Политологът Димитър Ганев разкри истинската цел на консултациите при президента
Политологът Димитър Ганев от организация ТРЕНД с коментар пред Радио "Варна " за идните парламентарни избори, драмите към датата за вота и изборната интензивност в изискванията на пандемия
- Много европейски страни организираха избори в изискванията на пандемия. Защо тази тематика провокира остри диспути и политическо опълчване?
- Нямам подозрение, че ще се оправим с изборите, макар, че има провокации. Освен пандемията, другото предизвикателство е машинното гласоподаване. В България такова гласоподаване с всеобщ темперамент ще се организира за пръв път.
Няма по какъв начин да предвидим всички условия, по тази причина споделям, че предизвикването е голямо. Колкото до пандемичната обстановка, да, няколко страни към този момент организираха своите избори и се оправиха. Въпросът, който тук би трябвало да повдигнем и който е изключително значим, е обвързван с изборната интензивност.
За образец давам прилежащата на нас Румъния, която организира парламентарни избори в изискванията на пандемия и интензивността беше 33%. И няма за какво да се изненадваме. Всяка една европейска страна, провела избори в последните осем месеца, има изборна интензивност по-ниска от обичайна. Какво би трябвало да ни приказва това?
Сигурен съм, че дали на 28-ми март, дали на 18-ти април, или някоя друга случайна дата, ние няма да се ме решили здравната рецесия, няма да сме ваксинирали огромна част от популацията. Затова и не виждам огромна разлика по кое време ще бъдат извършени тези избори.
- Не виждам особена логичност в претекстовете на президента да насрочи датата 28-ми март, да каже, че държавното управление не е готово с подготовката за този ден, до момента в който негови ексепрти и консултанти го поучават изборите да са на 18-и април.
Двете дати не са раздалечени във времето, ще се оправят ли с подготовката в случай че не са подготвени за първата дата за толкоз малко време?
- Аз не мисля, че това е претекста на президента. Според мен имаше преждевременно изявление за 28-ми март, дата за която даже от „ Позитано “ показаха запаси. С тези съвещания в този момент се търси мотив изборите да се реалокират с три седмици.
Казвам 18-ти април, тъй като 25-ти е Цветница, а 2-ми май е Великден. Което значи, че ще са или на 18-ти април, или ще бъдат изместени прекомерно в м. май. А към този момент прекомерно изместени в последния пролетен месец значи прекомерно огромна разлика във времето с първичната дата.
Но да се върна на въпроса за интензивността. Ако не сме наясно с датата, аз съм уверен, че на тези избори ще има по ниска изборна интензивност. Което е обикновено.
- Тя в никакъв случай не е била изключително висока, макар, че гласуването е наложително.
- Задължителното гласоподаване без глоба е просто условност. Сега обаче, социологията, нашата и на наши сътрудници, да вземем за пример скорошното проучване на организация „ Алфа рисърч “ - всички имаме декларативна интензивност от 50, 55, 60% изборна интензивност.
Представете си една интензивност, която, дано да не е като румънската, само че да е сходна... не 33 на 100, а примерно 40%. Тогава има ли някой в България който би могъл да планува какви ще са резултатите от парламентарните избори 2021-ва година при интензивност по ниска с 10-15 на 100 по ниска от обичайна? Аз не бих се заел с прогноза.
- Протестите няма ли да подтикват по висока изборна интензивност? Защо бяха те, в случай че хората не упражнят правото си на глас? Да искаш смяна и да не упражниш вота си за мен е нонсенс.
След митингите навлязохме във втора вълна на ковид, която ще бъде главния фактор за по ниската изборна интензивност. тъй като хората в действителност се тормозят да излизат от тях, да се струпват на едно място с други хора.
- Казаха, че ще има часове за гласоподаване.
Вижте в този момент, вие сте дали своят вот, аз съм дал своя вот. множеството от слушателите също са дали своят вот през живота си. Когато влезеш в секционна изборна комисия, пред вас има ръководител, заместител ръководители, покровители, наблюдаващи на изборите.
Това са към 12 до 15 индивида в по
огромните секции които наблюдават изборния развой или го провеждат. Те са в една стая в продължение на повече от 12 часа. Нормално е част от хората да се опасяват да влязат в едно такова помещение и то в случай, че през същото това помещение преди тях са минали още няколкостотин души да гласоподават.
Хората се тормозят и това се вижда даже по нашите проучвания.
- Много европейски страни организираха избори в изискванията на пандемия. Защо тази тематика провокира остри диспути и политическо опълчване?
- Нямам подозрение, че ще се оправим с изборите, макар, че има провокации. Освен пандемията, другото предизвикателство е машинното гласоподаване. В България такова гласоподаване с всеобщ темперамент ще се организира за пръв път.
Няма по какъв начин да предвидим всички условия, по тази причина споделям, че предизвикването е голямо. Колкото до пандемичната обстановка, да, няколко страни към този момент организираха своите избори и се оправиха. Въпросът, който тук би трябвало да повдигнем и който е изключително значим, е обвързван с изборната интензивност.
За образец давам прилежащата на нас Румъния, която организира парламентарни избори в изискванията на пандемия и интензивността беше 33%. И няма за какво да се изненадваме. Всяка една европейска страна, провела избори в последните осем месеца, има изборна интензивност по-ниска от обичайна. Какво би трябвало да ни приказва това?
Сигурен съм, че дали на 28-ми март, дали на 18-ти април, или някоя друга случайна дата, ние няма да се ме решили здравната рецесия, няма да сме ваксинирали огромна част от популацията. Затова и не виждам огромна разлика по кое време ще бъдат извършени тези избори.
- Не виждам особена логичност в претекстовете на президента да насрочи датата 28-ми март, да каже, че държавното управление не е готово с подготовката за този ден, до момента в който негови ексепрти и консултанти го поучават изборите да са на 18-и април.
Двете дати не са раздалечени във времето, ще се оправят ли с подготовката в случай че не са подготвени за първата дата за толкоз малко време?
- Аз не мисля, че това е претекста на президента. Според мен имаше преждевременно изявление за 28-ми март, дата за която даже от „ Позитано “ показаха запаси. С тези съвещания в този момент се търси мотив изборите да се реалокират с три седмици.
Казвам 18-ти април, тъй като 25-ти е Цветница, а 2-ми май е Великден. Което значи, че ще са или на 18-ти април, или ще бъдат изместени прекомерно в м. май. А към този момент прекомерно изместени в последния пролетен месец значи прекомерно огромна разлика във времето с първичната дата.
Но да се върна на въпроса за интензивността. Ако не сме наясно с датата, аз съм уверен, че на тези избори ще има по ниска изборна интензивност. Което е обикновено.
- Тя в никакъв случай не е била изключително висока, макар, че гласуването е наложително.
- Задължителното гласоподаване без глоба е просто условност. Сега обаче, социологията, нашата и на наши сътрудници, да вземем за пример скорошното проучване на организация „ Алфа рисърч “ - всички имаме декларативна интензивност от 50, 55, 60% изборна интензивност.
Представете си една интензивност, която, дано да не е като румънската, само че да е сходна... не 33 на 100, а примерно 40%. Тогава има ли някой в България който би могъл да планува какви ще са резултатите от парламентарните избори 2021-ва година при интензивност по ниска с 10-15 на 100 по ниска от обичайна? Аз не бих се заел с прогноза.
- Протестите няма ли да подтикват по висока изборна интензивност? Защо бяха те, в случай че хората не упражнят правото си на глас? Да искаш смяна и да не упражниш вота си за мен е нонсенс.
След митингите навлязохме във втора вълна на ковид, която ще бъде главния фактор за по ниската изборна интензивност. тъй като хората в действителност се тормозят да излизат от тях, да се струпват на едно място с други хора.
- Казаха, че ще има часове за гласоподаване.
Вижте в този момент, вие сте дали своят вот, аз съм дал своя вот. множеството от слушателите също са дали своят вот през живота си. Когато влезеш в секционна изборна комисия, пред вас има ръководител, заместител ръководители, покровители, наблюдаващи на изборите.
Това са към 12 до 15 индивида в по
огромните секции които наблюдават изборния развой или го провеждат. Те са в една стая в продължение на повече от 12 часа. Нормално е част от хората да се опасяват да влязат в едно такова помещение и то в случай, че през същото това помещение преди тях са минали още няколкостотин души да гласоподават.
Хората се тормозят и това се вижда даже по нашите проучвания.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ