Законът за личния фалит е част от мерките за Плана

Законът за персоналния банкрут е част от ограниченията за Плана за възобновяване и резистентност изработен и е изработен в отбрана на хората, натрупали задължения не по тяхна виновност, като задачата е да се откри метод и кредиторите да получат нещо, само че и индивида да не остане напълно гол и необут поради това, че се е случило нещо неподходящо в живота му. Това сподели в предаването " Метроном “ на Радио ФОКУС юрист Ясен Ковачев – специалист по Закона за неплатежоспособност на физическите лица.

По думите му, физическото лице надали ще може напълно да се оттърве от задълженията. Възможно е да се отърве от една част, а другата да се разрочи.

" Тази отбрана не може да се търси за всевъзможни задължения. Касае се за такива, които са на обща стойност над 10 минимални работни заплати, сега това е някъде над 6200 евро, и не е било допустимо да се заплащат повече от 12 месеца ", изясни специалистът.

Той означи и още една специфичност - задълженията не би трябвало да са насъбрани в качеството на едноличен търговец или на човек, който упражнява свободна специалност: " Трябва да са някакви отговорности, свързани с ежедневния обичай, примерно за сметки за " Топлофикация “, или нещо обвързвано с издръжката на фамилията на този човек ".

" 10-годишната отминалост на дълга не е анулирана. Тази отбрана от Закона за персоналния банкрут се дава един път в живота. Ако човек веднъж е минал през това произвеждане и той е завършил с някакво решение, повече сполучливо или по-малко, зависи какъв брой задължения съумял да разтовари от плещите си, повторно изобщо няма да се допусне да се употребява такава отбрана. Такова произвеждане може да изиска единствено съответни жители, никой не може да го задължи да го изиска, и преценката си е извънредно на съответният човек. И по тази причина е доста значимо той да реши, има ли потребност в съответния този миг да се пази, тъй като в случай че той успее да мине през това произвеждане и по някакъв метод да не заплати всичко, което дължи, идващият път обаче ще би трябвало да разчита единствено само на 10-годишната отминалост ", изясни Ковачев.

" Ако производството стартира и тръгне постоянно, и се назначи синдик, който е от листата на синдиците, той получава заплащане. Това са разходи по тази неплатежоспособност. Когато към този момент тръгне производството, изборът дали да се назначи синдик, или в случай че поканените от съда такива откажат и се тръгне да се назначава вместо синдик държавен правосъден реализатор, – 50 евро, 25 евро, само че възнагражденията на синдика са по една минимална заплата за съответните дейности. Т.е. доста би трябвало да се внимава до каква степен и разноските могат да се покрият ", уточни гостът и добави, че разноските са за сметка на длъжника.