Политически анализатор Ахо-иху и после тихо. Минаха празниците на Нова

Политически анализатор
Ахо-иху и след това безшумно. Минаха празниците на Нова година и сме отново в полето на сложното всекидневие. Мнозина в среднощ против 1 януари си пожелахме да е по-добра тази година и да падне пустият ярем на сиромашията. Но тая работа не зависи единствено от нас, а и от партиите и политиканите ни, дето ги вкарахме в Народното събрание, щото ни ги показаха за политици. Откак са там не стопираха да се ръфат един различен, да се маскарят и да ни лъжат, че желали да създадат държавно управление. Ама не желаят. Това е истината – не желаят! Новите се оказаха освен негодни, ами същи негодници и от началото на предходната година ни натикаха в батака на рецесията, а старите си знаеха, че към този момент никой не им има вяра, гледаха им сеира и си траеха.

Докато потънахме до шия в бедност!

Старите кучета в този момент потриват ръце и си вършат сметките да ръководи служебното държавно управление на президента Румен Радев до идващите предварителни избори, че да мине зимата, която ни сурвака всеки месец с непостижими сметки, трапезата става все по-оскъдна, а насъщният към този момент е разкош. До предварителния избор отново ще дрънкат, че могат да уредят бъдещето ни, пък ние знаем, че те оправят сегашното си.

Добре знае се, че зад всяко едно същинско и положително желание са нужни две неща – концепция по какъв начин да го направиш и хора с експертиза и благоприятни условия, които да го сторят. А те нямат нито първото, нито второто.

Сега по ред на номерата:

Първо - поради неналичието на политически хрумвания и съществуване на солидно количество нелепост са на път да срутят партийната система. Той този развой не потегля от през днешния ден, а от много години. Почна се, откогато партиите загърбиха народа и се врекоха във честност на американските си господари. Почти не останаха в тях хора, които да имат хабер, че;

-          Има три съществени идеологии – консервативна, демократична и социалистическа, които дефинират типа на самите партии;

-          Че с дълбокия си задокеански реверанс и заричане във честност на непознатите заличиха разликите между тях и се трансфораха в една неолиберална меласа като се изключи Възраждане;

-          Затова и през днешния ден не спорят за хрумвания и по какъв начин да се развие България, а се ръфат кой е по-верен на Запада. Той и по тази причина народът почна да гледа с вяра към Изток.

Второ, партиите бяха напълнени от горе до долу с невежи и бездарни люде, само че изпълнителни в гласуването на поръчките на едрия капитал, който обслужва Запада за се домогне до европейските субсидии. Основните качества по които бизнесът ги подбираше бе по свое сходство - да са хитри, което напълно не значи умни. И с липса на съвест.

И тук беше огромната му неточност! Защото същите тези набутани в Народното събрание клетници без експертиза освен гласоподаваха раболепно лобистките му закони, само че и куп безсмислени, противоречащи си нормативни актове, с които са на път да блокират и спънат страната.

Какво следва ли?

Народът от ден на ден ще отхвърля да гласоподава. Вече не има вяра на лозунга: „ Ако не гласувате, то вотът ви ще иде при неприятните. “ Защото ги няма положителните!

Те към този момент виждат, че народът не им има вяра. И ги ненавижда. Затова дирят къде ли не за министър председатели - специалисти и експерти, хем нас да залъжат с сякаш положителни планове, хем на тях да им дърпат канапа. Ама не става единствено с реплика. Става с връщане на експертите и специалистите в партиите. Тая работа е време да вдене едрият капитал и задкулисието. Искаха да овладеят политическите структури  – овладяха ги. Мислеха си, че ще ръководят страната така както ръководят компаниите си - като дерибеи.

И са на ръба да я срутят !

Помните ли думите на Йордан Радичков от „ Мъжки времена “: „ Едно е да искаш! Друго е да можеш! А трето и четвърто е да го направиш “.