Политическите рискове за България отново нарастват след неуспешната правителствена ротация

Политическите опасности за България още веднъж нарастват след несполучливата държавна ротация сред двете ръководещи в коалиция партии, което докара до рухването на последното постоянно държавно управление през март 2024 година Страната се насочва към нови предварителни избори – шести подред в границите на три години, което заплашва да забави инерцията в провеждането на промени и да заплаши напредъка по основни политически цели като приемането ни в еврозоната в близко бъдеще. Това се показва в пролетния отчет на Световната банка за развиването на стопанските системи на Европа и Централна Азия.

В ефира на предаването " Твоят ден " по NOVA NEWS икономистът Румен Гълъбинов показа, че приемането на България в еврозоната през 2025 година е сложна, само че не и непостижима цел. " Поставят се избрани условия, като да вземем за пример да продължи понижението на инфлацията. Годишната за март е 3%. Преди това беше 3,3%. Очакваме през идващото тримесечие да се изравни със междинната в еврозоната. Имаме опция да желаяме ексклузивен конвергентен отчет, който да бъде изработен с следене на инфлацията от 3 до 6 месеца ", разяснява той.

Финансистът Бисер Манолов на собствен ред акцентира, че за последната година салдото на ЕЦБ спада с 2,3 трилиона $, което значи мощно рестриктивна политика и забързан спад на инфлацията. " Най-реалистичната година за влизане в еврозоната е 2026 година Критерият за бюджетен недостиг може да ни избяга. Разходната част се забързва за сметка на приходната. Може да забележим спад в потреблението заради нарастването на лихвите по левовите заеми ", счита той.