Гърците печелят и от покривите си чрез зелено решение за ток
Политиците в България сведоха тематиката за Зеления преход до казуса с енергетиката и по-конкретно до тематиката за въглищата. Зелената договорка на Европейски Съюз обаче не приказва единствено за това, а за нов вид стопанска система, за цифровизация и умни мрежи, за нов вид земеделие, превоз и обществена инфраструктура. Големият проблем за реализиране на тези цели в този момент е в незадоволителната осведоменост на обществото, споделя Славчо Нейков, ръководител на УС на институт " Енергиен мениджмънт ".
В коментар за конференцията на Организация на обединените нации COP 26 в Глазгоу, Нейков откроява две съответни стъпки. Едната е, че към този момент се приказва по-систематизирано за набиране на фондове, които да подкрепят процеса в международен мащаб и втората - усилване на ролята на страните. Става дума за така наречен самостоятелен принос, който всяка страна ще има за възстановяване на климата. За разлика от COP 26, където ангажимените към момента звучат обтекаемо, в границите на Европейски Съюз тези цели към този момент са дефинирани в съответно законодателство.
Най-видимо по какъв начин условията свързани с климата, към този момент се отразяват в всекидневието, се вижда в желанията на бизнеса. Всички вложители, които идват или обмислят по-големи вложения в България, към този момент слагат като първо изискване съществуването на чиста сила, която да могат да употребяват. Нейков дава образец по какъв начин се трансформира и структурата на пазара на електрическа енергия. За страдание, споделя той, това е нереално начинание в България, само че в прилежаща Гърция е всекидневие. Там към този момент работят така наречен енергийни кооперативи. Това значи, че притежателите на няколко прилежащи къщи се договарят да изградят дребна фотоволтаична централа на покривите си, посредством която задоволяват личните си потребности, а остатъка от електрическа енергия продават. В Гърция към този момент работят към 2 000 такива кооператива, споделя Нейков.
От кой зависи сходна самодейност да се регламентира и у нас? Самозаблуда ли, че България може да се откаже от въглища през 2038 година? Имат ли бъдеще нуклеарните реактори създадени за АЕЦ " Белене "? Какво съставляват новият вид модулни нуклеарни реактори? Кои са проблемите в България, свързани с тематиката за изменението на климата?
Отговорите на Славчо Нейков, " Директно в новините " със Стефан Кунчев.
Визитка:
Славчо Нейков е приключил Юридическия факултет на СУ " Свети Климент Охридски ", специализирал е интернационалните стопански връзки, има магистърска степен по европейска интеграция от университета " Лимерик " в Ирландия.
Притежава повече от 30 години стаж в енергийния бранш като основен секретар на Министерство на енергетиката, комисар в енергийния регулатор, специалист в Секретариата на енергийната харта в Брюксел, шеф на Секретариата на Енергийната Общност във Виена. Бил е в управлението на няколко енергийни компании. Извън енергийния бранш е работил като прокурор и юрист. От декември 2014 година е ръководител на УС на институт " Енергиен мениджмънт ".
В коментар за конференцията на Организация на обединените нации COP 26 в Глазгоу, Нейков откроява две съответни стъпки. Едната е, че към този момент се приказва по-систематизирано за набиране на фондове, които да подкрепят процеса в международен мащаб и втората - усилване на ролята на страните. Става дума за така наречен самостоятелен принос, който всяка страна ще има за възстановяване на климата. За разлика от COP 26, където ангажимените към момента звучат обтекаемо, в границите на Европейски Съюз тези цели към този момент са дефинирани в съответно законодателство.
Най-видимо по какъв начин условията свързани с климата, към този момент се отразяват в всекидневието, се вижда в желанията на бизнеса. Всички вложители, които идват или обмислят по-големи вложения в България, към този момент слагат като първо изискване съществуването на чиста сила, която да могат да употребяват. Нейков дава образец по какъв начин се трансформира и структурата на пазара на електрическа енергия. За страдание, споделя той, това е нереално начинание в България, само че в прилежаща Гърция е всекидневие. Там към този момент работят така наречен енергийни кооперативи. Това значи, че притежателите на няколко прилежащи къщи се договарят да изградят дребна фотоволтаична централа на покривите си, посредством която задоволяват личните си потребности, а остатъка от електрическа енергия продават. В Гърция към този момент работят към 2 000 такива кооператива, споделя Нейков.
От кой зависи сходна самодейност да се регламентира и у нас? Самозаблуда ли, че България може да се откаже от въглища през 2038 година? Имат ли бъдеще нуклеарните реактори създадени за АЕЦ " Белене "? Какво съставляват новият вид модулни нуклеарни реактори? Кои са проблемите в България, свързани с тематиката за изменението на климата?
Отговорите на Славчо Нейков, " Директно в новините " със Стефан Кунчев.
Визитка:
Славчо Нейков е приключил Юридическия факултет на СУ " Свети Климент Охридски ", специализирал е интернационалните стопански връзки, има магистърска степен по европейска интеграция от университета " Лимерик " в Ирландия.
Притежава повече от 30 години стаж в енергийния бранш като основен секретар на Министерство на енергетиката, комисар в енергийния регулатор, специалист в Секретариата на енергийната харта в Брюксел, шеф на Секретариата на Енергийната Общност във Виена. Бил е в управлението на няколко енергийни компании. Извън енергийния бранш е работил като прокурор и юрист. От декември 2014 година е ръководител на УС на институт " Енергиен мениджмънт ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ