десетилетия след независимостта й от Англия през 1960 година, беше показана пред обществото на 29 май 1999 година Документът бе важен в едно отношение – никой с изключение на събрания екип по съставянето му не беше виждал наличието му преди този момент. Както отбелязва Ротими Уилямс, един от най-уважаваните правни мозъци на Нигерия, даже преамбюлът на конституцията стартира със удивително въведение, с това ритуално: " Ние, народът... "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Конституцията маркира началото на политическа конвенция, препоръчана в миналото от Ннамди Азикиве, първият президент на самостоятелна Нигерия и един от най-ранните националисти, като решение на борбите за власт, които тормозят страната от първия й боен прелом през януари 1966 година Първоначално военните оставят концепцията в ресурс, само че единствено с цел да я извадят оттова и стартират през 1999 година, замаскирана като народна власт. Истинското име на тази конструкция на властта е " двувластие " и разказва ръководство, ръководено взаимно от боен и граждански съставен елемент, със или без единодушието на втория.
Уоле Шоинка
Настоящата преходна политическа уредба в Судан, компромис сред някогашната военна тирания и демократичната съпротива, съставлява консенсусен модел на двувластие. Нигерийският вид обаче се характеризира с " централизъм " - с военните в центъра. И централизираният надзор е същинската задача на двувластието, без значение какъв брой безапелационно се преструва, че ръководи посредством равнопоставено партньорство.
Съответно не е изненада, че конституцията, завещана от нигерийските военни преди 20 години, съставлява цялостно отменяне на по-слабо централизираната федералистка конструкция, която беше водещият принцип, реализиран след тежки договаряния на предходни конституционни конференции в Нигерия и Англия. Иронията е, че едно от прокламираните оправдания за контрапреврата през 1966 година бе, че той цели да анулира централизацията на властта, която събира силите за сигурност, цивилните управляващи, правораздаването и други държавни структури под едно командване.
Като вкопана мощ на вътрешен колониализъм с съвсем паметен статут, нигерийската войска в никакъв случай няма да слезе от политическата сцена. Военните преврати може към този момент да не са на мода в Африка, само че това не значи, че армията е пуснала кормилото от ръцете си. В последните десетилетия кукловодите на властта в нигерийската " демократична " система са се научили освен да постановат осъществяването на своите политически желания, само че и да внедряват свои хора на основни позиции, преди официално да се отдръпват от сцената. Тези хора са в Сената, в Камарата на представителите и в силите за сигурност, както и във всевъзможни комисии, държавни органи, парадържавни организации и значими стопански организации.
Но по-важното е, че военните са съумели да построят и оградят своя контролна кула в самия център на ръководството в Нигерия. Оттам те упражняват вариации на английската тактика за непряко ръководство.
В резултат на всичко това централизмът освен бе натрапен върху Нигерия, само че и е проникнал в цялата й конструкция на ръководство, засягайки даже политическото схващане на нацията. Не е по никакъв начин инцидентно, че когато се пишеше нигерийската конституция, беше отдадено желание на американската президентска система вместо на наследения от Англия парламентарен модел. Просто тъй като първото е надалеч по-податливо на централистки операции.
Жена минава около плакати на претендента на опозиционната Народна демократична партия в президентските избори в Макуди, Нигерия, през януари 2019
Фотограф: Afolabi Sotunde/Reuters
Макар нигерийското двувластие да оперира най-вече в прикрита форма, армията не се тормози, когато се постанова да показва намерено кой държи същинската власт. Например по време на втория тур на поствоенните избори през 2006 година Ахмаду Али, някогашен полковник и ръководител на ръководещата партия Национален работен комитет, поучава жителите на " размирната " политически стратегическа страна, обяснявайки им, че те би трябвало да схванат, че живеят в държава-гарнизон, и надлежно би трябвало да се подчиняват на волята на командира на гарнизона.
Този " пълководец " е не някой различен, а Ламиди Адедибу, самопровъзгласен палач и освен това изтъркан политически. Той обаче бива ексхумиран и излъскан, а по-късно вкаран в английското завещание на непряко ръководство. За да придаде спомагателна тежест на този пълководец, тогавашният президент Олусегун Обасанджо, също някогашен боен, отдава респект на господин Адедибу в личния си дом, до момента в който последният връща комплимента като средновековен държател, покачен върху нагласен по кралски кон.
Имало е и други случаи, когато събитията – като да вземем за пример провокации към открития ред – са претендирали по-директен боен метод. През 2006 година под прикритието на промени против корупцията членове на локален парламент биват подбрани в командоски жанр и закарани в различен щат, където биват държани на процедура под домакински арест и принудени да отстранят от поста личния си губернатор. А въпросният губернатор, колкото и да е бил подкупен, е също по този начин звучен конкурент на тогавашния президент.
Друг образец: през август 2018 година група въоръжени мъже по разпореждане на Лавал Муса Даура, общоприет шеф на Министерството на държавната администрация, блокират входа на Народното събрание в опит да попречат на депутатите от опозицията да влязат. Г-н Даура работи по своя лична самодейност, до момента в който актуалният президент на Нигерия Мухамаду Бухари – някогашен военачалник – е за малко отвън страната. Вицепрезидентът Йеми Осинбаджо, изпълняващ функционалностите на президент в отсъствието на господин Бухари, отстранява господин Даура от поста му, като, несъмнено, първо се съветва с господин Бухари. Блокадата на Народното събрание – явно нарушаване на конституцията – още веднъж демонстрира по какъв начин двувластието може да запречва пътя на законни източници на демократична власт.
Както демонстрират горните образци, двувластието в Нигерия се демонстрира най-много под формата на безапелационни управнически дейности. Но системата се основава и на самобитно отказване. Например губернаторите в Нигерия са виновни по конституция за гарантиране на сигурността в своите щати. Но като се има поради, че същинската власт принадлежи на военните в центъра на ръководството, те в действителност няма по какъв начин да упражняват това свое обвързване.
Да помислим за най-критичния въпрос, който тормози нигерийската страна сега, гибелна опасност, която заплашва самата основа на съществуването на нацията – смъртоносните нападения на така наречен номадски пастири, чиито ужасяващи стълкновения с фермери са лишили живота на хиляди в последните години. Номадските пастири са добре проведени, имат звучен представител и даже намерено поддържат претенденти за президент, както направиха в изборите през февруари, когато господин Бухари завоюва втори мандат. Пастирите заплашват с ултиматуми щатските парламенти, които се осмеляват да одобряват закони, регулиращи техните бизнес практики, включващи убийства, отвличания, изнасилвания и заличаване на ферми. " Отменете указа или ще последва още от същото! " е мантрата на номадите.
Миналата година пенсиониран военачалник, деец от повече от един държавен прелом, се почувства длъжен да упрекна армията в скрит план с номадите, които неотдавна наскоро замениха дървените си геги с автомати АК-47. Междувременно обезверени щатски губернатори припомнят на центъра, че те са виновни за сигурността единствено на хартия и че инструментите за налагане на законите и обезпечаване на отбрана в действителност са в центъра – само че центърът се е трансформирал в номадски!
Предвид демократичната двоякост в Нигерия, където непрестанните апели за промени в конституцията и преструктуриране на страната в не толкоз централизирана посока постоянно провокират злокобни предизвестия от страна на военните, би било рационално да се следят деликатно военните сътрудници в двувластието и тяхната подготвеност да бълват " родолюбив " фанатизъм.
В Нигерия волята на народа, която стои в самото сърце на демокрацията, наподобява, е воля под изискване, която не стига даже за леки ремонти на съставните елементи на нацията.
Най-голямата нововъзникваща народна власт в Африка, Судан, заслужава да употребява по най-хубавия метод опита на Нигерия, откакто гражданската съпротива неотдавна подписа съглашение за двувластие – с концепцията да бъде преходно – с военните. Има редица тревожни паралели сред Судан и Нигерия, най-отрезвяващият от които е изпълненият с земетресения път на двете страни към същинска народна власт. Отровата на властта е проникнала надълбоко в армиите на двете страни и военните във всяка от тях са подготвени да прибегнат и до най-безскрупулните номера, с цел да задържат тази власт и да обезпечат продължаващата си доминация върху политическата среда.
Когато африканските народи отиват на пазар, с цел да си избират народна власт, двувластието може да наподобява като превъзходен избор – само че отговорността си остава на купувача!
Уоле Шоинка е нигерийски публицист и драматург. Той е притежател на Нобеловата премия за литература през 1986 година
© 2019 The New York Times Company and Wole Soyinka
© Afolabi Sotunde/Reuters Този текст е част от специфичното издание World Review на The New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете в последния брой на " Капитал " за годината.
Настоящата конституция на Нигерия, сетен подарък от военните, които управляваха страната в продължение на близо четири десетилетия след независимостта й от Англия през 1960 година, беше показана пред обществото на 29 май 1999 година Документът бе важен в едно отношение – никой с изключение на събрания екип по съставянето му не беше виждал наличието му преди този момент. Както отбелязва Ротими Уилямс, един от най-уважаваните правни мозъци на Нигерия, даже преамбюлът на конституцията стартира със удивително въведение, с това ритуално: " Ние, народът... "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Конституцията маркира началото на политическа конвенция, препоръчана в миналото от Ннамди Азикиве, първият президент на самостоятелна Нигерия и един от най-ранните националисти, като решение на борбите за власт, които тормозят страната от първия й боен прелом през януари 1966 година Първоначално военните оставят концепцията в ресурс, само че единствено с цел да я извадят оттова и стартират през 1999 година, замаскирана като народна власт. Истинското име на тази конструкция на властта е " двувластие " и разказва ръководство, ръководено взаимно от боен и граждански съставен елемент, със или без единодушието на втория.
Уоле Шоинка
Настоящата преходна политическа уредба в Судан, компромис сред някогашната военна тирания и демократичната съпротива, съставлява консенсусен модел на двувластие. Нигерийският вид обаче се характеризира с " централизъм " - с военните в центъра. И централизираният надзор е същинската задача на двувластието, без значение какъв брой безапелационно се преструва, че ръководи посредством равнопоставено партньорство.
Съответно не е изненада, че конституцията, завещана от нигерийските военни преди 20 години, съставлява цялостно отменяне на по-слабо централизираната федералистка конструкция, която беше водещият принцип, реализиран след тежки договаряния на предходни конституционни конференции в Нигерия и Англия. Иронията е, че едно от прокламираните оправдания за контрапреврата през 1966 година бе, че той цели да анулира централизацията на властта, която събира силите за сигурност, цивилните управляващи, правораздаването и други държавни структури под едно командване.
Като вкопана мощ на вътрешен колониализъм с съвсем паметен статут, нигерийската войска в никакъв случай няма да слезе от политическата сцена. Военните преврати може към този момент да не са на мода в Африка, само че това не значи, че армията е пуснала кормилото от ръцете си. В последните десетилетия кукловодите на властта в нигерийската " демократична " система са се научили освен да постановат осъществяването на своите политически желания, само че и да внедряват свои хора на основни позиции, преди официално да се отдръпват от сцената. Тези хора са в Сената, в Камарата на представителите и в силите за сигурност, както и във всевъзможни комисии, държавни органи, парадържавни организации и значими стопански организации.
Но по-важното е, че военните са съумели да построят и оградят своя контролна кула в самия център на ръководството в Нигерия. Оттам те упражняват вариации на английската тактика за непряко ръководство.
В резултат на всичко това централизмът освен бе натрапен върху Нигерия, само че и е проникнал в цялата й конструкция на ръководство, засягайки даже политическото схващане на нацията. Не е по никакъв начин инцидентно, че когато се пишеше нигерийската конституция, беше отдадено желание на американската президентска система вместо на наследения от Англия парламентарен модел. Просто тъй като първото е надалеч по-податливо на централистки операции.
Жена минава около плакати на претендента на опозиционната Народна демократична партия в президентските избори в Макуди, Нигерия, през януари 2019
Фотограф: Afolabi Sotunde/Reuters
Макар нигерийското двувластие да оперира най-вече в прикрита форма, армията не се тормози, когато се постанова да показва намерено кой държи същинската власт. Например по време на втория тур на поствоенните избори през 2006 година Ахмаду Али, някогашен полковник и ръководител на ръководещата партия Национален работен комитет, поучава жителите на " размирната " политически стратегическа страна, обяснявайки им, че те би трябвало да схванат, че живеят в държава-гарнизон, и надлежно би трябвало да се подчиняват на волята на командира на гарнизона.
Този " пълководец " е не някой различен, а Ламиди Адедибу, самопровъзгласен палач и освен това изтъркан политически. Той обаче бива ексхумиран и излъскан, а по-късно вкаран в английското завещание на непряко ръководство. За да придаде спомагателна тежест на този пълководец, тогавашният президент Олусегун Обасанджо, също някогашен боен, отдава респект на господин Адедибу в личния си дом, до момента в който последният връща комплимента като средновековен държател, покачен върху нагласен по кралски кон.
Имало е и други случаи, когато събитията – като да вземем за пример провокации към открития ред – са претендирали по-директен боен метод. През 2006 година под прикритието на промени против корупцията членове на локален парламент биват подбрани в командоски жанр и закарани в различен щат, където биват държани на процедура под домакински арест и принудени да отстранят от поста личния си губернатор. А въпросният губернатор, колкото и да е бил подкупен, е също по този начин звучен конкурент на тогавашния президент.
Друг образец: през август 2018 година група въоръжени мъже по разпореждане на Лавал Муса Даура, общоприет шеф на Министерството на държавната администрация, блокират входа на Народното събрание в опит да попречат на депутатите от опозицията да влязат. Г-н Даура работи по своя лична самодейност, до момента в който актуалният президент на Нигерия Мухамаду Бухари – някогашен военачалник – е за малко отвън страната. Вицепрезидентът Йеми Осинбаджо, изпълняващ функционалностите на президент в отсъствието на господин Бухари, отстранява господин Даура от поста му, като, несъмнено, първо се съветва с господин Бухари. Блокадата на Народното събрание – явно нарушаване на конституцията – още веднъж демонстрира по какъв начин двувластието може да запречва пътя на законни източници на демократична власт.
Както демонстрират горните образци, двувластието в Нигерия се демонстрира най-много под формата на безапелационни управнически дейности. Но системата се основава и на самобитно отказване. Например губернаторите в Нигерия са виновни по конституция за гарантиране на сигурността в своите щати. Но като се има поради, че същинската власт принадлежи на военните в центъра на ръководството, те в действителност няма по какъв начин да упражняват това свое обвързване.
Да помислим за най-критичния въпрос, който тормози нигерийската страна сега, гибелна опасност, която заплашва самата основа на съществуването на нацията – смъртоносните нападения на така наречен номадски пастири, чиито ужасяващи стълкновения с фермери са лишили живота на хиляди в последните години. Номадските пастири са добре проведени, имат звучен представител и даже намерено поддържат претенденти за президент, както направиха в изборите през февруари, когато господин Бухари завоюва втори мандат. Пастирите заплашват с ултиматуми щатските парламенти, които се осмеляват да одобряват закони, регулиращи техните бизнес практики, включващи убийства, отвличания, изнасилвания и заличаване на ферми. " Отменете указа или ще последва още от същото! " е мантрата на номадите.
Миналата година пенсиониран военачалник, деец от повече от един държавен прелом, се почувства длъжен да упрекна армията в скрит план с номадите, които неотдавна наскоро замениха дървените си геги с автомати АК-47. Междувременно обезверени щатски губернатори припомнят на центъра, че те са виновни за сигурността единствено на хартия и че инструментите за налагане на законите и обезпечаване на отбрана в действителност са в центъра – само че центърът се е трансформирал в номадски!
Предвид демократичната двоякост в Нигерия, където непрестанните апели за промени в конституцията и преструктуриране на страната в не толкоз централизирана посока постоянно провокират злокобни предизвестия от страна на военните, би било рационално да се следят деликатно военните сътрудници в двувластието и тяхната подготвеност да бълват " родолюбив " фанатизъм.
В Нигерия волята на народа, която стои в самото сърце на демокрацията, наподобява, е воля под изискване, която не стига даже за леки ремонти на съставните елементи на нацията.
Най-голямата нововъзникваща народна власт в Африка, Судан, заслужава да употребява по най-хубавия метод опита на Нигерия, откакто гражданската съпротива неотдавна подписа съглашение за двувластие – с концепцията да бъде преходно – с военните. Има редица тревожни паралели сред Судан и Нигерия, най-отрезвяващият от които е изпълненият с земетресения път на двете страни към същинска народна власт. Отровата на властта е проникнала надълбоко в армиите на двете страни и военните във всяка от тях са подготвени да прибегнат и до най-безскрупулните номера, с цел да задържат тази власт и да обезпечат продължаващата си доминация върху политическата среда.
Когато африканските народи отиват на пазар, с цел да си избират народна власт, двувластието може да наподобява като превъзходен избор – само че отговорността си остава на купувача!
Уоле Шоинка е нигерийски публицист и драматург. Той е притежател на Нобеловата премия за литература през 1986 година
© 2019 The New York Times Company and Wole Soyinka
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ