Политически промени ще има, въпросът е колко бързи и дълбоки

Политически промени ще има, въпросът е какъв брой бързи и дълбоки ще бъдат те. Това сподели за предаването " Метроном " по Радио " Фокус " политологът проф. Огнян Минчев. 

" Основният въпрос в българския политически живот, който беше подложен на дневен ред с митингите от лятото на 2020 година - съотношението сред статукво и смяна, не беше решен. От една страна силите на смяната се оказаха по-слаби, в сравнение с бе належащо, с цел да бъдат направени избрани промени в политическата система, въпреки това се оказаха прекомерно разнородни и една основна част от тях водят страната не по посока на демократична европейска промяна, а по посока на завръщане в властническа диктаторска Евразия. И на трето място силите на статуквото, които управляваха България през първите 20 години на нашия век, на процедура се оказаха по-дълбоко вкоренени както в българската стопанска система, по този начин и в политическата система и съумяха да вземат непълен реванш и да оглавят още веднъж ръководството на страната ", разяснява специалистът.

Според проф. Огнян Минчев цялата тази обстановка демонстрира, че откакто не са решени основни и съществени проблеми на развиването на българската демократична политическа система - напрежението ще продължава и измененията ще имат напън да се случват. " Друг е въпросът до какъв брой публичните и политически сили ще имат потенциала да ги реализират ", добави той.

" В България имаме 2 съществени конфликтни разделения. Едното е конфликтът Изток - Запад в политиката и обществото. България избра Европа и Западния либерален модел на развиване, само че на процедура силите на Изтока, на завръщането в Евразия - в никакъв случай не са преставали да съществуват. Днес те управляват 1/4 от българските гласоподаватели и се пробват да ги активизират за сходна огромна смяна. За преориентиране на България геополитически от Запад към Изток. Те разчитат на това, че прозападните сили в България са разграничени по отношение на 2-рия главен разлом в политиката, а точно разлома сред " статукво и смяна ". Разломът сред олигархично, корупционно ръководство от една страна и институционална промяна и акомодация на българската политическа система към стандартите на европейското развиване, от друга ", сподели политологът.