Класацията „Най-млад председател“ в Народното събрание – една особено дълга история на управление
Политиката е игра на ползи, задкулисие и още доста други сиви умения, които в другите моменти се демонстрират по един или различен метод. Присъствието на млади лица в един парламент, може да се счита за добър индикатор, въпреки всичко геният и интелектът, не могат да се лимитират в житейски опит. И по този начин една от най-интересните вести в този случай е, че най-младият ръководител в Народното събрание е юристът Никола Минчев. Има единствено една детайлност – Минчев не е най-младият министър ръководител, прочее той може да се подрежда в класацията, само че неговите 34 години не са задоволително, с цел да завоюва наградата.
Един взор към статистиката на народните представители ще ни покаже, че в предишното има доста други млади политици, които заемат същия пост и по една или друга причина, остават в историята с решения, които трансформират доста България. Нека стартираме с господин Жечо Бакалов, още веднъж правист, приключил право в Швейцария. Роден е през 1867 година в Шумен и през 1899 година е част от Младолибералната партия, същата година е и ръководител на 10-тото Обикновено национално заседание. В този случай откриваме, че този политик е на 32 години, като в идващите 20 години ще бъде министър на търговията, индустрията и труда. Ще бъде преизбиран неведнъж, само че на финалът ще е един от подсъдимите за породените национални произшествия. Не е ясно дали от напрежението или обидата за протичащото се, Бакалов умира на Коледа, 1921 година, малко преди произнасянето на присъдите.
Друг изключително млад политик, който съумява да заеме позицията за най-млад ръководител е Стефан Стамболов. Подозираме, че същият няма доста потребност от показване, само че дано не забравяме, че е ръководител от 1884 до 1886 година в Четвъртото нормално национално заседание. Позиционирането му на този пост се случва още веднъж на 33 години. Историята помни Стамболов като един от най-авторитетните общественици от времето, само че също така не би трябвало да забравяме, че същият е повече от подготвен да пази българската самостоятелност, което и прави. Във времето на бурна и кървава политика, Стамболов получава голям брой закани за ликвидиране, като на 3/15 юли 1895 година е посечен на улицата.
Раните са изключително жестоки в 3-дневна борба, Стамболов умира от раните си. Очевидно това е ориста на младите политици, само че през днешния ден не можем да чакаме такава да се случи. В това можем да бъдем безапелационни. Кои са другите млади и отдадени политици при започване на своята кариера? Димитър Стоянов Тончев е роден през 1859 година в Калофер, като приключва право в Новорусийския университет в Одеса през 1883 година Работи като арбитър в Пловдив, а по-късно и като юрист. Без подозрение ще остане в историята като същинския най-млад подпредседател, тъй като заема поста, когато е единствено на 27 години. През 1887 година той става ръководител на третото Велико национално заседание, а заема този пост и в последващото 5-то Обикновено национално заседание по-късно през същата година.
Една година по-късно е министър на правораздаването. Историята продължава с наказание за злоупотреби през 1903 година и лежи в затвор за 8 месеца, като през идната година е амнистиран. Това надалеч няма да е последният проблем с властта. През 1919 година е наказан на пожизнен затвор, като един от основателите за включването на България на страната на Тристранния пакт в Първата Световна война. Този интервал е изключително плевел и макар другите предизвестия и ухажване от всички страни, България взема решение да се включи на страната на Германия, откакто най-малко има гаранции, че ще върне старите си лимити. Както нормално се случва, сътрудниците в една война са от изключително значение. Димитър Тончев лежи в пандиза до 1924 година и още веднъж е амнистиран.
Прави опит да влезе още веднъж в политиката, като избира Националлибералната партия, само че този път не е признат толкоз задушевно от водачите, които желаят да стоят надалеч от компрометираните някогашни политици и се стремят да слагат началото на едно ново придвижване. В последните си години, най-младият ръководител на Народно заседание ще се занимава с писането на литература и мнения – неговият 8-томен коментар върху Закона за отговорностите и договорите, към момента се преглежда от бъдещите адвокати. Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 година и в никакъв случай не съумява да види следващата национална злополука, която се задава.
И откакто рокадите в Народното събрание не престават, преди да достигнем до най-младния министър ръководител, дано напомним, че този пост е заеман от Васил Радославов, който на 32 години печели доверието освен на обществото, само че и на някои от най-големите си съперници. Радославов приключва право в Хайделбрг и по-късно прави дебют на политическата сцена през 1884 година
Подкрепян е от Петко Каравелов и получава поста министър на правосъдитето. Като подобен, неговата първа работа е да стартира да построява законите в Източна Румелия след съединението и да се пробва да нормира правораздаването в новата територия. Радослов не поддържа проруските безредици в страната и неведнъж се кара с сътрудниците, което води до арест и малтретиране в Черната джамия. След Първата Световна война, Радославов емигрира в Германия, с цел да избегне пандиза. Някои описват, че бяга с пари от държавната хазна, други описват, че е тръгнал единствено с облеклата на гърба си и е посрещнат във Виена от щерка си. Живее в Берлин. Радославов умира на 21 октомври 1923 година
