Политическият анализатор доц. Валентинкоментира пред ПИК как случващото се в

Политическият анализатор доцент Валентинкоментира пред ПИК по какъв начин протичащото се в Съединени американски щати се отразява на обстановката в Европа, накъде потегля войната в Украйна, носи ли мир възможното преизбиране на Доналд Тръмп в Белия дом, за какво държавното управление на Денков си провежда екскурзия до Вашингтон и какво би трябвало да регистрира пред колониалните си господари, до момента в който в София Делян Пеевски покачва звук на президента.

- Г-н Вацев, това, което се случва в Съединени американски щати, в Тексас, тези 700000 камиона, които потеглиха от всички щати, какво е – нова гражданска война, революция, въстание против неолиберализма на Байдън?

- Не мисля, че бяха 700000. Мисля, че една нула се е залепила инцидентно. Но вие сте прав, че там в действителност стават доста значими събития. Това с гражданската война е нещо, което се е случило в Америка през XIX век и при започване на ХХ век в Русия. Това не може да е революция. Но е опит на американската политическа система да контролира сама себе си – да стъпи на нови начала.

Каквото и да става, е ясно, че Америка повече не може да работи с досегашната си политическа система. Просто двете партии – на магарето и на слона, към този момент не са толкоз ефикасни в своите взаимоотношения. Една велика страна, каквато е Америка несъмнено, е с нефункционираща политическа система. Това е систематична политическа рецесия. Това е точната диагноза.

- Това въведения ли е към едно победно завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом?

- Да. Вероятно може да се преглежда като развой, който приготвя идването на Тръмп, в действителност. Той най-малко самият дава такива обещания, в този смисъл. Но с Тръмп или без Тръмп, американската политическа система е доста тежко амортизирана, остаряла, немодернизирана. Те в този момент би трябвало да оправят систематична политическа рецесия. И го вършат, отгоре-отгоре.

- Това евентуално по някакъв метод ще се опита да реши проблемите вътре в Съединените щати, само че в случай че Тръмп победи, това значи ли завършек на войната в Украйна?

- Не. Не, несъмнено. Тръмп просто приказва огромни приказки, когато дава обещание, че ще спре войната за един ден. Това е невероятно. Никой не може да я спре за един ден. Нито Путин, нито Тръмп, нито Байдън. Войната е справедлив развой, който е почнал и тече към този момент трета година. Боя се, че няма връщане преди огромната ескалация, която би трябвало да се чака тази година.

Тръмп, несъмнено, не може да спре никаква война. Но той може да даде нови сигнали на съдружниците на Съединените щати. Той може да промени съотношенията вътре в НАТО. И евентуално нещо тъкмо такова ще стане.

- Защо му беше нужно тогава на Брюксел да гласоподава нови 50 милиарда евро за Зеленски?

- Такава е американската воля. Американското общество доста мъчно се съгласява или съвсем не се съгласява страната му да продължи да харчи за тази война. И американското вкупом мнение е, че Европа би трябвало сама да поеме грижата, в случай че не за действителното воюване, най-малко за финансирането. Така че брюкселското управление извършва американската воля. Това трябваше да се чака. Не може непрестанно Америка да заплаща за всички европейски разходи.

- Единствено Орбан в Европа ли е трезвата глава, която се опълчва с разбирането, че сме въвличани в непозната война?

- Не. В Европа към този момент има нещо като разединение по главните позиции за украинския проблем. Освен Орбан, там ще намерите и Фицо, словашкият министър председател. Макрон също на няколко пъти сподели някакви странни неща, които ме карат да чакам от него необикновени ходове отсега нататък. Той ще се опита в огромното европейско комплициране да утвърди позициите на Франция от нов вид. Така че в оркестъра на европейските ръководители към този момент се вижда какофония. Но това е обикновено, това е естествено. Страните в съюза са доста разнообразни.

- Къде сме ние в този пъзел, форма на слугинаж ли е държавното управление на Денков да си провежда екскурзия до Вашингтон? Какво ще вършат те там, ще се регистрират на колониалните си господари ли, нищо че самият учен се отхвърли от воаяжа?

- Българското държавно управление на сегашния стадий няма доста значима, сериозна и виновна работа. Те са в политическо междучасие. Очакват момента, когато спорът ескалира, и тогава България ще би трябвало дейно да се вкара във войната, участвайки по някакъв собствен метод в новите въоръжени сили на Америка и на Европа.

На този стадий това държавно управление няма никакви съществени, огромни задания. Затова и те са хора, на които им е необятно към врата. Спокойно могат и да се поразходят тук-таме.

По-интересно и по-забавно е за какво американците не пожелаха да видят Тагарев. Може би той е съумял да омръзне и там. Но ви предлагам да не обръщате съществено внимание на тези неща. Хората в държавното управление нямат някакви особени задания или проблеми, също така, за което вие пишете всеки ден – за връзките сред страните в сглобката. Но това се настоящи грижи. Техният огромен проблем е по какъв начин ще се схванат с ГЕРБ. Предполагам, че ще съумеят. Хората от това държавно управление ще влязат в ефикасна приложимост, когато през лятото, края, или най-късно при започване на есента ще стартира същинската военна ескалация на украинска територия и към Украйна – Полша, Румъния...

- Казвате, че на тях им е необятно към врата, само че в случай че сте прав за сюжета на лятната атака, който рисувате, примката няма ли да се стегне съдбовно смъртоносно към шията на всеобщия българин?

- Да, несъмнено. Спомних си по какъв начин по времето на социализма ме бяха пратили в командировка в някакъв боен цех и се разговорихме с техния партиен секретар. И аз му изредих всички проблеми, които тогава България имаше – развъртян социализъм и не знам какво си, феодализация… И той сподели: „ Вярно е, че ние не знаем отговорите на тези проблеми, само че руските приятели, те ще ни кажат “.

Та нашите през днешния ден реагират по същия метод. Ние не знаем какво ще стане, само че американските ни сътрудници знаят. Няма съществени проблеми на този стадий пред това държавно управление. Единственият проблем е да поддържат някакви от малко малко отзивчиви връзки с ГЕРБ и с Бойко Борисов. Но това не е огромен проблем, тъй като в ГЕРБ също не желаят да ескалират политическата конюнктура. Това държавно управление ще стане належащо през лятото и при започване на есента, когато войната действително ескалира.

- А по какъв начин във вътрешен проект да си разбираем тази преекспонирана интензивност на ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски и дали зад всичко това не стои един Доган, чиито тезиси за бъдещето няма да ни бъдат предначертани и показани от февруарската му партийна конференция?

- Не, не. Не се безпокойте. Самият Доган не е доста наясно какво ще стане. Той има план. И интензивността на Пеевски е резултат от реализацията на Догановия план. Но този план – той е прочут. Този план напълно не е сигурен и напълно не е ясно, че ще стане по този начин.

Делян Пеевски го чакат доста съществени проблеми за решение вътре в Движение за права и свободи. И той сега прави сухи тренировки. Аз изцяло го разбирам. Още повече, че хората против него в действителност заслужават от време в точния момент да им се увеличи глас. Но самият Пеевски е претрупан с идните проблеми, които той ще би трябвало да реши, с цел да се изкара Движение за права и свободи на ново качествено ниво. А това е доста, доста неопределена работа.

- А повишението на звук, когато получателят е президентът Радев, знак защо е? И възможен политически план, избабуван на „ Дондуков “ 2, опция ли е на обстановката на незаинтересованост и социална апатичност, в която се намираме?

- Наистина има повишение на глас и към Радев. Но съгласно мен тук има някакво огромно неразбирателство. Трябва да се прави разлика сред две изцяло разнообразни неща. Първото нещо е има ли нужда българският политически живот от нова, огромна, ляво насочена може би, национална-патриотична, всеобща партия, която компенсира дефицитите в днешния български политически живот.

Да, България има потребност, в случай че се съди по разбора върху 70-те % негласуващи. Общество, в което 70 на 100 не гласоподават, не е крепко общество. Политиката на такова общество е мощно дестабилизирана. Така че в България в действителност има потребност от огромна, може би не безусловно лява партия. Тя може да бъде и дясна, само че да бъде пронационална, пропатриотична, етатистка (политическо придвижване или теория, съгласно които страната би трябвало да се намесва непосредствено по повече или по-малко силов метод в икономическия и обществения живот – бел. ред.)партия, която да се интересува от съдбините на държавността на България.

Защото тези бъднини през днешния ден са занемарени. България има потребност от такава партия. И съгласно мен, както постоянно в политиката става, когато има справедлива потребност от нещо, това нещо става в една или друга форма. И напълно различен е въпросът има ли запаси, има ли потенции президентът с днешното си обграждане да сътвори такава партия. На втория въпрос аз нямам отговор и просто мисля. Което, виждам, не усилва моя оптимизъм.

- А каква е ролята и имат ли виновност за тази обстановка, за неналичието на опция, опозиционните обединения като Българска социалистическа партия с водач Корнелия Нинова и „ Възраждане “ на Костадин Костадинов?

- „ Възраждане “ към този момент сполучливо осъществят обещаните от тях програмни визии. Друг е въпросът, че те изначало май не потеглиха, както го чакаха. Но „ Възраждане “ имат съображение да чакат добър резултат към европейските избори. Отделен е въпросът до каква степен те ще са авторитетни в днешния български политически живот. Общите трендове в Европейски Съюз допускат положително показване на „ Възраждане “ на европейския терен, тъй като се разпада социално-либералната общественост, която до момента беше настояща. Това стартира на предходните избори и ще продължи в този момент. Неизбежно е.

А що се отнася до Българска социалистическа партия, тя не е нито най-лавата, нито най-социалната партия. Българска социалистическа партия е в дълбока историческа рецесия, която е резултат не от виновност на Корнелия Нинова. Аз, несъмнено, знам, че всеки ръководител е отговорен за своята партия, само че в тази ситуация става дума за неща, които са доста по-дълбоки от действителната виновност и отговорност на Корнелия Нинова. Тази партия е деидеологизирана, департизирана и деструктурирана. В днешното си положение тя не може сполучливо да продължава. Едни последващи избори даже могат да я изхвърлят в цялостна маргиналност.

- И въпреки всичко по какъв начин да си заредим небосвод на очакване с оптимистичен привкус?

- На този стадий има някакви смътни упования за пропатриотична партия, само че това е толкоз неразбираемо, несигурно и нереално, че не може да бъде причина за вяра. Мога да пожелая още година самообладание.

- Какъв е смисълът от тази година времева рамка?

- Защото до една година войната ще се разгърне и ще покаже същинското си лице. И като при всяка геополитическа обстановка, всички войни доста мощно модифицират публичните връзки на страните, които вземат участие в тях. Ситуацията е геополитическа, въпреки че българите още не могат да повярват. Ще има нови геополитически проблеми и зависимости в България.