Преди изборите Радев първо трябва да мине през Конституционния съд
Преди президентът Румен Радев да се яви на парламентарните избори като политически водач, неговата президентска оставка предстои на наложително разглеждане и изговаряне от Конституционния съд. На доктрина това може да се трансформира в спирачка и да забави проектите му, въпреки да е малко евентуално.
Историческият казус е от 1993 година, когато на 30 юни вицепрезидентът Блага Димитрова подава оставка, стимулирана с политически несъгласия с президента Желю Желев. Тогава политическият подтекст е друг, а задачата на Димитрова е да се отдръпна от дейната политика.
Конституционният съд се произнася бързо. На 6 юли оставката на Блага Димитрова е призната и тя е освободена от поста. Конституционнияът съд има потребност от по-малко от седмица, с цел да реши въпроса.
В решението си съдът акцентира, че дължи инспекция дали оставката е израз на свободно образувано волеизявление, а не резултат от напън, опасност или машинация.
Случаят с президента Румен Радев обаче е значително друг от този на Блага Димитрова, макар че всичко сочи, че решението е плод напълно на неговата воля.
Оставката на Радев към този момент не е стимулирана с отдръпване от политиката, а с прекосяване към нея посредством присъединяване в партийни процеси и избори. Това слага въпроса дали и до каква степен Конституционният съд би се придържал към досегашната си процедура или би я развил.
В проблема с Блага Димитрова съдът категорично декларира, че не може да прави политически разбор или оценки на публичните процеси. В същото време обаче Конституционният съд има пълномощие да трансформира и доразвива това решение.
" По принцип няма съображение Конституционният съд да бави решение за приемане на оставка “, разяснява по-рано пред Mediapool Константин Пенчев, някогашен парламентарен арбитър и някогашен ръководител на Върховния административен съд.
На процедура обаче сегашният състав на съда има случаи на забавено изговаряне по чувствителни каузи, като периодите постоянно зависят от докладчика.
Рисковете са свързани с това докладчик по делото да бъде някой всред Десислава Атанасова (бивш водач на групата на ГЕРБ в парламента) и Орлин Колев (избран с поддръжка на Бойко Борисов и Делян Пеевски в КС), само че даже и в този случай решението не би трябвало да се забави прекомерно доста поради натиска от останалите членове на съда.
Историческият казус е от 1993 година, когато на 30 юни вицепрезидентът Блага Димитрова подава оставка, стимулирана с политически несъгласия с президента Желю Желев. Тогава политическият подтекст е друг, а задачата на Димитрова е да се отдръпна от дейната политика.
Конституционният съд се произнася бързо. На 6 юли оставката на Блага Димитрова е призната и тя е освободена от поста. Конституционнияът съд има потребност от по-малко от седмица, с цел да реши въпроса.
В решението си съдът акцентира, че дължи инспекция дали оставката е израз на свободно образувано волеизявление, а не резултат от напън, опасност или машинация.
Случаят с президента Румен Радев обаче е значително друг от този на Блага Димитрова, макар че всичко сочи, че решението е плод напълно на неговата воля.
Оставката на Радев към този момент не е стимулирана с отдръпване от политиката, а с прекосяване към нея посредством присъединяване в партийни процеси и избори. Това слага въпроса дали и до каква степен Конституционният съд би се придържал към досегашната си процедура или би я развил.
В проблема с Блага Димитрова съдът категорично декларира, че не може да прави политически разбор или оценки на публичните процеси. В същото време обаче Конституционният съд има пълномощие да трансформира и доразвива това решение.
" По принцип няма съображение Конституционният съд да бави решение за приемане на оставка “, разяснява по-рано пред Mediapool Константин Пенчев, някогашен парламентарен арбитър и някогашен ръководител на Върховния административен съд.
На процедура обаче сегашният състав на съда има случаи на забавено изговаряне по чувствителни каузи, като периодите постоянно зависят от докладчика.
Рисковете са свързани с това докладчик по делото да бъде някой всред Десислава Атанасова (бивш водач на групата на ГЕРБ в парламента) и Орлин Колев (избран с поддръжка на Бойко Борисов и Делян Пеевски в КС), само че даже и в този случай решението не би трябвало да се забави прекомерно доста поради натиска от останалите членове на съда.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ