Защо Русия не признава ЧВК Вагнер
Политическата измама на съветските управляващи, които не за пръв път отхвърлят да признаят за " свои " починалите руснаци във военни спорове отвън рамките на страната, тази седмица доближи нови висоти. Но този път и мотивът е извънреден: за пръв път от времената на виетнамската война имаше директно сблъскване на руснаци с американци. Отказът на съветските управляващи да признаят жертвите за " свои " обаче значи опция да се избегне световно изостряне на връзките със Съединени американски щати с непредсказуеми последици – до такава степен, че най-радикалните коментатори приказват за допустима нова война.
Минимум петима руснаци, бойци от известната съветска частна военна компания (ЧВК) " Вагнер ", са починали под огъня на водената от Съединени американски щати коалиция в Сирия на 7 февруари, когато са се опитвали дружно със сирийски проправителствени сили да завземат петролно поле, намиращо се под контрола на Сирийските демократични сили, които са съдружници на Съединени американски щати. Имената на убитите бяха посочени от Conflict Intelligence Team, базирайки се на техни родственици и другари.
Седмица след въздушния удар това е единствената надеждна информация за броя на жертвите измежду руснаците: други източници, назоваващи различаващи се в порядък цифри за броя на починалите, не разполагат с данни от първа ръка. Точният брой на починалите евентуално ще може да се откри откакто стартират погребенията в родината, само че и това няма да бъдат цялостни данни.
Руското министерство на защитата се отхвърли от починалите на идващия ден след стълкновението, наричайки ги " сирийски милиции " (цитат от Интерфакс) и заявявайки, че съветски военни в този регион не е имало. Първата реакция на президентския представител Дмитрий Песков беше, че няма сведения " за други руснаци " в Сирия.
Налице е еволюция на формалното коварство в хибридната война: по-рано Москва отхвърляше присъединяване на свои военнослужещи в Донбас (както и обстоятелства за тяхната крах или взимане в плен), наричайки ги " отпускари ", а в този момент отхвърля и наличието на съветски ЧВК в Сирия. Сирийската война засилва използването на " боец на ориста " – всъщност, потребление на хора с неустановен статус в спор на ползи на страната. Това частично развързва ръцете на Москва и й дава опция да продължи да се прави, че дейните бойни дейности в Сирия след оповестяването на успеха са приключени.
Но известната самостоятелност на ЧВК при воденето на бойни интервенции носи и явни опасности. Фактът на гибелта на съветски жители в бойно сблъскване с американски военни е доказан и количеството на починалите към този момент няма значение, отбелязва в публикация за Republic.ru специалистът по интернационалните връзки Владимир Фролов, и това, " абсолютно, е огромен скандал и мотив за най- остра интернационална рецесия ".
Лицемерието на властта отчасти смекчава тази заплаха, само че отказвайки да съблюдава правилото " не изоставяме своите " (дори да има официално основание), Кремъл унищожава облика на бранителя на всички руснаци: самата дефиниция на дилемата- или наши ковчези, или война – по принцип е необикновено цинична и етически абсолютно губеща.
Минимум петима руснаци, бойци от известната съветска частна военна компания (ЧВК) " Вагнер ", са починали под огъня на водената от Съединени американски щати коалиция в Сирия на 7 февруари, когато са се опитвали дружно със сирийски проправителствени сили да завземат петролно поле, намиращо се под контрола на Сирийските демократични сили, които са съдружници на Съединени американски щати. Имената на убитите бяха посочени от Conflict Intelligence Team, базирайки се на техни родственици и другари.
Седмица след въздушния удар това е единствената надеждна информация за броя на жертвите измежду руснаците: други източници, назоваващи различаващи се в порядък цифри за броя на починалите, не разполагат с данни от първа ръка. Точният брой на починалите евентуално ще може да се откри откакто стартират погребенията в родината, само че и това няма да бъдат цялостни данни.
Руското министерство на защитата се отхвърли от починалите на идващия ден след стълкновението, наричайки ги " сирийски милиции " (цитат от Интерфакс) и заявявайки, че съветски военни в този регион не е имало. Първата реакция на президентския представител Дмитрий Песков беше, че няма сведения " за други руснаци " в Сирия.
Налице е еволюция на формалното коварство в хибридната война: по-рано Москва отхвърляше присъединяване на свои военнослужещи в Донбас (както и обстоятелства за тяхната крах или взимане в плен), наричайки ги " отпускари ", а в този момент отхвърля и наличието на съветски ЧВК в Сирия. Сирийската война засилва използването на " боец на ориста " – всъщност, потребление на хора с неустановен статус в спор на ползи на страната. Това частично развързва ръцете на Москва и й дава опция да продължи да се прави, че дейните бойни дейности в Сирия след оповестяването на успеха са приключени.
Но известната самостоятелност на ЧВК при воденето на бойни интервенции носи и явни опасности. Фактът на гибелта на съветски жители в бойно сблъскване с американски военни е доказан и количеството на починалите към този момент няма значение, отбелязва в публикация за Republic.ru специалистът по интернационалните връзки Владимир Фролов, и това, " абсолютно, е огромен скандал и мотив за най- остра интернационална рецесия ".
Лицемерието на властта отчасти смекчава тази заплаха, само че отказвайки да съблюдава правилото " не изоставяме своите " (дори да има официално основание), Кремъл унищожава облика на бранителя на всички руснаци: самата дефиниция на дилемата- или наши ковчези, или война – по принцип е необикновено цинична и етически абсолютно губеща.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ