Политици с две усти, полицаи с четири ръце – от

Политици с две усти, служители на реда с четири ръце – от Лигата за евгеника и стремежа към човешка „ полза “ до стряскащите хирургични тълкования на антични легенди с описа на видния френски стихотворец, публицист и критик.

(Guillaume Apollinaire, 1902)

♥ Пластична хирургия

При последното си пътешестване до Аляска бях отлично посрещнат от делегация на Лигата за евгеника, чиято представителка, мис Оул, неслучайно бе красива госпожица. Тя незабавно ми сподели:

– Не мислете, че нашата лига се лимитира с възстановяване на човешката раса. Освен това ние желаеме да развием индивида след раждането му и по този начин да се каже, да му осигурим пожизнени физически съвършенства. Ето за какво имаме намерение да придадем огромен обсег на новата здравна просвета, наричана „ пластична хирургия “. Постиженията й, които ние деликатно следим, са към този момент обилни. С решимостта и дръзновението, окрилящи новосъздадената наша нация, която сте пристигнали да изучавате, нашите хирурзи реализират нов напредък в региона на своята активност и си слагат цел, каквато вашите лекари, наподобява, още не позволяват за допустима. А тя е прелестна! Елате на следващия ден утрин, в девет часа; ще ви срещна с нашите уреди, със степента на изследванията ни и ще можете незабавно да установите приемливоте резултати, реализирани от нас.

Очарователната мис Оул благо ми кимна. Разговорът бе завършен. Тя се стрелна, лека като водно конче, а в обилната постройка от всички страни се разнасяха телефонни повиквания.

Бях прецизен. Мис Оул неотложно ме води в помещението, което наричаше своя лаборатория, и там ми изложи възгледите си за подобряването на човешката раса. След това ме вкара в някаква стая, където се намираше хубав юноша.

– Представям ви господин Амблерод от Лозана – ми сподели тя. – Той е изгубил ръката си при железопътна злополука. Нашите хирурзи възвърнаха изчезналия крак. Това е ръка на маймуна, чийто външен тип е преобразен посредством последователно срутване на кожата, която по едно и също време със зарастването се подменя с линии кожа, взети от тялото на самия пациент. Работим постепенно, тъй като са нужни обилни защитни ограничения, с цел да завърши сполучливо тази интервенция, която е нищо спрямо една друга – напълно сполучлива и понесена от него с похвална храброст. Господин Амблерод, бихте ли се обърнали, в случай че обичате?

Младежът се обърна и над лявото му ухо видях око, което ме гледаше. Друго око, на тила, също се взря в мен, а трето, или по-скоро пето, примигваше над дясното му ухо. Останах слисан.

– Господин Амблерод – ми сподели мис Оул – е по специалност надзорник в огромна фабрика. Притежаваните по природа очи ни се сториха незадоволителни за осъществяването на работа, при която би трябвало да се гледа по едно и също време на всички страни. Ето за какво нашите хирурзи, чиято умелост е изумителна, го доставиха с три нови очи. Така той се трансформира в истински Аргус и насладата му няма равна, защото надзорник с пет очи е в състояние да изисква доста висока заплата.

Толкова бях сюрпризиран, че не знаех какво да кажа. Излязохме, с цел да отидем в прилежащото помещение, и мис Оул съобщи:

– Представям ви господин Смартест, изтъкнат политик от Даусън-Сити. Той се оженил и в изблик на яд госпожа Смартест толкоз крепко впила зъби в носа му, че го отхапала. Сложихме му различен, по-красив от предходния, изрязан с огромна акуратност от заешко бутче, само че със единодушието на пациента използвахме случая, с цел да го снабдим с нова уста и с всички свързани с нея органи. Няма да ви разказвам в детайлности тази деликатна интервенция. Господин Смартест в този момент може да приказва по едно и също време с двете си усти.

Господин Смартест се обърна и видях, че на усърдно избръснатия му гръб се обрисува друга уста. Заради мис Оул той одобри да ни издекламира по едно и също време две стихотворения и естествената му уста занарежда началото на ария първа от „ Изгубеният парадайс “, до момента в който новата, изразявайки се на френски, рецитираше с лек акцент прелестния роман на Терамен (герой от нещастието „ Федра “ на Расин).

Признавам, че не бях на себе си от изненада.

– Представете си – каза мис Оул – какво значение може да има втората уста за един политик: при заседание навън господин Смартест в този момент е кадърен да приказва ясно освен на публиката пред себе си, само че и на тази откъм гърба. Не е нужно да наблягам преимуществата на това ново отвърстие.

– Вие придавате действителни измерения на античните легенди – казах на мис Оул, откакто се сбогувахме с господин Смартест – Аргус, Фама (Митологично провидение с голям брой очи и усти).

– А ето и Бриарей (сторък исполин от гръцката митология) – отвърна хубавата председателка на Лигата за евгеника, въвеждайки ме в стая, където видях човек с четири ръце.

– Господин Хичкок е служител на реда – добави тя. – Дойде тук по своя воля и ни замоли да му прибавим няколко ръце, които да го създадат по-опасен отпреди за незаконната паплач. Както виждате, обслужихме го съгласно желанията му; той е талантлив с рядко срещана мощ и защото в този момент разполага с четири ръце, от които една на корема и една сред плешките, отсега нататък ще може самичък да води в сектора четирима злосторници едновременно.

Обсипах я с поздравления, а след това мис Оул си взе довиждане с мен, защото трябвало да участва на някаква нова и изключително деликатна интервенция. Ставало дума за изтъкнат академик, който в желанието си да учи по-добре природата желал да му присадят на върха на пръстите очи – микроскопични очички на колибри, с цел да не се понижи осезателната дарба на пръстите.

Напуснах лабораторията и начаса нахвърлих няколко бележки за любопитните случаи, следени от мен. Няма подозрение, че нашата ера ще даде случай на тези „ пластични хирурзи “ да приложат теориите си по най-неподозиран и потребен за човешкия жанр метод.

1918 година

От сборника с разкази: „ Пластична хирургия “, превод от френски Мария Коева, ДИ „ Народна просвета “, София, 1985
Снимка: Guillaume Apollinaire, 1902, Cologne, commons.wikimedia.org