„На върха“ няма алтернатива – алтернативата е доразрушаване на държавата и марионетен кремълски режим, оглавен от „копринката“ и пилота…
Политическата рецесия няма разрешаване без някаква форма на съдействие сред двете най-големи парламентарни сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – както на законодателно равнище, по този начин и на равнището на изпълнителната власт.
Това приказваме и пишем от два Народното събрание обратно във времето, само че едвам през днешния ден има някакви плахи шансове сходна формула да бъде осъществена на процедура. Противниците на сходно решение и от двете страни постоянно са били доста гласовити и безкомпромисни в своя обструкционизъм. Защо – макар, че явно друго решение няма? Просто тъй като и
от двете страни има надълбоко вкопани ползи,
изискващи продължение на задънената улица на мафиотското олигархично ръководство на България от последните десетилетия. Разумното политическо съдействие за превъзмогване на дълбоката рецесия ще остави тези кръгове без значими политически и публични запаси да поддържат своя паразитизъм върху увяхващия дънер на българската държавност.
От едната страна са кръговете на сарайско-библиотекарската олигархична пирамида, направлявала България в продължение на десетилетия, укрепвайки задушаващия си надзор върху страната през поредност от държавни формати – царски, тройна коалиция, ГЕРБ + (ДПС), „ орешарски “ и така нататък Тази олигархична мрежа завладя правораздаване, изпълнителна власт, финансов бранш, еврофондове и доближи своя зенит с подгонването на други олигархични кръгове – с благородната концепция да им вземе парите… Днес и едните, и другите са се скупчили към индивида на Решетников – оцеляват и не дават да се излиза от рецесията. В краен случай – в случай че ще решаваме политическата рецесия, би трябвало да е с „ президентска република “.
Чувам към този момент гласове от „ другата страна “ –
а Бойко, къде не помни ГЕРБ,
нали те бяха основната политическа инфраструктура на този олигархичен модел. Да, бяха – носят и ще носят своята отговорност за това. Днес обаче са „ отбити от вимето “ – в интерес на новия мощен човек на Дондуков. Под мощен напън са и нямат различен късмет с изключение на да поддържат политическа смяна за еманципиране на превзетата страна. Доколко и по какъв начин ще го създадат – остава да забележим. По-важно е друго – без техния принос усилието за превъзмогване на политическата рецесия е наказано на крах. В политическата история има доста „ разкаяли се грешници “ – някои откровено, други – не. Но без тяхната помощ множеството основни старания за смяна биха останали безплодни…
От другата страна са радикалите на „ смяната “ и на „ градската десница “. Те имат мощна културна и политическа нетърпимост не просто към Бойко Борисов и ГЕРБ. Те са категрично несъвместими с всевъзможни възгледи и причини, които са разнообразни от личните им. Този психически троцкизъм трови българския либерален развой от самото му начало в 1990 година Тогава той бе считан за „ детска болест “ на демокрацията. Оказа се, че тази „ детска болест “ върлува към този момент трето потомство. Тръгна от 39-те и през днешния ден бушува в непримиримия дебелоглав на мнозина измежду „ смяната “ – по-добре е да рухне страната, в сравнение с да си сътрудничим с ГЕРБ. Помните ли по какъв начин ни изпързаля ГЕРБ през 2015-та – 2016-та…? Друг е въпросът, че с сходен неблагоразумен радикализъм всеки, който ги хване може да ги „ изпързаля “… Този радикализъм сполучливо се използва от политически водачи, които желаят цялата власт – макар непрестанно намаляващите шансове да я получат.
Политическото съдействие на двата политически екипа „ на върха “ няма опция – алтернативата е доразрушаване на страната и марионетен кремълски режим, управляван от „ копринката “ и пилота… Но от двете страни надали ще се примирят с разкриването и оползотворяването на просттата истина – 2+2=4.
Съвместното ръководство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е единственият логичен формат
за превъзмогване – ненапълно – на политическата, публичната и институционалната рецесия на страната. Друг е въпросът, че за това ръководство ще бъде платена висока политическа цена. Няма ръководство, за което да не се заплаща цена. Управлявайки страна – всеки водач губи рейтинг, известност, поддръжка. Договорено ръководство сред двата върха на политическия набор не може да прави изключение. Още повече в условия на рецесия цената за ръководството постоянно е по-висока. Но да не бързаме с оценките – към момента сме в предверието на опцията за сходно управление…
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това приказваме и пишем от два Народното събрание обратно във времето, само че едвам през днешния ден има някакви плахи шансове сходна формула да бъде осъществена на процедура. Противниците на сходно решение и от двете страни постоянно са били доста гласовити и безкомпромисни в своя обструкционизъм. Защо – макар, че явно друго решение няма? Просто тъй като и
от двете страни има надълбоко вкопани ползи,
изискващи продължение на задънената улица на мафиотското олигархично ръководство на България от последните десетилетия. Разумното политическо съдействие за превъзмогване на дълбоката рецесия ще остави тези кръгове без значими политически и публични запаси да поддържат своя паразитизъм върху увяхващия дънер на българската държавност.
От едната страна са кръговете на сарайско-библиотекарската олигархична пирамида, направлявала България в продължение на десетилетия, укрепвайки задушаващия си надзор върху страната през поредност от държавни формати – царски, тройна коалиция, ГЕРБ + (ДПС), „ орешарски “ и така нататък Тази олигархична мрежа завладя правораздаване, изпълнителна власт, финансов бранш, еврофондове и доближи своя зенит с подгонването на други олигархични кръгове – с благородната концепция да им вземе парите… Днес и едните, и другите са се скупчили към индивида на Решетников – оцеляват и не дават да се излиза от рецесията. В краен случай – в случай че ще решаваме политическата рецесия, би трябвало да е с „ президентска република “.
Чувам към този момент гласове от „ другата страна “ –
а Бойко, къде не помни ГЕРБ,
нали те бяха основната политическа инфраструктура на този олигархичен модел. Да, бяха – носят и ще носят своята отговорност за това. Днес обаче са „ отбити от вимето “ – в интерес на новия мощен човек на Дондуков. Под мощен напън са и нямат различен късмет с изключение на да поддържат политическа смяна за еманципиране на превзетата страна. Доколко и по какъв начин ще го създадат – остава да забележим. По-важно е друго – без техния принос усилието за превъзмогване на политическата рецесия е наказано на крах. В политическата история има доста „ разкаяли се грешници “ – някои откровено, други – не. Но без тяхната помощ множеството основни старания за смяна биха останали безплодни…
От другата страна са радикалите на „ смяната “ и на „ градската десница “. Те имат мощна културна и политическа нетърпимост не просто към Бойко Борисов и ГЕРБ. Те са категрично несъвместими с всевъзможни възгледи и причини, които са разнообразни от личните им. Този психически троцкизъм трови българския либерален развой от самото му начало в 1990 година Тогава той бе считан за „ детска болест “ на демокрацията. Оказа се, че тази „ детска болест “ върлува към този момент трето потомство. Тръгна от 39-те и през днешния ден бушува в непримиримия дебелоглав на мнозина измежду „ смяната “ – по-добре е да рухне страната, в сравнение с да си сътрудничим с ГЕРБ. Помните ли по какъв начин ни изпързаля ГЕРБ през 2015-та – 2016-та…? Друг е въпросът, че с сходен неблагоразумен радикализъм всеки, който ги хване може да ги „ изпързаля “… Този радикализъм сполучливо се използва от политически водачи, които желаят цялата власт – макар непрестанно намаляващите шансове да я получат.
Политическото съдействие на двата политически екипа „ на върха “ няма опция – алтернативата е доразрушаване на страната и марионетен кремълски режим, управляван от „ копринката “ и пилота… Но от двете страни надали ще се примирят с разкриването и оползотворяването на просттата истина – 2+2=4.
Съвместното ръководство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е единственият логичен формат
за превъзмогване – ненапълно – на политическата, публичната и институционалната рецесия на страната. Друг е въпросът, че за това ръководство ще бъде платена висока политическа цена. Няма ръководство, за което да не се заплаща цена. Управлявайки страна – всеки водач губи рейтинг, известност, поддръжка. Договорено ръководство сред двата върха на политическия набор не може да прави изключение. Още повече в условия на рецесия цената за ръководството постоянно е по-висока. Но да не бързаме с оценките – към момента сме в предверието на опцията за сходно управление…
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ