Поли Паскова преди юбилея си: Загубих много пари само за да не обидя някого!
- Поли, по какъв начин посрещате своя празник?
- Нали няма да споделяме какъв брой е? Този празник желая да го посрещна малко по-различно, тъй като желая да сбъдна една моя огромна фантазия - да пея с оркестър. Досега моите участия са минавали със записан инструментал и танцьори, а в този момент желая тази симбиоза да допълня с музиканти. По принцип се кани на ресторант, само че там мога да събера 20-30-50 души. А в този момент желая да поканя с изключение на приятелите, сътрудниците и правилните фенове. Има вярване, че както си посрещнеш рождения ден, по този начин ще ти върви годината. Иска ми се да бъда на сцена с въодушевление и да пея това, което не пея на моите концерти. На огромна сцена съвсем постоянно пея песните от албумите ми, а в този момент желая да изляза от тази рамка.
- Какво значи това?
- Първата част ще са моите песни, втората ще бъде с известни национални песни, които не съм записвала до момента, тъй като се пеят от всички сътрудници. Третата част ще е със сръбски песни, защото доста обичам сръбската музика - от доста дребна я пея, имам издадени 4 албума в Сърбия и с тази част желая да покажа, че мога да пея всичко. Искам да е празненство, на което да пеем всичко за всички, като китка от всевъзможни цветя. Както обичам да споделям - кръчмарско въодушевление за душата. Същевременно съм поканила и част от сътрудниците на сцената - сестри Диневи, сестри Филатови, Пепи Христозова и дългогодишните ми дуетни сътрудници Здравко Мандаджиев и Христо Косашки. Хубаво е, че в Джой стейшън в Студентски град има и бар, поставили сме и столове за хората, които нямат опция да стоят на високите маси.
- Не казахте по кое време е?
- Рожденият ми ден е на 22 юни, а на 30 юни ще бъде това празненство. Тогава е Павловден. Исках да е през седмицата, тъй като през уикенда на това хубаво време хората пътуват отвън София. Да не не помни да кажа за оркестъра - Панчо Иванов и сътрудниците му от Гоце Делчев. Гости музикантите са от Северна Македония - цигулар и кларинетист, както и Тони Стевановски, който е женен за българка и си живее при нея в Кюстендил, направил ми е доста песни през годините. Ансамблите " Български ритми " и " София 6 " също ще вземат участие.
- Правите ли си към този момент юбилейна равносметка?
- Направих я още за предходния празник, само че в този момент към този момент съм утвърдила пътя, по който ходя - значимото е, че съм усетила, че той е верният. Всичко останало ти го дава Вселената. Когато си на вярното място, поддръжката е много огромна. Преоткрих себе си. Да, в този живот човек позволява неточности, само че с цел да помъдрее, да се осъзнае, би трябвало да бъде спънат, без да мине през болежка. Всеки е минал през някакъв прелом. Сега засилвам крачката, тъй като съм уверена. Не си слагам някакви цели и фантазии недостижими, тъй като, когато човек израсне духовно, вижда, че физически не остарява осезаемо, а в противен случай. Сега трябваше да избера фотоси от архива за едно предаване и се оказа, че в този момент наподобявам много по-добре. Без да съм правила хирургически интервенции върху лицето, да имам ботокси или филъри. Само в устата съм си поставила - това не може да се скрие. Нещата, за които преди съм влагала толкоз сили и сила, в този момент стават единствено с един размах. Дали тъй като времето се съкрати или тъй като помъдрях, само че когато си минал по бодлив път, в този момент вървиш по същия, само че тези тръни не ги забелязваш. Научих се да прощавам и да пресявам хората, с които желая да контактувам. Един от смъртните грехове е крадене. Ами за крадците на време? Затова би трябвало да си цениш времето и да инвестираш в личното си развиване.
- Как става това?
- Най-трудният ми урок беше да слага себе си преди всичко. Като майка първо мислиш за децата, за останалите. Като вървя някъде, закупувам дарове за всички и поради тях мъкна спомагателни куфари. А децата като пораснаха и отиват на отмора, ми носят едно магнитче. В един миг си споделих - всеки си поема своя път, аз би трябвало да се обичам. Това ми беше най-трудното - да кажа " Аз съм " и да допускам, че аз също заслужавам. Трансформирах нещата да се одобрявам такава, каквато съм. Тогава и хората към мен започнаха да ми споделят " Колко си красива ". Всичко идва от вътрешната страна на открито. Ако преди време си имал възприятието, че ще умреш от душевна болежка, след време, като се повтори същата обстановка, ти към този момент го приемаш по различен метод. Защото, като ти ударят 100 тояги, 101-вата към този момент не боли. Така е и с душата, като те предадат доста пъти. Когато отиграеш верния сюжет, той по-късно не се повтаря. Ако се повтаря в разнообразни разновидности, то е, тъй като първия път не си го отиграл вярно. Аз излизам в профил и виждам на това като на спектакъл, в който аз съм в основната роля. Сега съм доста здрава философски и всички стрели на злобата се удрят в бронежилетка и не ме събарят както преди. С годините ставаш все по-устойчив душевен. Физически е друго. Човек би трябвало да благодари за всичко, през което е минал, тъй като това е имало смисъл. Оня ден написах едно стихотворение:
Не ми пречи да стигна до задачата,
за която тук пристигнала съм на земята.
Не се цели във мен, че ще се счупят твоите рога
в непробиваемия щит на светлината.
Безсилен си да промениш това
и начертан е пътят, по който аз ще мина.
Навред се носят моите слова -
семена от тях ще никнат във житейската градина.
Ще брулят мощни ветрове, ще вилнеят и пожари,
талази високи ще залеят елементи от земята,
само че душите щом определени са, Бог ще ги пожали,
че заслужен плод са дали те от семената.
Не ни плаши със проекти злокобни
и не ограбвай силата ни на телата
ние знаем, че на Бога сме сходни
и може да си променим ориста.
Но би трябвало само да знаем,
че би трябвало мнозина да се осъзнаем
и че единствено любовта и светлината
могат да прогонят тъмнината.
Написах го, тъй като на 6.6.26 претърпях такива инциденти едно след друго, пътувайки за Хърватия. Обърках терминала, глобиха ме 70 евро за дребния куфар, на втория полет ми желаеха още пари, в случай че всички са с дребни куфарчета. Ритнах го на германката и в една торба си сложих нещата. После като дойдох, куфарът ми останал в Мюнхен, би трябвало да го прикача, нямам носии, микрофон. По едно време ме прободе сърцето, като сачма го усетих този удар. Помолих архангел Михаил да ми направи отбрана. Тогава написах това стихотворение да не се цели в мен, тъй като няма късмет. Имах възприятието, че желаеха да ме спрат, да не отида да си свърша работата. Затова се обърках непосредствено към него с това обръщение да не ми пречи.
- После обърнаха ли се нещата?
- Да, куфара ми го взеха със идващия полет. После с кола го докараха до мястото, на което бяхме. В 21,30 трябваше да изляза на сцена, тъкмо тогава ми пристигна багажът. После до момента в който споделях посланието си, някой ми прекъсна финала, като пусна хоро. Всичко се правеше да не си свърша нещата, за които съм там, само че не позна. Такъв ден не съм имала с изключение на злополуката с Ивайло.
- Как си го обяснявате?
- По някой път се пробват да те спрат, само че в случай че си поискаш помощ и поддръжка, ти се оказва помощ.
- Около рождения ден нормално човек изпада в сатурнова дупка. Това да не е било началото?
- Когато ти е мощна вярата, не би трябвало да се влияеш нито от цветове, нито от ритуали, не би трябвало да те е боязън от нищо. Имам възприятието, че минавам от горната страна, над тези неща. Искам да споделя още едно мое стихотворение за пътя, който си намерил към себе си:
При толкова блуждаене из житейските пътеки,
показвани и водени от срещата ни с всеки,
щом намериш пътя към душата си безконечен,
не се опасявай, а тръгни по този път загадъчен!
И върви, за момент не спирай, даже да те боли,
тъй като светлината в теб ще води в най-тъмните гори,
израснали от остарели рани, лекувани,
само че белези оставили в сърцето.
Но ти не се плаши и ще стигнеш надълбоко там, където стоманената, залостена врата ще се отвори
и с явен глас езика на тишината проговори,
че помъдрял си към този момент с всеки пад и с всеки полет и за душата ти разцъфнала е към този момент пролет.
И там, където гъста е била гората,
в този момент порастват с възвишен мирис цветята.
И щом душата ти запее в тишината
с гласа магически, нежната соната,
тогава ти разбираш, че това е пътят правилен,
от теб самия дълго издирван и открит!
И няма връщане обратно!
- Да не работите за втора стихосбирка?
- Да, имам още малко да я довърша.
- Има ли ария, за която съжалявате, че сте я записали?
-В началото потеглих съвсем сама и доста съм се лутала. Първият ми албум беше безспорен сбирщайн. Много хора ме лъжеха и ми взимаха парите. Давали са ми несъответствуващи песни и в несъответствуваща тоналност - отивам в студиото, тогава се записваше на лента, изсвирили музиката с един звук високо и аз не мога да я изпея. Ако я презапиша, би трябвало да платя студиото отначало. След това ме излъгаха да фотографирам един клип за Хаваите в гора с брези. Всеки, който може да се възползва, ми взе парите първоначално. Но от тия неточности също съм се учила. Имало е случаи - правили са ми песни, които не одобрявам, само че с цел да не обидя създателя, заплащам. След това не я извършвам или заплащам на различен да ми я направи отначало. Сега се научих да съм директна и да споделям: това желая, това - не. Това ме научи животът, тъй като изгубих доста пари единствено с цел да не обидя някого. Не че той след това отново не разяснява, само че с цел да изляза чиста от обстановката, си плащах като поп. И се научих, че всичко би трябвало да мине през мен, с цел да стане както би трябвало. Където не пипна, постоянно се получава празна дупка. Грешките са, че си се доверявал на неправилните хора. Най-лесно се лъжат тези, които не биха те излъгали. И когато те излъжат няколко пъти, ставаш доста деликатен и по-добър психолог. На седмата година от кариерата потеглих да върша концерт в НДК - смятай каква упоритост съм имала, в случай че хора 40-50 година на сцената не са се осмелявали. Сега като си го помисля с този си ум, не бих го направила в никакъв случай.
- Тази година най-малкият ви наследник беше зрелостник...
- Никола ми сподели, че след няколко дни му е балът. Дадох му пари за костюм и самичък си го избра от мола. Присъствах на изпращането в учебното заведение, само че на самия бал бях на концерт в Палма де Майорка. Има неща, които си имат цена. Но се веселя, че имам положителни деца, възпитани - това е най-важното. Преди съм държала на ред, дисциплинираност, оценки. Сега имам други разбирания - да станат индивиди. Кой за каквото е пристигнал на тази земя, ще му се покаже и пътят, и задачите... Щастлива съм, че не съм отишла на една родителска среща, а класната се обажда единствено с похвали за детето.
-Не желаете да си казвате годините, само че като ви видят и не ви ги дават...
- То и аз не си ги давам, тъй като се усещам добре - не взимам медикаменти, не подвигам кръвно, нямам бръчки. Ако може да се окачествявам с природата - аз съм ранна есен, а вътре в душата ми е късна пролет. Научих се да си броя обратно годините и считам, че са измислени преднамерено, душевен да състаряват хората. Всичко зависи от душевното положение и кръвоносната система. Човек е на толкоз години, на колкото е кръвоносната му система. Затова е значимо да поддържаме кръвта, тъй като с днешните въздух, храна и вода тя стартира да калцира. На старите хора са им студени крайниците, тъй като няма оросяване.
- Какво вършиме за това?
- Ползвам апарат от нанотехнологията, при който 30 минути на него се равнява на 4 часа фитнес. Обръща цялото кръвообращение, лимфа, подмладява, а понижава и килограмите, тъй като всичките шлаки и запушвания ги почиства.
- Плановете за след юбилея?
- Иска ми се малко отмора, да направя рестарт, да презаредя и да натисна още веднъж газта. Правя го на вилата в Балкана или във Велинград, където си купих жилище и обичам да заставам. Една седмица ми стига. Движа се на доста висока скорост в живота, на бързи обороти, като Шива с доста ръце съм. Имам си сложени цели и проекти. Имам молба към всички читатели на " Телеграф " - да създадат нещо доста малко за цялото, а по-късно то ще им се съобщи на тях и на децата. Едно малко положително е по-силно от хиляди несгоди. От нас зависи всичко, да не разрешаваме да се опасяваме, каквото и да се случва, тъй като страхът не води до положително. Той и разболява човек, и храни други сили, които не ни мислят положителното. Аз персонално си поисквам щастието преди здравето, тъй като когато човек е благополучен, клетката му се усмихва и той е здрав. Тогава и всичко към него е наред. Щастие искам на всички вас, спокойно небе над нас и да бъдем мъдри и деликатни в тези времена.
Източник: " Телеграф ".
- Нали няма да споделяме какъв брой е? Този празник желая да го посрещна малко по-различно, тъй като желая да сбъдна една моя огромна фантазия - да пея с оркестър. Досега моите участия са минавали със записан инструментал и танцьори, а в този момент желая тази симбиоза да допълня с музиканти. По принцип се кани на ресторант, само че там мога да събера 20-30-50 души. А в този момент желая да поканя с изключение на приятелите, сътрудниците и правилните фенове. Има вярване, че както си посрещнеш рождения ден, по този начин ще ти върви годината. Иска ми се да бъда на сцена с въодушевление и да пея това, което не пея на моите концерти. На огромна сцена съвсем постоянно пея песните от албумите ми, а в този момент желая да изляза от тази рамка.
- Какво значи това?
- Първата част ще са моите песни, втората ще бъде с известни национални песни, които не съм записвала до момента, тъй като се пеят от всички сътрудници. Третата част ще е със сръбски песни, защото доста обичам сръбската музика - от доста дребна я пея, имам издадени 4 албума в Сърбия и с тази част желая да покажа, че мога да пея всичко. Искам да е празненство, на което да пеем всичко за всички, като китка от всевъзможни цветя. Както обичам да споделям - кръчмарско въодушевление за душата. Същевременно съм поканила и част от сътрудниците на сцената - сестри Диневи, сестри Филатови, Пепи Христозова и дългогодишните ми дуетни сътрудници Здравко Мандаджиев и Христо Косашки. Хубаво е, че в Джой стейшън в Студентски град има и бар, поставили сме и столове за хората, които нямат опция да стоят на високите маси.
- Не казахте по кое време е?
- Рожденият ми ден е на 22 юни, а на 30 юни ще бъде това празненство. Тогава е Павловден. Исках да е през седмицата, тъй като през уикенда на това хубаво време хората пътуват отвън София. Да не не помни да кажа за оркестъра - Панчо Иванов и сътрудниците му от Гоце Делчев. Гости музикантите са от Северна Македония - цигулар и кларинетист, както и Тони Стевановски, който е женен за българка и си живее при нея в Кюстендил, направил ми е доста песни през годините. Ансамблите " Български ритми " и " София 6 " също ще вземат участие.
- Правите ли си към този момент юбилейна равносметка?
- Направих я още за предходния празник, само че в този момент към този момент съм утвърдила пътя, по който ходя - значимото е, че съм усетила, че той е верният. Всичко останало ти го дава Вселената. Когато си на вярното място, поддръжката е много огромна. Преоткрих себе си. Да, в този живот човек позволява неточности, само че с цел да помъдрее, да се осъзнае, би трябвало да бъде спънат, без да мине през болежка. Всеки е минал през някакъв прелом. Сега засилвам крачката, тъй като съм уверена. Не си слагам някакви цели и фантазии недостижими, тъй като, когато човек израсне духовно, вижда, че физически не остарява осезаемо, а в противен случай. Сега трябваше да избера фотоси от архива за едно предаване и се оказа, че в този момент наподобявам много по-добре. Без да съм правила хирургически интервенции върху лицето, да имам ботокси или филъри. Само в устата съм си поставила - това не може да се скрие. Нещата, за които преди съм влагала толкоз сили и сила, в този момент стават единствено с един размах. Дали тъй като времето се съкрати или тъй като помъдрях, само че когато си минал по бодлив път, в този момент вървиш по същия, само че тези тръни не ги забелязваш. Научих се да прощавам и да пресявам хората, с които желая да контактувам. Един от смъртните грехове е крадене. Ами за крадците на време? Затова би трябвало да си цениш времето и да инвестираш в личното си развиване.
- Как става това?
- Най-трудният ми урок беше да слага себе си преди всичко. Като майка първо мислиш за децата, за останалите. Като вървя някъде, закупувам дарове за всички и поради тях мъкна спомагателни куфари. А децата като пораснаха и отиват на отмора, ми носят едно магнитче. В един миг си споделих - всеки си поема своя път, аз би трябвало да се обичам. Това ми беше най-трудното - да кажа " Аз съм " и да допускам, че аз също заслужавам. Трансформирах нещата да се одобрявам такава, каквато съм. Тогава и хората към мен започнаха да ми споделят " Колко си красива ". Всичко идва от вътрешната страна на открито. Ако преди време си имал възприятието, че ще умреш от душевна болежка, след време, като се повтори същата обстановка, ти към този момент го приемаш по различен метод. Защото, като ти ударят 100 тояги, 101-вата към този момент не боли. Така е и с душата, като те предадат доста пъти. Когато отиграеш верния сюжет, той по-късно не се повтаря. Ако се повтаря в разнообразни разновидности, то е, тъй като първия път не си го отиграл вярно. Аз излизам в профил и виждам на това като на спектакъл, в който аз съм в основната роля. Сега съм доста здрава философски и всички стрели на злобата се удрят в бронежилетка и не ме събарят както преди. С годините ставаш все по-устойчив душевен. Физически е друго. Човек би трябвало да благодари за всичко, през което е минал, тъй като това е имало смисъл. Оня ден написах едно стихотворение:
Не ми пречи да стигна до задачата,
за която тук пристигнала съм на земята.
Не се цели във мен, че ще се счупят твоите рога
в непробиваемия щит на светлината.
Безсилен си да промениш това
и начертан е пътят, по който аз ще мина.
Навред се носят моите слова -
семена от тях ще никнат във житейската градина.
Ще брулят мощни ветрове, ще вилнеят и пожари,
талази високи ще залеят елементи от земята,
само че душите щом определени са, Бог ще ги пожали,
че заслужен плод са дали те от семената.
Не ни плаши със проекти злокобни
и не ограбвай силата ни на телата
ние знаем, че на Бога сме сходни
и може да си променим ориста.
Но би трябвало само да знаем,
че би трябвало мнозина да се осъзнаем
и че единствено любовта и светлината
могат да прогонят тъмнината.
Написах го, тъй като на 6.6.26 претърпях такива инциденти едно след друго, пътувайки за Хърватия. Обърках терминала, глобиха ме 70 евро за дребния куфар, на втория полет ми желаеха още пари, в случай че всички са с дребни куфарчета. Ритнах го на германката и в една торба си сложих нещата. После като дойдох, куфарът ми останал в Мюнхен, би трябвало да го прикача, нямам носии, микрофон. По едно време ме прободе сърцето, като сачма го усетих този удар. Помолих архангел Михаил да ми направи отбрана. Тогава написах това стихотворение да не се цели в мен, тъй като няма късмет. Имах възприятието, че желаеха да ме спрат, да не отида да си свърша работата. Затова се обърках непосредствено към него с това обръщение да не ми пречи.
- После обърнаха ли се нещата?
- Да, куфара ми го взеха със идващия полет. После с кола го докараха до мястото, на което бяхме. В 21,30 трябваше да изляза на сцена, тъкмо тогава ми пристигна багажът. После до момента в който споделях посланието си, някой ми прекъсна финала, като пусна хоро. Всичко се правеше да не си свърша нещата, за които съм там, само че не позна. Такъв ден не съм имала с изключение на злополуката с Ивайло.
- Как си го обяснявате?
- По някой път се пробват да те спрат, само че в случай че си поискаш помощ и поддръжка, ти се оказва помощ.
- Около рождения ден нормално човек изпада в сатурнова дупка. Това да не е било началото?
- Когато ти е мощна вярата, не би трябвало да се влияеш нито от цветове, нито от ритуали, не би трябвало да те е боязън от нищо. Имам възприятието, че минавам от горната страна, над тези неща. Искам да споделя още едно мое стихотворение за пътя, който си намерил към себе си:
При толкова блуждаене из житейските пътеки,
показвани и водени от срещата ни с всеки,
щом намериш пътя към душата си безконечен,
не се опасявай, а тръгни по този път загадъчен!
И върви, за момент не спирай, даже да те боли,
тъй като светлината в теб ще води в най-тъмните гори,
израснали от остарели рани, лекувани,
само че белези оставили в сърцето.
Но ти не се плаши и ще стигнеш надълбоко там, където стоманената, залостена врата ще се отвори
и с явен глас езика на тишината проговори,
че помъдрял си към този момент с всеки пад и с всеки полет и за душата ти разцъфнала е към този момент пролет.
И там, където гъста е била гората,
в този момент порастват с възвишен мирис цветята.
И щом душата ти запее в тишината
с гласа магически, нежната соната,
тогава ти разбираш, че това е пътят правилен,
от теб самия дълго издирван и открит!
И няма връщане обратно!
- Да не работите за втора стихосбирка?
- Да, имам още малко да я довърша.
- Има ли ария, за която съжалявате, че сте я записали?
-В началото потеглих съвсем сама и доста съм се лутала. Първият ми албум беше безспорен сбирщайн. Много хора ме лъжеха и ми взимаха парите. Давали са ми несъответствуващи песни и в несъответствуваща тоналност - отивам в студиото, тогава се записваше на лента, изсвирили музиката с един звук високо и аз не мога да я изпея. Ако я презапиша, би трябвало да платя студиото отначало. След това ме излъгаха да фотографирам един клип за Хаваите в гора с брези. Всеки, който може да се възползва, ми взе парите първоначално. Но от тия неточности също съм се учила. Имало е случаи - правили са ми песни, които не одобрявам, само че с цел да не обидя създателя, заплащам. След това не я извършвам или заплащам на различен да ми я направи отначало. Сега се научих да съм директна и да споделям: това желая, това - не. Това ме научи животът, тъй като изгубих доста пари единствено с цел да не обидя някого. Не че той след това отново не разяснява, само че с цел да изляза чиста от обстановката, си плащах като поп. И се научих, че всичко би трябвало да мине през мен, с цел да стане както би трябвало. Където не пипна, постоянно се получава празна дупка. Грешките са, че си се доверявал на неправилните хора. Най-лесно се лъжат тези, които не биха те излъгали. И когато те излъжат няколко пъти, ставаш доста деликатен и по-добър психолог. На седмата година от кариерата потеглих да върша концерт в НДК - смятай каква упоритост съм имала, в случай че хора 40-50 година на сцената не са се осмелявали. Сега като си го помисля с този си ум, не бих го направила в никакъв случай.
- Тази година най-малкият ви наследник беше зрелостник...
- Никола ми сподели, че след няколко дни му е балът. Дадох му пари за костюм и самичък си го избра от мола. Присъствах на изпращането в учебното заведение, само че на самия бал бях на концерт в Палма де Майорка. Има неща, които си имат цена. Но се веселя, че имам положителни деца, възпитани - това е най-важното. Преди съм държала на ред, дисциплинираност, оценки. Сега имам други разбирания - да станат индивиди. Кой за каквото е пристигнал на тази земя, ще му се покаже и пътят, и задачите... Щастлива съм, че не съм отишла на една родителска среща, а класната се обажда единствено с похвали за детето.
-Не желаете да си казвате годините, само че като ви видят и не ви ги дават...
- То и аз не си ги давам, тъй като се усещам добре - не взимам медикаменти, не подвигам кръвно, нямам бръчки. Ако може да се окачествявам с природата - аз съм ранна есен, а вътре в душата ми е късна пролет. Научих се да си броя обратно годините и считам, че са измислени преднамерено, душевен да състаряват хората. Всичко зависи от душевното положение и кръвоносната система. Човек е на толкоз години, на колкото е кръвоносната му система. Затова е значимо да поддържаме кръвта, тъй като с днешните въздух, храна и вода тя стартира да калцира. На старите хора са им студени крайниците, тъй като няма оросяване.
- Какво вършиме за това?
- Ползвам апарат от нанотехнологията, при който 30 минути на него се равнява на 4 часа фитнес. Обръща цялото кръвообращение, лимфа, подмладява, а понижава и килограмите, тъй като всичките шлаки и запушвания ги почиства.
- Плановете за след юбилея?
- Иска ми се малко отмора, да направя рестарт, да презаредя и да натисна още веднъж газта. Правя го на вилата в Балкана или във Велинград, където си купих жилище и обичам да заставам. Една седмица ми стига. Движа се на доста висока скорост в живота, на бързи обороти, като Шива с доста ръце съм. Имам си сложени цели и проекти. Имам молба към всички читатели на " Телеграф " - да създадат нещо доста малко за цялото, а по-късно то ще им се съобщи на тях и на децата. Едно малко положително е по-силно от хиляди несгоди. От нас зависи всичко, да не разрешаваме да се опасяваме, каквото и да се случва, тъй като страхът не води до положително. Той и разболява човек, и храни други сили, които не ни мислят положителното. Аз персонално си поисквам щастието преди здравето, тъй като когато човек е благополучен, клетката му се усмихва и той е здрав. Тогава и всичко към него е наред. Щастие искам на всички вас, спокойно небе над нас и да бъдем мъдри и деликатни в тези времена.
Източник: " Телеграф ".
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ