Димитър Ганев: Радев загрява за избори, всички партии са притеснени
Политическата рецесия в България е рестартирана. Протестите от декември 2025 година са със подобен профил като тези от 2013 и 2020 година Това декларира политологът Димитър Ганев. Той счита, че президентът Румен Радев се готви за предварителни избори. Неговото нахлуване на политическата сцена ще провокира терзания у всички партии. Особено за ПП-ДБ и „ Възраждане “.
Протестите към този момент не са единствено в столицата. Те обгръщат Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Велико Търново. Това демонстрира по-широко публично неодобрение. То излиза отвън обичайна демократична градска общественост. Ако митингите продължат след празниците, властта ще бъде под тежък напън. Всяка законодателна самодейност ще провокира реакция.
Румен Радев приканва за оставка и предварителни парламентарни избори. ПП-ДБ приказват за оставка на кабинета. Позициите им се разграничават. Ганев изяснява, че зад това стои елементарна сметка. Оставка и предварителни избори биха изкарали Радев на партийния терен. Той би оглавил независим политически план. Това би го позиционирало като нов състезател „ анти-Борисов, анти-Пеевски, антистатукво “. Този сюжет е натурален съперник за ПП-ДБ.
Ганев акцентира, че Радев продължава да приканва за предварителни избори. Той акцентира, че митингите не са единствено юношески. Те не са и единствено поради бюджета. Те са знак за по-широко неодобрение. ПП-ДБ към този момент публично го преглеждат като политически конкурент. Те се приготвят за конкуренция на възможни избори. Признават, че новият план на Радев ще навлезе в тяхното политическо поле.
Възможността за сформиране на ново държавно управление без избори е малко евентуална. Няма ясно различно болшинство. Коалиране сред ПП-ДБ и ГЕРБ е мъчно постижимо. Борисов се пробва да консолидира поддръжка измежду сътрудниците си. Той предизвестява, че отводът от единодушие може да докара до избори. Това е тежък сюжет за обединението.
ПП-ДБ схващат, че подобен нов състезател при предварителен избор ще е техен натурален съперник. Ще навлезе и в поле, където „ Възраждане “ са монополист.
Новият политически план на Радев ще засегне и други партии. „ Възраждане “ са монополисти на анти-евро тематиката. Те също и на тематиката за войната в Украйна. Радев навлиза в това поле. „ Меч “ и „ Величие “ са типични антистатукво партии. Радев ще бъде и там. Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ без подозрение също ще пострадат. ДПС-Ново начало евентуално ще запазят своя електорат. Те имат еднороден и мобилизиран електорат. Той не би припознал Радев като опция. Най-голям капацитет за Радев има измежду негласуващите. Това са политически дейни българи. Те обаче са останали у дома на последните избори. Радев би разчитал, че ще ги активизира.
Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година е несъмнено. Това не може да бъде променено. Политическата неустойчивост обаче може да сътвори отрицателни настроения. Може да разклати доверието към новата валута. Депутатите утвърдиха отдръпването на бюджетите за 2026 година Това е част от политическата динамичност. Тя е обвързвана с митингите и настояванията за оставка и избори.
Влизането ни в еврозоната от 1 януари не може да бъде променено. Опасността е да се разклати доверието в новата валута.
Радев се нарежда като водач на антистатукво политическо поле. Това включва и партии като „ Възраждане “, „ Меч “ и „ Величие “. Същевременно това може да сътвори проблеми за Радев в връзките му със западните сътрудници. Политологът Ганев акцентира, че Радев няма да остане безразличен към възможни парламентарни избори. Сценариите са хипотетични. Но Радев ще се качи на вълната на антистатукво мобилизацията. Той ще търси съдружни сътрудници отвън ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Борисов явно се пробва да тушира авансово настроения на сътрудниците в ръководството.
Димитър Ганев е роден през 1986 година във Варна. Той е магистър по политология от СУ „ Св. Климент Охридски “. Доктор по политология и основен помощник в катедра „ Политология “ на СУ. Неговите научни ползи са свързани с проблематиката на българския преход. Той е съосновател на Изследователски център „ Тренд “.
