Робърт Дювал – ветеранът актьор, участвал в поредица от емблематични

Робърт Дювал – ветеранът артист, взел участие в поредност от емблематични американски филми, измежду които „ Апокалипсис в този момент “, „ Кръстникът “, „ MASH “ и „ Да убиеш присмехулник “ – умря на 95-годишна възраст, заяви „ Гардиън “.

„ Боб си отиде умерено вкъщи, заобиколен от обич и успокоение “, написа брачната половинка му Лусиана Дювал във Фейсбук.

„ За света той беше артист, притежател на „ Оскар “, режисьор, повествовател на истории. За мен той беше просто всичко. Страстта му към занаята беше равна само на дълбоката му обич към персонажите, към положителната храна и към това да бъде център на вниманието. За всяка от многото си функции Боб даваше всичко от себе си на героите и на истината за човешкия дух, която те представяха. По този метод той оставя нещо трайно и незабравимо за всички нас “, написа Лусиана.

Дювал евентуално е най-известен с ролята си на полковник Килгор в „ Апокалипсис в този момент “ (1979), която остави две от най-цитираните реплики в историята на киното – „ Чарли не сърфира! “ и „ Обичам миризмата на напалм заран “. Той обаче има и голям принос с облика на консилиерето Том Хейгън в „ Кръстникът “ и „ Кръстникът II “, с ролята на затворения Буу Радли в „ Да убиеш присмехулник “ при започване на кариерата си, както и с голям брой поддържащи и присъщи функции през идващите десетилетия.

Актьорът е номиниран общо седем пъти за „ Оскар “ и печели една статуетка – за най-хубав артист през 1984 година за кино лентата „ Tender Mercies “, в който играе кънтри артист, опитващ се да преодолее алкохолизма си.

Робърт Дювал е роден през 1931 година в Сан Диего, Калифорния, в фамилията на офицер от военноморските сили. Той учи актьорско майсторство в лицей в Сейнт Луис, щата Мисури, и за малко служи в армията. През 1955 година се записва в Neighborhood Playhouse School of the Theatre в Ню Йорк, където учи паралелно с Джеймс Каан, Джийн Хекман и Дъстин Хофман. По това време дели жилище с Хекман и Хофман.

Дювал работи интензивно в малкия екран и театъра, в това число в отличена режисура от 1965 година на пиесата на Артър Милър „ Поглед от моста “, режисирана от Улу Гросбард. Първата му кино роля е като загадъчния Буу Радли в „ Да убиеш присмехулник “ (1962).

След по-малки функции във филми като „ Bullitt “ (1968) и „ True Grit “ (1969), репутацията му се утвърждава, само че точно присъединяване му в „ MASH “ – в ролята на самодоволния Франк Бърнс, непрекъснато осмиван от Хоукай (Доналд Съдърланд) и Трапър Джон (Елиът Гулд) – го прави необятно различим.

След като се появява във феминисткия роуд филм на Франсис Форд Копола „ The Rain People “ (1969), Дювал укрепва връзката си с така наречен „ нова вълна “ в Холивуд. Той получава основната роля в дебютния филм на Джордж Лукас „ THX 1138 “ (1970), след което се превъплъщава в Том Хейгън в първите два кино лентата „ Кръстникът “ (по-късно не взе участие в третата част поради различия по отношение на хонорара). Ролята на Килгор в „ Апокалипсис в този момент “ в началото е била предопределена за Джийн Хекман.

Паралелно Дювал продължава да взе участие и в по-масови продукции като трилъра за Втората международна война „ The Eagle Has Landed “ (1976), сатиричния филм за медиите „ Network “ (1976) и бейзболната драма „ The Natural “ (1984).

През 1983 година прави режисьорския си дебют с „ Angelo, My Love “ – полуимпровизирана драма за ромско улично момче в Ню Йорк. Въпреки извоювания „ Оскар “ за „ Tender Mercies “, основните функции рядко му се оферират, само че той остава извънредно мощно наличие в поддържащи облици през 80-те и 90-те години. Сред филмите му от този интервал са престъпният трилър „ Colors “ на Денис Хопър, блокбастърът „ Days of Thunder “ (1990) с Том Круз и екранизацията по Маргарет Атууд „ The Handmaid’s Tale “ (1990).

През 1992 година Дювал се завръща в малкия екран, където изиграва Йосиф Сталин в отличен HBO сериал, режисиран от Иван Пасер. През 1997 година получава още една основна роля във втория си режисьорски филм „ The Apostle “, в който играе просветител, умъртвил любовника на брачната половинка си. За тази роля той получава третата си номинация за „ Оскар “ за най-хубав артист.

Дювал режисира още два кино лентата – „ Assassination Tango “ (2002), в който демонстрира и действителния си гений за аржентинско танго, както и уестърна „ Wild Horses “ (2015). Продължава да взе участие в разнородни продукции – от холивудски трилъри като „ The Gingerbread Man “ и „ Gone in 60 Seconds “, до по-нестандартни драми като „ We Own the Night “ и „ The Road “.

Дългогодишният му интерес към футбола (европейския) го води до функции в нискобюджетната шотландска драма „ A Shot at Glory “ (2000), където си партнира с Али Маккойст, както и в комедията „ Kicking and Screaming “ (2005) с Уил Феръл.

Дювал работи интензивно и през 2010-те години. През 2015 година получава нова номинация за „ Оскар “ за най-хубава поддържаща мъжка роля за кино лентата „ The Judge “, като по това време става най-възрастният мъж, номиниран в миналото в тази категория.

Десетилетия наред Дювал е измежду най-изявените поддръжници на Републиканската партия в Холивуд, само че през 2014 година декларира, че е прекратил поддръжката си към нея.

Актьорът е бил женен четири пъти: за Барбара Бенджамин (1964–1981), за Гейл Янгс (1982–1986), за Шарън Брофи (1991–1995) и за Лусиана Педраса, за която се дами през 2005 година Той няма деца.