Радев подава оставка, но КС отказва да го освободи? Проф. Янаки Стоилов коментира хипотезата
Според Конституцията, при подаване на оставка от страна на президента, неговите пълномощия се приключват с решение на Конституционния съд. Конституционен съд би трябвало да установи този факт. Не е подадено такова заявление все още. Това съобщи пред бТВ конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов във връзка множеството спекулации, че в идното послание на президента Румен Радев към нацията президентът ще разгласи своята оставка.
Обясни, че период при множеството производства не е избран, както да вземем за пример има подобен при оборване на резултатите от парламентарни избори. В този случай Конституционен съд само би трябвало да установи изявената воля на лицето. Паралел може да се прави с подадената оставка на вицепрезидента през 1993 година, когато Конституционен съд се е произнесъл за няколко дни.
На въпрос какво ще се случи, в случай че има болшинство в Конституционен съд, което реши да не освободи президента от поста му, той посочи: „ Не бих го позволил. Не желая да влизаме във всевъзможни хипотези, които могат да са налице. Не считам, че това би затруднило Конституционен съд да се произнесе по подобен въпрос. Когато президентът подаде оставка, до края на неговия мандат пълномощията на държавен глава минават върху вицепрезидента. Смяната на президента настава с произнасянето на Конституционен съд. Без това няма по какъв начин да настъпи действието от подадената оставка. "
„ Според мен тази смяна в Конституцията за лимитиране на кръга лица, които заемат държавни длъжности, като евентуални служебни министър председатели, промени салдото в връзките сред Народно събрание и президента. Последната смяна на Конституцията беше изкривяване на институцията на служебното държавно управление - виждате какъв брой въпроси пораждат ", разяснява той така наречен „ домова книга ".
„ Абсурдна обстановка " назова той това, че в една личност могат да се съберат качествата на ръководител на Народно събрание, длъжностен министър председател и президент: „ Дори Тодор Живков съвместяваше единствено два от тези постове. "
Обърна внимание, че към този момент никой не носи отговорност за служебното държавно управление - нито президентът, тъй като е стеснен в избора си, нито Народното събрание, тъй като той не избира държавното управление.
„ Изборният развой би трябвало да бъде предвидим, проследим и проверим. Нека всеки си отговори дали това, което се прави сега в Народно събрание, дава отговор на тези кардинални условия. Част от дейностите, които текат сега, целят да отхвърлен колебаещите се гласоподаватели ", сподели още проф. Стоилов.
Обясни, че период при множеството производства не е избран, както да вземем за пример има подобен при оборване на резултатите от парламентарни избори. В този случай Конституционен съд само би трябвало да установи изявената воля на лицето. Паралел може да се прави с подадената оставка на вицепрезидента през 1993 година, когато Конституционен съд се е произнесъл за няколко дни.
На въпрос какво ще се случи, в случай че има болшинство в Конституционен съд, което реши да не освободи президента от поста му, той посочи: „ Не бих го позволил. Не желая да влизаме във всевъзможни хипотези, които могат да са налице. Не считам, че това би затруднило Конституционен съд да се произнесе по подобен въпрос. Когато президентът подаде оставка, до края на неговия мандат пълномощията на държавен глава минават върху вицепрезидента. Смяната на президента настава с произнасянето на Конституционен съд. Без това няма по какъв начин да настъпи действието от подадената оставка. "
„ Според мен тази смяна в Конституцията за лимитиране на кръга лица, които заемат държавни длъжности, като евентуални служебни министър председатели, промени салдото в връзките сред Народно събрание и президента. Последната смяна на Конституцията беше изкривяване на институцията на служебното държавно управление - виждате какъв брой въпроси пораждат ", разяснява той така наречен „ домова книга ".
„ Абсурдна обстановка " назова той това, че в една личност могат да се съберат качествата на ръководител на Народно събрание, длъжностен министър председател и президент: „ Дори Тодор Живков съвместяваше единствено два от тези постове. "
Обърна внимание, че към този момент никой не носи отговорност за служебното държавно управление - нито президентът, тъй като е стеснен в избора си, нито Народното събрание, тъй като той не избира държавното управление.
„ Изборният развой би трябвало да бъде предвидим, проследим и проверим. Нека всеки си отговори дали това, което се прави сега в Народно събрание, дава отговор на тези кардинални условия. Част от дейностите, които текат сега, целят да отхвърлен колебаещите се гласоподаватели ", сподели още проф. Стоилов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ