Асоциация на европейските журналисти: Политическият натиск върху журналистите се завръща
Политическите лица са водещи в контрола и намесата в журналистическото наличие. След късото им оттегляне през 2015 година в интерес на рекламните отдели и икономическите фактори цензурата на другите форми на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от принадлежности за въздействие.
Това е един от изводите на проучване на Асоциацията на европейските публицисти - България направено измежду 200 публицисти от цялата страна. Анкетата е направена в интервала май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и изискванията на работа, проблематични области като вътрешен и външен за медиите напън, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на организация " Алфа рисърч ".
Данните бяха показани във вторник, като проучването е четвърто по ред. Според изводите му политиците дружно с държавните институции са водещ фактор в определянето на медийния дневен ред.
Притеснителните резултати са придружени от журналистически разкази на разнообразни случаи и системи за напън. Анкетираните дават разнообразни образци за директна интервенция от страна на рекламните отдели, закани и предизвестия с есемеси от представители на локалната и националната власт.
Друга притеснителна наклонност, която изследването регистрира, е завръщането на
пълзящата неустановеност и надигаща се паника в общото чувство за несвобода измежду българските публицисти.
Изследването демонстрира, че се завръщат одобрени практики политици, държавни и общински институции да въздействат преобладаващо върху вземането на публицистичните решения.
Нарастват и данните, съгласно които е процедура намесата в журналистическото наличие. Близо 92% (при 90 % през 2015 година) от интервюираните го настояват, а най-честите форми на ограничение на свободата на словото са вътрешният напън и самоцензурирането.
" Показателите на този въпрос се трансформират по отношение на 2015 година, когато външният и вътрешният напън бяха публикувани поравно. Усещането за автоцензура и налагане на самоограничения остава съвсем непроменено спрямо преди две години, когато всеки трети от интервюираните уточни, че се самоцензурира. Така автоцензурата продължава да служи за отбрана от налагане на вътрешноредакционни наказания като мъмрене, санкции и понижаване на възнаграждението ", написа още в проучването.
Над 75 % от участниците в изследването показват политическия напън като най-често публикуван в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния напън на държавно и общинско равнище (43.0 процента) и заканите от престъпни групировки (13.1 процента)*.
Сред формите на напън върху журналистическата работа на напред във времето излизат разпространяването на клюки, посочено от над 41 % от респондентите, изнудването (35.9 процента) и правосъдното гонене (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 % от публицистите, присъединили се в анкетата, се подрежда до физическите закани, на които са били обект 13.1 % от интервюираните.
" Изследването не обръща внимание толкоз на проблемите вътре в медиите, а се пробва да покаже, че компликациите пред българските медии са от публично значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат сега. ", разяснява доктор Илия Вълков, създател на разбора и член на АЕЖ-България.
Това е един от изводите на проучване на Асоциацията на европейските публицисти - България направено измежду 200 публицисти от цялата страна. Анкетата е направена в интервала май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и изискванията на работа, проблематични области като вътрешен и външен за медиите напън, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на организация " Алфа рисърч ".
Данните бяха показани във вторник, като проучването е четвърто по ред. Според изводите му политиците дружно с държавните институции са водещ фактор в определянето на медийния дневен ред.
Притеснителните резултати са придружени от журналистически разкази на разнообразни случаи и системи за напън. Анкетираните дават разнообразни образци за директна интервенция от страна на рекламните отдели, закани и предизвестия с есемеси от представители на локалната и националната власт.
Друга притеснителна наклонност, която изследването регистрира, е завръщането на
пълзящата неустановеност и надигаща се паника в общото чувство за несвобода измежду българските публицисти.
Изследването демонстрира, че се завръщат одобрени практики политици, държавни и общински институции да въздействат преобладаващо върху вземането на публицистичните решения.
Нарастват и данните, съгласно които е процедура намесата в журналистическото наличие. Близо 92% (при 90 % през 2015 година) от интервюираните го настояват, а най-честите форми на ограничение на свободата на словото са вътрешният напън и самоцензурирането.
" Показателите на този въпрос се трансформират по отношение на 2015 година, когато външният и вътрешният напън бяха публикувани поравно. Усещането за автоцензура и налагане на самоограничения остава съвсем непроменено спрямо преди две години, когато всеки трети от интервюираните уточни, че се самоцензурира. Така автоцензурата продължава да служи за отбрана от налагане на вътрешноредакционни наказания като мъмрене, санкции и понижаване на възнаграждението ", написа още в проучването.
Над 75 % от участниците в изследването показват политическия напън като най-често публикуван в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния напън на държавно и общинско равнище (43.0 процента) и заканите от престъпни групировки (13.1 процента)*.
Сред формите на напън върху журналистическата работа на напред във времето излизат разпространяването на клюки, посочено от над 41 % от респондентите, изнудването (35.9 процента) и правосъдното гонене (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 % от публицистите, присъединили се в анкетата, се подрежда до физическите закани, на които са били обект 13.1 % от интервюираните.
" Изследването не обръща внимание толкоз на проблемите вътре в медиите, а се пробва да покаже, че компликациите пред българските медии са от публично значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат сега. ", разяснява доктор Илия Вълков, създател на разбора и член на АЕЖ-България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ