Антоний Гълъбов: Служебното правителство е фактор в предизборната кампания
Политологът доцент Антоний Гълъбов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Избори, избори – за какво не можем да излезем от този циничен кръг?
Първо, тъй като те са резултат от една доста дълбока политическа рецесия, която не е сред политиците и депутатите, а сред жителите и политиците. Има един интервал на струпване, на чувство на незадоволеност, съмнение към институции, за липса на политическо посланичество. И през последните 2 години ние сме в дълбока политическа рецесия. Така че честите избори са единствено един от нейните изрази.
Споменахте и жителите. Гражданите и политиците.
Това е най-важното сега.
Тоест, българският жител не желае да има съответно ръководство в страната ли?
Иска, единствено че не го намира. Големият въпрос е в действителност в това, и ще се опитам през цялата акция да дублирам едно и също нещо: Ако хората не вземат участие в политическия развой, в случай че жителите не вземат участие във взимането на решения, нещата ще продължат да се утежняват. Колкото по-малко хора вземат участие на изборите, толкоз по-вероятно е да не успеем за следващ път за реализираме някакво минимално единодушие между тях. Отношенията в обществото са извънредно напрегнати – това е, което разграничава тези избори от миналогодишните избори. Има ясно чувство за рецесия, има страхове, свързани с обезценяване на приходи, на спестявания, с повишаване на цени, със започваща неустановеност по отношение на работни места, липса на обикновена предвидимост. В тази среда, в случай че политиците отхвърлен жителите и в случай че имаме по-ниска изборна интензивност, най-вероятно ще ни се наложи да се надигнем пред същото ръководство.
Казвате: Гражданите не виждат партии, ръководство, което може да реализира по този начин стремежи баланс в нашата страна.А съгласно вас, имаме ли такива партии, обединения сега? Вашето мнение какво е?
Големият въпрос в действителност е, за мен беше по-коректно от страна на политиците да имаме повече на брой предизборни обединения. Нека да кажем, че имаме в действителност единствено 6 обединения, които отиват на избори, останалите 22 партии се явяват още веднъж независимо. Беше по-коректно към жителите авансово да се очертаят линиите на профил на допустимо болшинство през сходни предизборни обединения. Това не се случи. Така или другояче това, което виждам като допустимо ръководство след тези избори, е единствено програмно ръководство. С други думи реализиране на единодушие към ясна управническа стратегия, с съответни периоди, с съответни измирители за степен на реализиране на цели – нещо, което към този момент въобще не виждам като настройка в политическите партии. Те не престават да спорят по какъв начин сме стигнали дотук. Имаме неповторима обстановка, в която се спори за това какво е действителното положение на страната: Срещу публични мнения се изричат политически отзиви, против едната трактовка на настоящото положение на страната се появява друга, тъй че хората даже не са наясно в действителност какъв брой е дълбока рецесията в България. Да не приказваме за това да има логичен диалог за сходно минимално единодушие към управническа стратегия.
Имаме ли партии, които са изправени пред риск?
Всъщност, всички политически партии са изправени пред риск за следващ път да видят, че не престават да губят доверието на жителите. Хубавото на тези избори е, че нямаме огромен нов политинжинерингов план, нямаме нов избавител. Не се задава някой, който внезапно да грабне доверието на жителите и да го занесе неизвестно къде. Но по едно и също време с това казусът е в това, че има политически партии, които в желанието си да оцелеят, са подготвени в допълнение да скандализират обстановката, в допълнение да изострят опълчването. А вие доста добре знаете, радиото е най-бързата медия, радиото е най-специфичната медия, тъй като знаете доста добре, че когато се стигне до информативен звук когато няколко души приказват по едно и също време, в действителност слушателят не чува нищо. Така че доста значимо е да разберем, че това, че политиците ни крещят значи, че не чуват добре. Знаете, че хората, които имат усложнения със слуха нормално приказват по-силно. Когато се стигне до сходен открит скандал с потребление на език, който даже не е махленски, тъй като зависи къде е улицата, тогава нормално слушателят не чува нищо.
А какви съгласно вас са желанията на служебното държавно управление сега?
Като че ли става дума за друг дизайн. Не сякаш, сигурно става дума за друг дизайн. Ако си спомнят слушателите ни, първото служебното държавно управление, което назначи Румен Радев предходната година, той самият го показа като модел на надпартийно единодушие с политици от левия, десния политически набор, с специалисти и така нататък, с което искаше да подскаже какъв вид болшинство желае да има. В момента не виждаме нищо сходно. Служебният кабинет е насочен по този начин, че на практика нефаворизира нито една политическа партия, с други думи в действителност стои против всички. Срещу някои стои по-отчетливо, против други в по-малка степен, само че е несъмнено, че Румен Радев на тези избори няма свои любимци. Онова, към което се стреми Радев, сякаш да има болшинство, което е склонно да следва неговите цели. Той доста бързо се ориентира, че предходното ръководещо болшинство няма такива планове, и тъкмо по тази причина по този начин бързо отдръпна поддръжката си за него. Така че за жалост би трябвало да кажа, че служебното държавно управление е фактор в предизборната акция, защото от една страна, служебните министри са длъжни да оповестят действителното положение на страната, въпреки това, всяко сходно изказване в предизборния интервал се пояснява като интервенция в изборния развой.
Казвате фактор, само че служебният министър-председател се опита да се разграничи. Донев сподели, че не взе участие, акцентира.
Така е, тъй като не вземат участие като претенденти за власт, само че техните дейности оказват въздействие върху предизборната обстановка. Само да напомня тази седмица служебният министър на финансите изнесе много притеснителни данни за положението на обществените финанси, и за финансовата прогноза за идващите 3 години – това няма по какъв начин да не оказва въздействие. Още повече, че предходният министър на финансите незабавно се опита да оспори тези обстоятелства. Много неприятно е да се спори за обстоятелства. Нека да има разнообразни тълкования, само че хората би трябвало да имат ясната информация какво е действителното положение на нещата. Така е и с природния газ, по този начин е и с всички останали тежки тематики.
Казвате нямаме нови играчи на хоризонта, само че въпреки всичко очаквате ли друга предизборна акция от старите? И за край да обобщим вашето мнение: Какво очаквате да бъде идващото държавно управление?
Надявам се да водят малко по-разумна акция. В смисъл, уповавам се да се опитат да влязат в диалог с жителите. Това е се случваше и през предходната година, тъй че вероятността да се случи в този момент не е огромна. Онова обаче, което чакам като допустима формула на ръководство оттук насетне, още веднъж споделям, програмно ръководство, да се реализира единодушие към цели. Това ще бъде преди всичко отговорност на най-голямата политическа групировка, която ще получи първия изследователски мандат. В прочут смисъл видяхме, че вторият и третият изследователски мандат са рискови от позиция на опция за реализиране на единодушие, в случай че първият се е провалил. Така че най-хубавият вид би бил да се реализира единодушие към стратегия за ръководство да кажем в границите на една или две години, в която да е доста ясно кой какво прави, защо носи отговорност.
Избори, избори – за какво не можем да излезем от този циничен кръг?
Първо, тъй като те са резултат от една доста дълбока политическа рецесия, която не е сред политиците и депутатите, а сред жителите и политиците. Има един интервал на струпване, на чувство на незадоволеност, съмнение към институции, за липса на политическо посланичество. И през последните 2 години ние сме в дълбока политическа рецесия. Така че честите избори са единствено един от нейните изрази.
Споменахте и жителите. Гражданите и политиците.
Това е най-важното сега.
Тоест, българският жител не желае да има съответно ръководство в страната ли?
Иска, единствено че не го намира. Големият въпрос е в действителност в това, и ще се опитам през цялата акция да дублирам едно и също нещо: Ако хората не вземат участие в политическия развой, в случай че жителите не вземат участие във взимането на решения, нещата ще продължат да се утежняват. Колкото по-малко хора вземат участие на изборите, толкоз по-вероятно е да не успеем за следващ път за реализираме някакво минимално единодушие между тях. Отношенията в обществото са извънредно напрегнати – това е, което разграничава тези избори от миналогодишните избори. Има ясно чувство за рецесия, има страхове, свързани с обезценяване на приходи, на спестявания, с повишаване на цени, със започваща неустановеност по отношение на работни места, липса на обикновена предвидимост. В тази среда, в случай че политиците отхвърлен жителите и в случай че имаме по-ниска изборна интензивност, най-вероятно ще ни се наложи да се надигнем пред същото ръководство.
Казвате: Гражданите не виждат партии, ръководство, което може да реализира по този начин стремежи баланс в нашата страна.А съгласно вас, имаме ли такива партии, обединения сега? Вашето мнение какво е?
Големият въпрос в действителност е, за мен беше по-коректно от страна на политиците да имаме повече на брой предизборни обединения. Нека да кажем, че имаме в действителност единствено 6 обединения, които отиват на избори, останалите 22 партии се явяват още веднъж независимо. Беше по-коректно към жителите авансово да се очертаят линиите на профил на допустимо болшинство през сходни предизборни обединения. Това не се случи. Така или другояче това, което виждам като допустимо ръководство след тези избори, е единствено програмно ръководство. С други думи реализиране на единодушие към ясна управническа стратегия, с съответни периоди, с съответни измирители за степен на реализиране на цели – нещо, което към този момент въобще не виждам като настройка в политическите партии. Те не престават да спорят по какъв начин сме стигнали дотук. Имаме неповторима обстановка, в която се спори за това какво е действителното положение на страната: Срещу публични мнения се изричат политически отзиви, против едната трактовка на настоящото положение на страната се появява друга, тъй че хората даже не са наясно в действителност какъв брой е дълбока рецесията в България. Да не приказваме за това да има логичен диалог за сходно минимално единодушие към управническа стратегия.
Имаме ли партии, които са изправени пред риск?
Всъщност, всички политически партии са изправени пред риск за следващ път да видят, че не престават да губят доверието на жителите. Хубавото на тези избори е, че нямаме огромен нов политинжинерингов план, нямаме нов избавител. Не се задава някой, който внезапно да грабне доверието на жителите и да го занесе неизвестно къде. Но по едно и също време с това казусът е в това, че има политически партии, които в желанието си да оцелеят, са подготвени в допълнение да скандализират обстановката, в допълнение да изострят опълчването. А вие доста добре знаете, радиото е най-бързата медия, радиото е най-специфичната медия, тъй като знаете доста добре, че когато се стигне до информативен звук когато няколко души приказват по едно и също време, в действителност слушателят не чува нищо. Така че доста значимо е да разберем, че това, че политиците ни крещят значи, че не чуват добре. Знаете, че хората, които имат усложнения със слуха нормално приказват по-силно. Когато се стигне до сходен открит скандал с потребление на език, който даже не е махленски, тъй като зависи къде е улицата, тогава нормално слушателят не чува нищо.
А какви съгласно вас са желанията на служебното държавно управление сега?
Като че ли става дума за друг дизайн. Не сякаш, сигурно става дума за друг дизайн. Ако си спомнят слушателите ни, първото служебното държавно управление, което назначи Румен Радев предходната година, той самият го показа като модел на надпартийно единодушие с политици от левия, десния политически набор, с специалисти и така нататък, с което искаше да подскаже какъв вид болшинство желае да има. В момента не виждаме нищо сходно. Служебният кабинет е насочен по този начин, че на практика нефаворизира нито една политическа партия, с други думи в действителност стои против всички. Срещу някои стои по-отчетливо, против други в по-малка степен, само че е несъмнено, че Румен Радев на тези избори няма свои любимци. Онова, към което се стреми Радев, сякаш да има болшинство, което е склонно да следва неговите цели. Той доста бързо се ориентира, че предходното ръководещо болшинство няма такива планове, и тъкмо по тази причина по този начин бързо отдръпна поддръжката си за него. Така че за жалост би трябвало да кажа, че служебното държавно управление е фактор в предизборната акция, защото от една страна, служебните министри са длъжни да оповестят действителното положение на страната, въпреки това, всяко сходно изказване в предизборния интервал се пояснява като интервенция в изборния развой.
Казвате фактор, само че служебният министър-председател се опита да се разграничи. Донев сподели, че не взе участие, акцентира.
Така е, тъй като не вземат участие като претенденти за власт, само че техните дейности оказват въздействие върху предизборната обстановка. Само да напомня тази седмица служебният министър на финансите изнесе много притеснителни данни за положението на обществените финанси, и за финансовата прогноза за идващите 3 години – това няма по какъв начин да не оказва въздействие. Още повече, че предходният министър на финансите незабавно се опита да оспори тези обстоятелства. Много неприятно е да се спори за обстоятелства. Нека да има разнообразни тълкования, само че хората би трябвало да имат ясната информация какво е действителното положение на нещата. Така е и с природния газ, по този начин е и с всички останали тежки тематики.
Казвате нямаме нови играчи на хоризонта, само че въпреки всичко очаквате ли друга предизборна акция от старите? И за край да обобщим вашето мнение: Какво очаквате да бъде идващото държавно управление?
Надявам се да водят малко по-разумна акция. В смисъл, уповавам се да се опитат да влязат в диалог с жителите. Това е се случваше и през предходната година, тъй че вероятността да се случи в този момент не е огромна. Онова обаче, което чакам като допустима формула на ръководство оттук насетне, още веднъж споделям, програмно ръководство, да се реализира единодушие към цели. Това ще бъде преди всичко отговорност на най-голямата политическа групировка, която ще получи първия изследователски мандат. В прочут смисъл видяхме, че вторият и третият изследователски мандат са рискови от позиция на опция за реализиране на единодушие, в случай че първият се е провалил. Така че най-хубавият вид би бил да се реализира единодушие към стратегия за ръководство да кажем в границите на една или две години, в която да е доста ясно кой какво прави, защо носи отговорност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ