Александър Дугин: Путин като велик владетел и След Путин
Политическите трендове от първата година на Специалната военна интервенция на Русия
Анализът на политическата промяна в Русия за интервала на водене на СВО се обясни. След началните съмнения – настъпваме/отстъпваме – освен това както в самите бойни дейности, по този начин и във вътрешната политика, се следи устойчива наклонност. Налице е връзката на воденето на военната акция в Украйна и новите съветски територии с вътрешнополитическите процеси в самата Русия. Едва ли това пасва в прекомерно внезапната съпротива „ вярност/предателство “, отразяваща се в картината „ настъпваме/отстъпваме “, само че без подозрение има директна взаимозависимост на събитията на фронтовете от градусите и интензитета на патриотизма в страна и общество. Според мен за предателите в цялостния смисъл на думата в управлението на Русия би трябвало да се приказва доста деликатно и единствено в случаи, когато нещо сигурно ни е известно, а не когато по въпроса имаме единствено избрани съмнения. В изискванията на война не се лепят такива етикети. Съдейки по теча от Пентагона, врагът е сносно осведомен за ситуацията в самото армейско управление на Русия, с цел да е чисто всичко. Но с това би трябвало да се занимават други структури, които са особено предопределени за това, което контраразузнаването. Ще бъде по-коректно, в случай че изведем директните предатели отвън скоби. Разбира се, има някои на власт, на първо място директните поддръжници на курса на Елцин и Горбачов за абсолютно доближаване със Запада, които биха приключили войната по всевъзможен метод. Но те не могат да приказват това в прав текст, а в случай че намерено стартират да подхващат нещо в това направление, последствията ще са много жестоки. Всички тези, които мислят отговорно на власт, схващат, че прекъсването на СВО в сегашното ѝ положение е съвсем невероятно. По редица аргументи. Западът е изрично срещу прекъсването ѝ, а киевският нацистки режим ще го одобри като наша капитулация. Да не приказваме, че всичко това ще се одобри от обществото като цялостна дискредитация на властта и политическата система просто ще рухне. Затова само изменник зложелател на съветските страна и народ може да има предпочитание за мир в такива условия.
Но процесът на патриотизация в обществото тече прекомерно постепенно. И още веднъж – също толкоз постепенно, колкото напредването ни на Запад. Удивителна взаимна връзка: началото на СВО – внезапен скок на национализъм, по-късно опити да се отстъпи – по-късно въобще оттегляне – и последва пиар-подмяна, по-късно скок (приемането на четирите субекта в състава на Русия, мобилизацията, назначението на Суровикин) и най-после, стабилизация на ситуацията. Така през интервал на съмнения, арестувания и даже отстъпления след година водене на СВО достигнахме до резистентен вектор – пореден, въпреки и много муден, въздържан, национализъм.
В близко време на Русия очевидно ѝ следва да се сблъска със съществени тествания – с контранастъплението на киевския режим в едно или няколко посоки. Напълно закономерно е от вътрешната страна, по патриотическата наклонност да бъде нанесен съразмерен удар по самата Русия. Когато устоим и отразим офанзивата, процесът на патриотизация на обществото и пълноценните мирогледни и политически промени ще се ускорява в друга скорост. По-скоро аналогично ще се форсира и нашето лично нахлуване против врага. Следователно в решаващата 2023 година ще се реши бъдещето ни: каква ще бъде Русия в бъдещето ѝ историческо събитие.
Етапите на най-новата история на Русия: от колония до велика страна
Руската федерация породи през 1991 година в руините на великата страна. През първото десетилетие в страната се откри външно ръководство и стартира цялостен разпад. На власт пристигнаха най-лошите – мародери, предатели, сътрудници на въздействието на Запада, систематизирано наречени „ либерали “. Това е първият стадий от най-новата история на Русия.
Путин, идвайки на власт през 2000 година, спря процеса на разпад, стартира от ден на ден да упорства на суверенитет. При това по някаква причина остави главното ядро от елита през 90-те години, премахвайки само най-противните и буйни. 23-те години ръководство на Путин преди началото на СВО са вторият стадий.
След началото на СВО стартира третият стадий: същински родолюбив прелом – от суверенитета на страната към суверенитета на цивилизацията. Путин към този момент начерта този курс, само че към момента не е проработил отначало. Окончателно ще узрее и ще се утвърди след тестването на евентуалната контраофанзива на киевските нацисти. Тогава неизбежно ще стартира пречистване на елитите, тяхната ротация и от фронта ще идват същински герои, които по натурален метод ще изтласкат демократичното корумпирано ядро.
Курсът на Путин и обективните фактори: геополитика, общество, цивилизация
Мнозина наблюдаващи имат усещане, че и ориентацията към държавния суверенитет през цялото време на ръководството на Путин и обозначената от него след началото на СВО ориентировка към одобрение на самобитността на съветската евразийска цивилизация са решения извънредно на самия Путин, Путин като персона. Неговото решение е подкрепено от обществото, болшинството, а елитът просто нямаше какво друго да прави, с изключение на да последва президента. Някой избяга, някой се спотаи, надявайки се да преживее злополуката и да се върне в привичния логаритъм, само че по-голямата част все одобри изискванията и изрази, който по-ясно и по-силно, кой по-прикрито и приглушено – преданост към новия курс.
Такава персонификация на решението на СВО породи редица политически опорки – и вътре в Русия, и отвън нея. Ако СВО=Путин, то след Путин всичко може да се преиграе. При това абсолюта на властта на Путин е такава, че единствено той ще избере по кое време ще настъпи интервала „ После Путин “, а вътре – измежду самия съветски хайлайф – също има упования, в които всеки влага личните си ползи.
Но тук следва да се внесат корекции. Да, Путин е безусловно и безгранично свободен във връзка с политическата система на Русия. Не зависи от никого и е съсредоточил в ръцете си цялата власт. Но той не е свободен от:
Законите на геополитиката и в частност от тактиките на Запада, обезверено стремящ се да резервира еднополюсността и да лиши Русия от статут на полюс в многополюсния свят.
От структурите на упованията и полезностите на необятните национални маси
От самата цивилизационна логичност на съветската история.
Именно по тази причина Путин води такава външна политика, систематично отговаряйки с евразийска геополитика на натиска на геополитическия атлантизъм (НАТО, груповия Запад). Това първо. Тук не е всесилен, той обезверено се бори за това Русия да бъде един от полюсите на многополюсния свят, а не нов хегемон. Но Западът отхвърля и това, което изяснява консолидацията на страните от НАТО (с изключение на Унгария и Турция) против Русия в украинската война. Нищо персонално: геополитиката не е измислена от Путин, той оглавява Хартланда, ядрото на цивилизацията на Сушата, Евразия и е длъжен да следва сходна логичност. Опитите да се подчиним на атлантизма, както видяхме през 90-те при Елцин, доведоха единствено до по-нататъшен разпад на Русия. Затова и съветската страна, в случай че желае да бъде индивид на геополитиката, а не неин обект, просто няма различен излаз, с изключение на да се изправи против Запада. Путин отлагаше това колкото можеше и намерено се изправи в последния миг. Не той взе решението за началото на СВО – държанието на Запада принуди Русия да направи това.
Второ. Путин не е свободен от поддържката на народа. Той завоюва такава устойчива позиция на управляващи точно с помощта на това, че линията на ръководството – в последна сметка по въпросите на суверенитета и патриотизма – изцяло дава отговор на главните цели и желания на необятните национални маси. На, народът желае още и обществена правдивост, само че спрямо Елцин, където няма нито правдивост, нито национализъм, патриотизмът като цяло беше задоволителен. Путин изцяло правилно и изцяло рационално разчита, че опората на необятните маси ще му даде безусловна поддръжка и ще му развърже ръцете във вътрешната политика. Докато залогът на либералите, т.е. градското (преди всичко столично) насочено към Запада население и на олигарсите, ще го направи изцяло подвластен от конкуриращите се групи, лобита, политически сегменти и в края на краищата от Запада. Народът не желае нищо съответно. Но закономерно заръчва на Путин да върне на Русия независимостта и величието ѝ. Което Путин и извършва.
Трето. Путин ръководи не във вакуум, а в подтекста на логиката на съветската история. И тя самата подсказва, че Русия е независима цивилизация, а не част от западния свят, с което при започване на ръководството си Путин беше частично склонен. Консервативните мислители на Царска Русия – от славянофилите и Тютчев до идеолозите на Сребърния век, а и самите болшевики постоянно – както отляво, по този начин и дясно, по разнообразни съображения, само че непроменяемо опълчват Русия на Запада. Консерваторите упорстват на самобитността на съветската еднаквост, болшевиките на противоположността на двете непримирими социално-икономически системи. Само Путин да цитира Достоевски или Илин, да каже нещо леко положително за Сталин, подлагайки освен това Запада на внезапна рецензия – до изказванието, че си имаме работа в лицето му със „ сатанинска цивилизация “ и той става закономерно звено във веригата на великите управници на Руския свят. Опитите да се гради различна – прозападна, демократична – политика води до дълбока национална злоба, което и виждаме в отношението на обществото ни към Горбачов и Елцин.
Путин не зависи от съветския хайлайф, от политическите партии, картелите на олигарсите, публичните придвижвания, институциите и всевъзможни административни инстанции вътре в Русия. Те всичките зависят от него. Но от геополитиката, народа и цивилизацията той зависи сигурно. И изцяло пасва на техните упования, логичност и дълбоки структури.
„ После-Путин “
Предвид това хоризонтът на бъдещето, което може условно да се опише като „ После-Путин “, придобива изцяло разнообразни черти. Статутът на Путин поради силата на сходството на трите най-важни фактори, освен това на съображение на действителните стъпки и действителни резултати е на процедура хладнокръвен. Той дотолкоз резонира с тези справедливи параметри, че частично е свободен и от самите тях. Случаят със „ справедливостта “, която явно не стига и при Путин, приказва за доста – народът е подготвен да затвори очите си даже за това (макар и да го боли от това), пред лицето на другите кардинални страни от ръководството на Путин. Дори и със Запада Путин може да калибрира градуса на враждата, тъй като обществото му има доверие и не му би трябвало всякога да потвърждава своя национализъм – в този случай никой няма никакви подозрения.
А „ След-Путин “ - освен това при всеки правоприемник – няма да е по този начин. Путин ще има задоволително власт, да сложи всеки на свое място. Това се приема от всички. Но по-късно фигурата на този „ След-Путин “ ще бъде доста по-малко свободна в своите дейности от него.
При това е изцяло невероятно да си представим, че хипотетичният правоприемник, който и да е той, ще се опита да се отклони от геополитическия курс, от патриотизма и цивилизационната еднаквост на Русия. Путин е релативно свободен даже в това отношение. А приемникът му няма да бъде изцяло свободен. И даже мъничко да отслаби придвижването в това направление и позициите му неотложно ще бъдат отслабени, неговата легитимност ще се разтресе и закономерно към него внезапно ще се възвисят тези фигури и сили, които ще бъдат подготвени повече да подхождат на историческите провокации, нежели поколебалия се правоприемник. „ След-Путин “ ще би трябвало да потвърди, че той е заслужен последовател на делото на Путин и да завоюва легитимност в геополитиката, патриотизма (този път включвайки и обществена справедливост) и възраждането на Русия свят. Путин печели своите войни. „ След Путин “ всичко занапред следва. Затова приемникът ще бъде заставен да стане не просто пълностоен евразийски геополитик, а уверено и непременно да завоюва войната с груповия Запад в Украйна, освен това точно по този начин, че никой да не се усъмнява в Победата. Путин може теоретично някъде да спре (макар и надали Западът ще му даде това), само че неговият правоприемник няма да може да спре на никое място преди границата с Полша.
Именно по този начин е и във връзка с народа. Народът приема Путин. „ След Путин “ ще би трябвало да си заслужи приемането. И тук няма по какъв начин да не направи няколко поредни стъпки към обществената правдивост. Влиянието на едрия капитал, на олигарсите, на капитализма като цяло, провокира у руснаците надълбоко омерзение. На Путин това се прости, само че до каква степен на приемника му? Не просто национализъм, а обществено насочен национализъм – това се желае от „ После-Путин “. И тук той е задължен не просто да държи равнището, а да го покачва. Това значи, че ще бъде реформирана и партийната система, и структурите на ръководство на страната. Навсякъде на първи позиции ще се издигат патриоти, на първо място хора, които са минали през справедливата и освободителна – действително Отечествена – война. „ После Путин “ няма по какъв начин да се размине без пълноценна ротация на елитите.
И най-после, съветската цивилизация. 23-те години ръководство на Путин са ориентирани към увеличаване на Русия като суверенна страна. При това в началото Путин позволява, че този съветски суверенитет може да се отбрани и укрепи в границите на единната западноевропейска цивилизация „ от Лисабон до Владивосток “. При това при западните цивилизационни условия – капитализъм, демократична народна власт, идеологията на правата на индивида, техническия напредък, интернационалното разделяне на труда, цифровизация, честност към нормите на интернационалното право и впрочем. Постепенно се обясни, че не е по този начин, и точно след началото на СВО в речите му започнаха да се чуват думи за съветската цивилизация и за нейните кардинални ценностни разлики от актуалния Запад. Беше подписан декрет за държавната политика по отбрана на обичайните полезности, в новата версия на концепцията на външната политика Русия е показана освен като полюс на многополюсния свят, само че и като изцяло самобитна и обособена от Запада и Изтока цивилизация. Това е съветският свят, и той е упоменат директно в тази идея.
„ После-Путин “ не може да се върне даже към формулата на суверенна страна, тъй като през днешния ден голям мащаб са придобили през днешния ден спорът с груповия Запад и вълната от русофобия там. Пътищата към единна Европа от Лисабон до Владивосток – най-малко до революционни промени в самата Европа – са отрязани. Наследникът на Путин просто е длъжен да се движи в това направление. Значи ще е нужно рестартиране на цялата просвета под знамето на Руския Логос.
Нататък ще бъде даже по-страшно
От това може да се направи абсурден извод. Докато Путин е на власт в Русия, остават вероятни някои други съглашения със Запада, забавящи патриотичните процеси в политиката и идеологията. Западът изцяло не осъзнава, че единственият, с който към момента е допустимо да се построяват връзки, е единствено и извънредно самият Путин. Маниакалната концепция за премахването му, ликвидирането му, унищожаването му свидетелства за загубата на нюх за действителното в груповия Запад. Ще бъде просто невероятно да се схванат с „ После-Путин “.. Той – който и да е – няма да има мандат, пълномощия за това. Единственото, което той ще може да прави, е да води война със Запада до Победата и не да лимитира, а да форсира патриотичните промени - може би не в мекия на Путин, а в твърдия (на Пригожин) звук.
Когото и да назначи Путин за правоприемник, а той въобще може да назначи който и да е, този „ който и да е “ незабавно ще би трябвало да премине не просто на езика на патриотизма, а на езика на крайния национализъм. И няма да има доста време за проучване на подобен език, най-вероятно въобще няма да има време за това. От това следва избран модел, най-вероятно „ После-Путин “ ще бъде този, който към този момент е усвоил тази нова операционна система - евразийска геополитика, пореден върховен национализъм (с ляв уклон в икономиката) и самобитна съветска цивилизация, Руски Логос.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Анализът на политическата промяна в Русия за интервала на водене на СВО се обясни. След началните съмнения – настъпваме/отстъпваме – освен това както в самите бойни дейности, по този начин и във вътрешната политика, се следи устойчива наклонност. Налице е връзката на воденето на военната акция в Украйна и новите съветски територии с вътрешнополитическите процеси в самата Русия. Едва ли това пасва в прекомерно внезапната съпротива „ вярност/предателство “, отразяваща се в картината „ настъпваме/отстъпваме “, само че без подозрение има директна взаимозависимост на събитията на фронтовете от градусите и интензитета на патриотизма в страна и общество. Според мен за предателите в цялостния смисъл на думата в управлението на Русия би трябвало да се приказва доста деликатно и единствено в случаи, когато нещо сигурно ни е известно, а не когато по въпроса имаме единствено избрани съмнения. В изискванията на война не се лепят такива етикети. Съдейки по теча от Пентагона, врагът е сносно осведомен за ситуацията в самото армейско управление на Русия, с цел да е чисто всичко. Но с това би трябвало да се занимават други структури, които са особено предопределени за това, което контраразузнаването. Ще бъде по-коректно, в случай че изведем директните предатели отвън скоби. Разбира се, има някои на власт, на първо място директните поддръжници на курса на Елцин и Горбачов за абсолютно доближаване със Запада, които биха приключили войната по всевъзможен метод. Но те не могат да приказват това в прав текст, а в случай че намерено стартират да подхващат нещо в това направление, последствията ще са много жестоки. Всички тези, които мислят отговорно на власт, схващат, че прекъсването на СВО в сегашното ѝ положение е съвсем невероятно. По редица аргументи. Западът е изрично срещу прекъсването ѝ, а киевският нацистки режим ще го одобри като наша капитулация. Да не приказваме, че всичко това ще се одобри от обществото като цялостна дискредитация на властта и политическата система просто ще рухне. Затова само изменник зложелател на съветските страна и народ може да има предпочитание за мир в такива условия.
Но процесът на патриотизация в обществото тече прекомерно постепенно. И още веднъж – също толкоз постепенно, колкото напредването ни на Запад. Удивителна взаимна връзка: началото на СВО – внезапен скок на национализъм, по-късно опити да се отстъпи – по-късно въобще оттегляне – и последва пиар-подмяна, по-късно скок (приемането на четирите субекта в състава на Русия, мобилизацията, назначението на Суровикин) и най-после, стабилизация на ситуацията. Така през интервал на съмнения, арестувания и даже отстъпления след година водене на СВО достигнахме до резистентен вектор – пореден, въпреки и много муден, въздържан, национализъм.
В близко време на Русия очевидно ѝ следва да се сблъска със съществени тествания – с контранастъплението на киевския режим в едно или няколко посоки. Напълно закономерно е от вътрешната страна, по патриотическата наклонност да бъде нанесен съразмерен удар по самата Русия. Когато устоим и отразим офанзивата, процесът на патриотизация на обществото и пълноценните мирогледни и политически промени ще се ускорява в друга скорост. По-скоро аналогично ще се форсира и нашето лично нахлуване против врага. Следователно в решаващата 2023 година ще се реши бъдещето ни: каква ще бъде Русия в бъдещето ѝ историческо събитие.
Етапите на най-новата история на Русия: от колония до велика страна
Руската федерация породи през 1991 година в руините на великата страна. През първото десетилетие в страната се откри външно ръководство и стартира цялостен разпад. На власт пристигнаха най-лошите – мародери, предатели, сътрудници на въздействието на Запада, систематизирано наречени „ либерали “. Това е първият стадий от най-новата история на Русия.
Путин, идвайки на власт през 2000 година, спря процеса на разпад, стартира от ден на ден да упорства на суверенитет. При това по някаква причина остави главното ядро от елита през 90-те години, премахвайки само най-противните и буйни. 23-те години ръководство на Путин преди началото на СВО са вторият стадий.
След началото на СВО стартира третият стадий: същински родолюбив прелом – от суверенитета на страната към суверенитета на цивилизацията. Путин към този момент начерта този курс, само че към момента не е проработил отначало. Окончателно ще узрее и ще се утвърди след тестването на евентуалната контраофанзива на киевските нацисти. Тогава неизбежно ще стартира пречистване на елитите, тяхната ротация и от фронта ще идват същински герои, които по натурален метод ще изтласкат демократичното корумпирано ядро.
Курсът на Путин и обективните фактори: геополитика, общество, цивилизация
Мнозина наблюдаващи имат усещане, че и ориентацията към държавния суверенитет през цялото време на ръководството на Путин и обозначената от него след началото на СВО ориентировка към одобрение на самобитността на съветската евразийска цивилизация са решения извънредно на самия Путин, Путин като персона. Неговото решение е подкрепено от обществото, болшинството, а елитът просто нямаше какво друго да прави, с изключение на да последва президента. Някой избяга, някой се спотаи, надявайки се да преживее злополуката и да се върне в привичния логаритъм, само че по-голямата част все одобри изискванията и изрази, който по-ясно и по-силно, кой по-прикрито и приглушено – преданост към новия курс.
Такава персонификация на решението на СВО породи редица политически опорки – и вътре в Русия, и отвън нея. Ако СВО=Путин, то след Путин всичко може да се преиграе. При това абсолюта на властта на Путин е такава, че единствено той ще избере по кое време ще настъпи интервала „ После Путин “, а вътре – измежду самия съветски хайлайф – също има упования, в които всеки влага личните си ползи.
Но тук следва да се внесат корекции. Да, Путин е безусловно и безгранично свободен във връзка с политическата система на Русия. Не зависи от никого и е съсредоточил в ръцете си цялата власт. Но той не е свободен от:
Законите на геополитиката и в частност от тактиките на Запада, обезверено стремящ се да резервира еднополюсността и да лиши Русия от статут на полюс в многополюсния свят.
От структурите на упованията и полезностите на необятните национални маси
От самата цивилизационна логичност на съветската история.
Именно по тази причина Путин води такава външна политика, систематично отговаряйки с евразийска геополитика на натиска на геополитическия атлантизъм (НАТО, груповия Запад). Това първо. Тук не е всесилен, той обезверено се бори за това Русия да бъде един от полюсите на многополюсния свят, а не нов хегемон. Но Западът отхвърля и това, което изяснява консолидацията на страните от НАТО (с изключение на Унгария и Турция) против Русия в украинската война. Нищо персонално: геополитиката не е измислена от Путин, той оглавява Хартланда, ядрото на цивилизацията на Сушата, Евразия и е длъжен да следва сходна логичност. Опитите да се подчиним на атлантизма, както видяхме през 90-те при Елцин, доведоха единствено до по-нататъшен разпад на Русия. Затова и съветската страна, в случай че желае да бъде индивид на геополитиката, а не неин обект, просто няма различен излаз, с изключение на да се изправи против Запада. Путин отлагаше това колкото можеше и намерено се изправи в последния миг. Не той взе решението за началото на СВО – държанието на Запада принуди Русия да направи това.
Второ. Путин не е свободен от поддържката на народа. Той завоюва такава устойчива позиция на управляващи точно с помощта на това, че линията на ръководството – в последна сметка по въпросите на суверенитета и патриотизма – изцяло дава отговор на главните цели и желания на необятните национални маси. На, народът желае още и обществена правдивост, само че спрямо Елцин, където няма нито правдивост, нито национализъм, патриотизмът като цяло беше задоволителен. Путин изцяло правилно и изцяло рационално разчита, че опората на необятните маси ще му даде безусловна поддръжка и ще му развърже ръцете във вътрешната политика. Докато залогът на либералите, т.е. градското (преди всичко столично) насочено към Запада население и на олигарсите, ще го направи изцяло подвластен от конкуриращите се групи, лобита, политически сегменти и в края на краищата от Запада. Народът не желае нищо съответно. Но закономерно заръчва на Путин да върне на Русия независимостта и величието ѝ. Което Путин и извършва.
Трето. Путин ръководи не във вакуум, а в подтекста на логиката на съветската история. И тя самата подсказва, че Русия е независима цивилизация, а не част от западния свят, с което при започване на ръководството си Путин беше частично склонен. Консервативните мислители на Царска Русия – от славянофилите и Тютчев до идеолозите на Сребърния век, а и самите болшевики постоянно – както отляво, по този начин и дясно, по разнообразни съображения, само че непроменяемо опълчват Русия на Запада. Консерваторите упорстват на самобитността на съветската еднаквост, болшевиките на противоположността на двете непримирими социално-икономически системи. Само Путин да цитира Достоевски или Илин, да каже нещо леко положително за Сталин, подлагайки освен това Запада на внезапна рецензия – до изказванието, че си имаме работа в лицето му със „ сатанинска цивилизация “ и той става закономерно звено във веригата на великите управници на Руския свят. Опитите да се гради различна – прозападна, демократична – политика води до дълбока национална злоба, което и виждаме в отношението на обществото ни към Горбачов и Елцин.
Путин не зависи от съветския хайлайф, от политическите партии, картелите на олигарсите, публичните придвижвания, институциите и всевъзможни административни инстанции вътре в Русия. Те всичките зависят от него. Но от геополитиката, народа и цивилизацията той зависи сигурно. И изцяло пасва на техните упования, логичност и дълбоки структури.
„ После-Путин “
Предвид това хоризонтът на бъдещето, което може условно да се опише като „ После-Путин “, придобива изцяло разнообразни черти. Статутът на Путин поради силата на сходството на трите най-важни фактори, освен това на съображение на действителните стъпки и действителни резултати е на процедура хладнокръвен. Той дотолкоз резонира с тези справедливи параметри, че частично е свободен и от самите тях. Случаят със „ справедливостта “, която явно не стига и при Путин, приказва за доста – народът е подготвен да затвори очите си даже за това (макар и да го боли от това), пред лицето на другите кардинални страни от ръководството на Путин. Дори и със Запада Путин може да калибрира градуса на враждата, тъй като обществото му има доверие и не му би трябвало всякога да потвърждава своя национализъм – в този случай никой няма никакви подозрения.
А „ След-Путин “ - освен това при всеки правоприемник – няма да е по този начин. Путин ще има задоволително власт, да сложи всеки на свое място. Това се приема от всички. Но по-късно фигурата на този „ След-Путин “ ще бъде доста по-малко свободна в своите дейности от него.
При това е изцяло невероятно да си представим, че хипотетичният правоприемник, който и да е той, ще се опита да се отклони от геополитическия курс, от патриотизма и цивилизационната еднаквост на Русия. Путин е релативно свободен даже в това отношение. А приемникът му няма да бъде изцяло свободен. И даже мъничко да отслаби придвижването в това направление и позициите му неотложно ще бъдат отслабени, неговата легитимност ще се разтресе и закономерно към него внезапно ще се възвисят тези фигури и сили, които ще бъдат подготвени повече да подхождат на историческите провокации, нежели поколебалия се правоприемник. „ След-Путин “ ще би трябвало да потвърди, че той е заслужен последовател на делото на Путин и да завоюва легитимност в геополитиката, патриотизма (този път включвайки и обществена справедливост) и възраждането на Русия свят. Путин печели своите войни. „ След Путин “ всичко занапред следва. Затова приемникът ще бъде заставен да стане не просто пълностоен евразийски геополитик, а уверено и непременно да завоюва войната с груповия Запад в Украйна, освен това точно по този начин, че никой да не се усъмнява в Победата. Путин може теоретично някъде да спре (макар и надали Западът ще му даде това), само че неговият правоприемник няма да може да спре на никое място преди границата с Полша.
Именно по този начин е и във връзка с народа. Народът приема Путин. „ След Путин “ ще би трябвало да си заслужи приемането. И тук няма по какъв начин да не направи няколко поредни стъпки към обществената правдивост. Влиянието на едрия капитал, на олигарсите, на капитализма като цяло, провокира у руснаците надълбоко омерзение. На Путин това се прости, само че до каква степен на приемника му? Не просто национализъм, а обществено насочен национализъм – това се желае от „ После-Путин “. И тук той е задължен не просто да държи равнището, а да го покачва. Това значи, че ще бъде реформирана и партийната система, и структурите на ръководство на страната. Навсякъде на първи позиции ще се издигат патриоти, на първо място хора, които са минали през справедливата и освободителна – действително Отечествена – война. „ После Путин “ няма по какъв начин да се размине без пълноценна ротация на елитите.
И най-после, съветската цивилизация. 23-те години ръководство на Путин са ориентирани към увеличаване на Русия като суверенна страна. При това в началото Путин позволява, че този съветски суверенитет може да се отбрани и укрепи в границите на единната западноевропейска цивилизация „ от Лисабон до Владивосток “. При това при западните цивилизационни условия – капитализъм, демократична народна власт, идеологията на правата на индивида, техническия напредък, интернационалното разделяне на труда, цифровизация, честност към нормите на интернационалното право и впрочем. Постепенно се обясни, че не е по този начин, и точно след началото на СВО в речите му започнаха да се чуват думи за съветската цивилизация и за нейните кардинални ценностни разлики от актуалния Запад. Беше подписан декрет за държавната политика по отбрана на обичайните полезности, в новата версия на концепцията на външната политика Русия е показана освен като полюс на многополюсния свят, само че и като изцяло самобитна и обособена от Запада и Изтока цивилизация. Това е съветският свят, и той е упоменат директно в тази идея.
„ После-Путин “ не може да се върне даже към формулата на суверенна страна, тъй като през днешния ден голям мащаб са придобили през днешния ден спорът с груповия Запад и вълната от русофобия там. Пътищата към единна Европа от Лисабон до Владивосток – най-малко до революционни промени в самата Европа – са отрязани. Наследникът на Путин просто е длъжен да се движи в това направление. Значи ще е нужно рестартиране на цялата просвета под знамето на Руския Логос.
Нататък ще бъде даже по-страшно
От това може да се направи абсурден извод. Докато Путин е на власт в Русия, остават вероятни някои други съглашения със Запада, забавящи патриотичните процеси в политиката и идеологията. Западът изцяло не осъзнава, че единственият, с който към момента е допустимо да се построяват връзки, е единствено и извънредно самият Путин. Маниакалната концепция за премахването му, ликвидирането му, унищожаването му свидетелства за загубата на нюх за действителното в груповия Запад. Ще бъде просто невероятно да се схванат с „ После-Путин “.. Той – който и да е – няма да има мандат, пълномощия за това. Единственото, което той ще може да прави, е да води война със Запада до Победата и не да лимитира, а да форсира патриотичните промени - може би не в мекия на Путин, а в твърдия (на Пригожин) звук.
Когото и да назначи Путин за правоприемник, а той въобще може да назначи който и да е, този „ който и да е “ незабавно ще би трябвало да премине не просто на езика на патриотизма, а на езика на крайния национализъм. И няма да има доста време за проучване на подобен език, най-вероятно въобще няма да има време за това. От това следва избран модел, най-вероятно „ После-Путин “ ще бъде този, който към този момент е усвоил тази нова операционна система - евразийска геополитика, пореден върховен национализъм (с ляв уклон в икономиката) и самобитна съветска цивилизация, Руски Логос.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ