Първият македонец в космоса
Полетът на Гоце щеше да нанесе пагубен удар по самочувствието на злите българи, които завиждаха на македонците и по всевъзможен метод пречеха на тяхното благоденствие и развиване
В 6:00 сутринта на космодрума край Скопие цареше раздвижване. Гоце Соколовски се готвеше да влезе в историята като първия македонец, летял измежду звездите. Събралата се навалица от изпращачи непринудено запя „ Море, сокол пие вода на Вардарот “ в чест на юнака. Възрастни дами плачеха. Млади девойки хвърляха цветя. Това беше един в действителност церемониален миг. Македонците с съображение смятаха Икар за собствен предходник. Но той не беше съумял да стигне задоволително високо в своя полет. Гоце щеше да поправи неговата неточност, преодолявайки земната гравитация, с цел да премине оттатък границата на екзосферата и да стигне до самия открит космос.
Македонската асоциация за галактически проучвания (МАКИ) постави доста старания, с цел да приготви тази задача. Но тя нямаше да се реализира без поддръжката на Русия, Сърбия и Унгария, тези първи другари на днешните потомци на Александър Велики и Клеопатра! И нещо доста значимо! Полетът на Гоце щеше да нанесе пагубен удар по самочувствието на злите българи, които завиждаха на македонците и по всевъзможен метод пречеха на тяхното благоденствие и развиване.
Сюблимният миг наближи. Гоце се качи в ракетата, наречена „ Буцефал “, и ревизира дали всичко е на мястото си. Македонското знаме, бурканчето с айвар, обичаният му диск с най-хубавите песни на Весна Змиянац… Всичко належащо бе тук.
– Гоце, чуеш ли ме? Готов ли си за полетот? – долетя глас от контролната зала.
– Готов съм, како е бил подготвен нашиот сонародник Ристе Колумбовски, по кое време е тръгнувал да дири Индия, а е разкрил Америка! Само тая ракетна седалка доста тврда бе, шефе. Да не е у България правена, нейната макя! – отговори Гоце.
Ръководителят въздъхна, само че се въздържа от мнения. Все отново това бе исторически миг.
След с напрежение очакване и назад броене от 10 към едно, ракетата излетя с мощен плач. Здраво раздрусаният Гоце се хвана за седалката, до момента в който се въздигаше в небето.
След няколко минути „ Буцефал “ доближи земната орбита. Гоце, леко зашеметен, отвори очи и видя Земята, както не я беше виждал в никакъв случай преди – огромна, синя и с лек нюанс на зелено (сигурно от нивите край Щип, допусна той).
Космонавтът включи радиото с усмивка:
– Чекайте да ви кажем! Видох Земята! Верно е кръгла! И синя како Охридското езеро!
Ръководителят долу се опита да резервира професионализъм:
– Гоце, в този момент требе да започнеш научните опити.
– А, опитите, да, да. Чекай малце… айде в този момент да пробваме тоя... – сподели Гоце, до момента в който развиваше капачката на буркана.
Планът на опитите включваше тестване на македонския айвар в безтегловност. Гоце съумя да отвори буркана елементарно, само че за негова изненада цялото му наличие ненадейно се изсипа във въздуха като алено облаче. Айварът се разлетя из кабината, а космонавтът стартира да го събира с ръце, само че всякога, когато успяваше да улови малко от разядката, няколко други порции отлитаха във всевъзможни направления. Пилотската кабина замязя на касапница.
Точно в този миг радиото още веднъж се включи:
– Гоце, како вървят опитите?
– Супер, брате! Айварот може да лети! Сите требва да видат това!
През идващите часове Гоце реализира още няколко „ научни опита “. Той опита да пие вода от пластмасово шише, само че половината се изля върху него, тъй че сътвори неподготвено " македонско езеро " в кабината. След това опита да обели ябълка в безтегловност, което приключи с летящите кори на плода, въртящи се към него като пръстените на Сатурн.
По някое време Гоце реши да послуша музика. В галактическия уред гръмна с оптимално повишен тон „ Казни ме, казни “ на великата Весна, а Гоце стартира да „ танцува “ в безтегловност. „ Я съм твое неверно чедооо “, припяваше той, летейки по всички страни из кабината, като понякога изсвирваше пронизително с уста като пастир.
Докато на земята следиха тази епична сцена, наземният екип обезверено се опитваше да възвърне контрола върху мисията…
*
След 24 часа, когато капсулата се приводни сполучливо край Струга, Гоце бе посрещнат като воин. Македонският народ ликуваше, а завистливите българи скърцаха със зъби от гняв.
Смелият космонавт гордо се изправи пред публицистите и съобщи:
– Убав е космосот! Ама нема по-убава от македонската земя! И дано сите знаат, дека първиот айвар у космоса е македонски!
Тълпата зарева възторжено. Една велика нация празнуваше своя следващ успех.
Още от създателя:
В 6:00 сутринта на космодрума край Скопие цареше раздвижване. Гоце Соколовски се готвеше да влезе в историята като първия македонец, летял измежду звездите. Събралата се навалица от изпращачи непринудено запя „ Море, сокол пие вода на Вардарот “ в чест на юнака. Възрастни дами плачеха. Млади девойки хвърляха цветя. Това беше един в действителност церемониален миг. Македонците с съображение смятаха Икар за собствен предходник. Но той не беше съумял да стигне задоволително високо в своя полет. Гоце щеше да поправи неговата неточност, преодолявайки земната гравитация, с цел да премине оттатък границата на екзосферата и да стигне до самия открит космос.
Македонската асоциация за галактически проучвания (МАКИ) постави доста старания, с цел да приготви тази задача. Но тя нямаше да се реализира без поддръжката на Русия, Сърбия и Унгария, тези първи другари на днешните потомци на Александър Велики и Клеопатра! И нещо доста значимо! Полетът на Гоце щеше да нанесе пагубен удар по самочувствието на злите българи, които завиждаха на македонците и по всевъзможен метод пречеха на тяхното благоденствие и развиване.
Сюблимният миг наближи. Гоце се качи в ракетата, наречена „ Буцефал “, и ревизира дали всичко е на мястото си. Македонското знаме, бурканчето с айвар, обичаният му диск с най-хубавите песни на Весна Змиянац… Всичко належащо бе тук.
– Гоце, чуеш ли ме? Готов ли си за полетот? – долетя глас от контролната зала.
– Готов съм, како е бил подготвен нашиот сонародник Ристе Колумбовски, по кое време е тръгнувал да дири Индия, а е разкрил Америка! Само тая ракетна седалка доста тврда бе, шефе. Да не е у България правена, нейната макя! – отговори Гоце.
Ръководителят въздъхна, само че се въздържа от мнения. Все отново това бе исторически миг.
След с напрежение очакване и назад броене от 10 към едно, ракетата излетя с мощен плач. Здраво раздрусаният Гоце се хвана за седалката, до момента в който се въздигаше в небето.
След няколко минути „ Буцефал “ доближи земната орбита. Гоце, леко зашеметен, отвори очи и видя Земята, както не я беше виждал в никакъв случай преди – огромна, синя и с лек нюанс на зелено (сигурно от нивите край Щип, допусна той).
Космонавтът включи радиото с усмивка:
– Чекайте да ви кажем! Видох Земята! Верно е кръгла! И синя како Охридското езеро!
Ръководителят долу се опита да резервира професионализъм:
– Гоце, в този момент требе да започнеш научните опити.
– А, опитите, да, да. Чекай малце… айде в този момент да пробваме тоя... – сподели Гоце, до момента в който развиваше капачката на буркана.
Планът на опитите включваше тестване на македонския айвар в безтегловност. Гоце съумя да отвори буркана елементарно, само че за негова изненада цялото му наличие ненадейно се изсипа във въздуха като алено облаче. Айварът се разлетя из кабината, а космонавтът стартира да го събира с ръце, само че всякога, когато успяваше да улови малко от разядката, няколко други порции отлитаха във всевъзможни направления. Пилотската кабина замязя на касапница.
Точно в този миг радиото още веднъж се включи:
– Гоце, како вървят опитите?
– Супер, брате! Айварот може да лети! Сите требва да видат това!
През идващите часове Гоце реализира още няколко „ научни опита “. Той опита да пие вода от пластмасово шише, само че половината се изля върху него, тъй че сътвори неподготвено " македонско езеро " в кабината. След това опита да обели ябълка в безтегловност, което приключи с летящите кори на плода, въртящи се към него като пръстените на Сатурн.
По някое време Гоце реши да послуша музика. В галактическия уред гръмна с оптимално повишен тон „ Казни ме, казни “ на великата Весна, а Гоце стартира да „ танцува “ в безтегловност. „ Я съм твое неверно чедооо “, припяваше той, летейки по всички страни из кабината, като понякога изсвирваше пронизително с уста като пастир.
Докато на земята следиха тази епична сцена, наземният екип обезверено се опитваше да възвърне контрола върху мисията…
*
След 24 часа, когато капсулата се приводни сполучливо край Струга, Гоце бе посрещнат като воин. Македонският народ ликуваше, а завистливите българи скърцаха със зъби от гняв.
Смелият космонавт гордо се изправи пред публицистите и съобщи:
– Убав е космосот! Ама нема по-убава от македонската земя! И дано сите знаат, дека първиот айвар у космоса е македонски!
Тълпата зарева възторжено. Една велика нация празнуваше своя следващ успех.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ