SIX-A: Ден 17, 18, 19 и ден последен - Пътешествията в Москва
Полетът до Москва е към 9 часа, връщаме си изгубени 8-9 часа от живота. Самолета е огромно фюзелажен – т.е. огромен, въпреки и много амортизиран, само че пасажерите са едвам към 25% от наличните седалки. През множеството време в Сибир и Далечния изток се радваме на луксозна слънчева есен, само че Москва ни чака със смръщено небе и оптимални температури от 7-8 градуса.
Получавам следващия вайбър от другар за следващия паднал аероплан тук. Можем единствено да се надяваме, че на нашия поддръжката е задоволително добра.
Кацаме на Шереметиево както и излетяхме – вечерта. Пред летището задръстването от таксита и първокласни лимузини е голямо. Използваме апликация да си хванем такси и едвам едва пъплим към центъра. Апартамента, който сме наели е в голяма каменна сталинистка постройка. Апартамента е с аспект към Москва река и на километър от Кремъл. Оказва се, че това е една от 7-те сестри на Сталин. СЛед Втората международна война Сталин се окуражи да покаже, че и Съюз на съветските социалистически републики може да строи небостъргачи като в Америка. Построени са 7 небостъргача в нео-сталинистки жанр (подобен на триъгълника на властта при нас) и ние сме отседнали в една от тях. За нас по сахалинско време би трябвало да закусваме, а тук към този момент е късно вечер, по тази причина лягаме да с вярата да преборим бързо часовата разлика.
Времето е калпаво – студено, дъждовно и свъсено. Предразполага да стоиш добродушно в някой грузински ресторант и дегустираш чудесните им виновност.
Москва няма нищо общо с всичко, което до в този момент видяхме в Русия дотолкоз, че бих споделил, че са градове в две обособени страни. Градът по нищо не отстъпва на Ню Йорк или Лондон. Чист, спретнат, с удивително метро и забележителности на всеки ъгъл. Фасадите на постройките са съвършени. Много хора по улиците няма в случай че не броим полицията, която е на всички места. Първа спирка Червеният площад. Винаги съм си представял, че въпросният площад е надалеч по- огромен, в сравнение с в действителност е. Имах сходно усещане и когато се озовах на Тянанмън, въпреки че пекинския площад несъмнено е по- огромен.
Мавзолеят на Ленин се е сгушил до тухлените стени на Кремъл, гледайки във фасадата на ГУМ – луксозен магазин от имперско време. Като човек, видял и Георги Димитров и бил в Египет, не мога да пропусна да зърна и Ленин. Опашката върви бързо, с цел да стигнеш до централния вход минаваш около Кремълската стена, в чийто подножие е цялостно с възпоменателни плочи и гробове. Тук са и Сталин и Брежнев и Чернено и Андропов – последните трима помня, защото в учебно заведение имахме ден на печал при гибелта на всеки един от тях.
Поздравих се с Ленин в сумрачната стая в сърцето на мавзолея и продължих обиколката в сърцето на Русия. Интересно дали дадена персона трансформира посоката на историята или напорът на събитията по този начин или другояче е щял да докара до това. Ако е първото, Ленин е трансформирал ориста на милиони хора – за положително или неприятно, в това число и на България.
Закусваме в едно кафене в ГУМ – цените също се отличават от тези отвън Москва. В ГУМ се влиза след инспекция с детектор, с цел да откриеш нов свят на обилие и есен.
Влизаме зад стените Кремъл и потокът от хора сензитивно се е нараснал, само че чужденците по- скоро са изключение. Дъждът продължава да роси, което пречи най- към този момент на аудио гида. Зад стените на Кремъл е историята на модерна Русия, само че и нейното настояще.
Кремъл значи цитадела и московският кремъл е бил по- огромно дървено барикада. След поредна война крепостта е опожарена и е построена отначало от бял камък през 14-и век. 15-и век е основен за Кремъл и за Русия. Всъщност тогава се основава модерна Русия, сплотяваща разнообразни княжества, а Москва става столица. Към края на века стените са построени отначало от червени тухли по план на италиански архитекти. Италианци построяват отначало и част от църквите и постройките в самият Кремъл.
![SIX-A, Ден 16: Oстров Сахалин]( "SIX-A, Ден 16: Oстров Сахалин")
SIX-A, Ден 16: Oстров Сахалин
Всъщност разказът за Сахалин би трябвало да стартира още от вечерта на предния ден – петнадесетият. Полетът е по здрач, дистанцията д...
Зад крепостните стени е сърцето на Русия- няколко църкви, резиденцията на Президента, дворци и музеи. Наполеон влиза в Кремъл при започване на 19-и век, тогава е и следващият разрушителен пожар. Още от времената на Иван Грозни, под Кремъл се намират многочислени тунели, скривалища и проходи. Камбанарията на Иван Велики е измежду най- забавните сдания тук. До началото на предишния век това е било най- високата постройка в Москва. Всеки идващ цар изработвал по- огромна камбана от предшественика си. Тази традиция води до направата на най- огромната камбана в света, тежаща 200 тона. След следващ пожар парче има няма 10 тона се отчупва от нея и през днешния ден камбаната е наслада за екскурзианта. На метри от нея е Цар топ, друга берекет за кремълският поддръжник. След удовлетворен обяд в турски ресторант се шляем из Арбат. Ако Кремъл въплъщава политическата и военна власт, то може би Арбат е диаметралност – театри, галерии, хора на изкуството, заведения за хранене. Монумент на Булат Окуджава се редува с шадраван на Турандот или монумент на Пушкин и Гончарова. Улични актьори подправят атмосферата в Арбат. Тук няма придвижване, забързани хора, политики, а по- скоро едно прелестно удоволствие на времето.
Вечерта приключва в Грузински ресторант, в който едвам не заспах на няколко пъти поради часовата разлика с Далечният изток. И храната и питиетата бяха страхотни, само че не постоянно съумяха да ме държат на висота.
Този ден сме отделили на музеите и метрото в Москва. Подковани с съответна стратегия, тръгваме към Музеят на космонавтиката, след него сме си заплюли музеят Пушкин. Докато обикаляме голяма Москва, ще посетим и най- красивите метро станции. Ракета в небето, поддържана от титаниев фундамент маркира изключителните постижения на Съюз на съветските социалистически републики в Космоса. Трескаво се насочваме към касите, с цел да ни полее студена вода – през днешния ден е понеделник и нито един музей не работи. Трябва да сменим проекта поради това ни недовиждане. Решаваме да се разходим в околията, до момента в който решим какво да вършим. И попадаме на необичайно място – златни фонтани, арки, павилиони и здания на някогашните руски републики се редуват в големи алеи от цветя – Добре пристигнали във ВДНХ или на български: Изложба на достиженията на националното стопанство. Построен в края на 30-те години като Всесъюзна селскостопанска галерия, този панаир е умислен като витрина на СССП. Всяка задгранична делегация е водена тук, с цел да знае какво е постигнал Съюз на съветските социалистически републики. Най- емблематични са Фонтанът на народите, Украинският павилион, статуята Работникът и селянката, която се въртеше при започване на всеки руски филм. Видимо всичко е прясно ремонтирано, а пространствата са големи. Понеделник и тук е затворил всичко, само че и извън има доста за разглеждане – от ракетата Восток – модифицирана балистична ракета или копие на совалката Буран. Малка отплата за затвореният музей на космонавтиката.
Част от метро станциите на Москва са метро паметници с архитектурата, хубостта и историята си. По- огромната част от тях са основани през 50-те години като знак на следвоенното възобновяване и на руската власт. Други като Електрозаводская са почерпили ентусиазъм от фабриката за крушки, която се е намирала до станцията. Москва има 180 станции и обслужва 9 милиона пасажери дневно и надали ще сгреши някой в случай че съпостави тази система с втора подземна Москва или с кръвоносната система на съветската столица.
![Six - A: Ден 13,14,15, Приключения във Владивосток]( "Six - A: Ден 13,14,15, Приключения във Владивосток")
Six - A: Ден 13,14,15, Приключения във Владивосток
Полетът ни за Владивосток е рано сутринта. Таксиметровият водач е Узбекистан, пристигнал в Камчатка на гурбет. Говореше, че сърцето му е та...
Последната ни спирка преди резервираният арменски ресторант е Бункер 42. Историята на този бункер стартира през 50-те години, когато е въведен в употреба. Състои се от 4 подземни бункера, в които са работили непрекъснато по 600 души на промяна. Трите бункера са стопанисвани от Министерството на връзките като функционалността им била да изпратят известия до всички подразделения, само че най- към този момент до нуклеарните войски, с цел да нанесат удар по съперника. Четвъртия бункер бил на военните. Разположен на 75 метра под повърхността, бункер 42 имал 4. Входът бил под подправена Военна библиотека, която можела да издържи пряк въздушен удар.
В случай на нуклеарен гърмеж в Москва, протоколът задължавал целият комплекс да се запечата като през първите 60 часа не се пуска външен въздух. Захранването идвало от стотици акумулатори.
След 60 часа се включват трите дизелови генератора от подводници, а влизащият въздух минава през три обособени филтър и системи. Храна имало за един месец напред. Изисквало се заповедите за удар и удостоверение, че са изпълнени, да лишават сумарно 20 минути.
През 1986 г стартира тотално реновиране на бункера. Част от тунелите са облицовани в 60 мм стомана, защото от влагата бетонът се нарушил. Премахнали цялата аналогова техника и концепцията била са минат към цифрова. Промените през 1990-91 стопират парите и държавното управление взема решение да не приключи обновяването. През 2000 г от бункера се отстранява статуса на конфиденциален обект, а десетина години по- късно отваря порти за туристи. Посещението не е единствено еднообвразно пояснение на гида, а симулира и действителни събития. В едно от крилата сме затворени в един тунел, светлините угасват, афишира се код алено и бункерът влиза в оперативна подготвеност. Движението на метрото някъде из горните пластове е отчетливо, непокътнати са и част от инструментите, с които миньорите са прокопавали тунелите. Категорично Москва си има свое подземно царство.
От един от най- скъпите градове в света, през днешния ден Москва е естествена столица за туристи като нас. Цените в заведенията за хранене не са ниски, само че не са доста по- разнообразни от тези в България. Обява за търсене на машинисти на метровлакове сочи, че заплатата е малко над 1000 лева Надписи в метрото приканват да се отстъпи място на остарели хора и бременни, чистотата в метрото или по улиците е на равнище, непознато за София. Носенето на маски е по- скоро изключение, сякаш корона вирусът тук не съществува. Градът е сякаш сврян в себе си, даже малко унил, само че в това време излъскан, превъзходен, жив. Вече върша проекти да се върна още веднъж, само че да избегна понеделника.
Получавам следващия вайбър от другар за следващия паднал аероплан тук. Можем единствено да се надяваме, че на нашия поддръжката е задоволително добра.
Кацаме на Шереметиево както и излетяхме – вечерта. Пред летището задръстването от таксита и първокласни лимузини е голямо. Използваме апликация да си хванем такси и едвам едва пъплим към центъра. Апартамента, който сме наели е в голяма каменна сталинистка постройка. Апартамента е с аспект към Москва река и на километър от Кремъл. Оказва се, че това е една от 7-те сестри на Сталин. СЛед Втората международна война Сталин се окуражи да покаже, че и Съюз на съветските социалистически републики може да строи небостъргачи като в Америка. Построени са 7 небостъргача в нео-сталинистки жанр (подобен на триъгълника на властта при нас) и ние сме отседнали в една от тях. За нас по сахалинско време би трябвало да закусваме, а тук към този момент е късно вечер, по тази причина лягаме да с вярата да преборим бързо часовата разлика.
Времето е калпаво – студено, дъждовно и свъсено. Предразполага да стоиш добродушно в някой грузински ресторант и дегустираш чудесните им виновност.
Москва няма нищо общо с всичко, което до в този момент видяхме в Русия дотолкоз, че бих споделил, че са градове в две обособени страни. Градът по нищо не отстъпва на Ню Йорк или Лондон. Чист, спретнат, с удивително метро и забележителности на всеки ъгъл. Фасадите на постройките са съвършени. Много хора по улиците няма в случай че не броим полицията, която е на всички места. Първа спирка Червеният площад. Винаги съм си представял, че въпросният площад е надалеч по- огромен, в сравнение с в действителност е. Имах сходно усещане и когато се озовах на Тянанмън, въпреки че пекинския площад несъмнено е по- огромен.
Мавзолеят на Ленин се е сгушил до тухлените стени на Кремъл, гледайки във фасадата на ГУМ – луксозен магазин от имперско време. Като човек, видял и Георги Димитров и бил в Египет, не мога да пропусна да зърна и Ленин. Опашката върви бързо, с цел да стигнеш до централния вход минаваш около Кремълската стена, в чийто подножие е цялостно с възпоменателни плочи и гробове. Тук са и Сталин и Брежнев и Чернено и Андропов – последните трима помня, защото в учебно заведение имахме ден на печал при гибелта на всеки един от тях.
Поздравих се с Ленин в сумрачната стая в сърцето на мавзолея и продължих обиколката в сърцето на Русия. Интересно дали дадена персона трансформира посоката на историята или напорът на събитията по този начин или другояче е щял да докара до това. Ако е първото, Ленин е трансформирал ориста на милиони хора – за положително или неприятно, в това число и на България.
Закусваме в едно кафене в ГУМ – цените също се отличават от тези отвън Москва. В ГУМ се влиза след инспекция с детектор, с цел да откриеш нов свят на обилие и есен.
Влизаме зад стените Кремъл и потокът от хора сензитивно се е нараснал, само че чужденците по- скоро са изключение. Дъждът продължава да роси, което пречи най- към този момент на аудио гида. Зад стените на Кремъл е историята на модерна Русия, само че и нейното настояще.
Кремъл значи цитадела и московският кремъл е бил по- огромно дървено барикада. След поредна война крепостта е опожарена и е построена отначало от бял камък през 14-и век. 15-и век е основен за Кремъл и за Русия. Всъщност тогава се основава модерна Русия, сплотяваща разнообразни княжества, а Москва става столица. Към края на века стените са построени отначало от червени тухли по план на италиански архитекти. Италианци построяват отначало и част от църквите и постройките в самият Кремъл.
Всъщност разказът за Сахалин би трябвало да стартира още от вечерта на предния ден – петнадесетият. Полетът е по здрач, дистанцията д...
Зад крепостните стени е сърцето на Русия- няколко църкви, резиденцията на Президента, дворци и музеи. Наполеон влиза в Кремъл при започване на 19-и век, тогава е и следващият разрушителен пожар. Още от времената на Иван Грозни, под Кремъл се намират многочислени тунели, скривалища и проходи. Камбанарията на Иван Велики е измежду най- забавните сдания тук. До началото на предишния век това е било най- високата постройка в Москва. Всеки идващ цар изработвал по- огромна камбана от предшественика си. Тази традиция води до направата на най- огромната камбана в света, тежаща 200 тона. След следващ пожар парче има няма 10 тона се отчупва от нея и през днешния ден камбаната е наслада за екскурзианта. На метри от нея е Цар топ, друга берекет за кремълският поддръжник. След удовлетворен обяд в турски ресторант се шляем из Арбат. Ако Кремъл въплъщава политическата и военна власт, то може би Арбат е диаметралност – театри, галерии, хора на изкуството, заведения за хранене. Монумент на Булат Окуджава се редува с шадраван на Турандот или монумент на Пушкин и Гончарова. Улични актьори подправят атмосферата в Арбат. Тук няма придвижване, забързани хора, политики, а по- скоро едно прелестно удоволствие на времето.
Вечерта приключва в Грузински ресторант, в който едвам не заспах на няколко пъти поради часовата разлика с Далечният изток. И храната и питиетата бяха страхотни, само че не постоянно съумяха да ме държат на висота.
Този ден сме отделили на музеите и метрото в Москва. Подковани с съответна стратегия, тръгваме към Музеят на космонавтиката, след него сме си заплюли музеят Пушкин. Докато обикаляме голяма Москва, ще посетим и най- красивите метро станции. Ракета в небето, поддържана от титаниев фундамент маркира изключителните постижения на Съюз на съветските социалистически републики в Космоса. Трескаво се насочваме към касите, с цел да ни полее студена вода – през днешния ден е понеделник и нито един музей не работи. Трябва да сменим проекта поради това ни недовиждане. Решаваме да се разходим в околията, до момента в който решим какво да вършим. И попадаме на необичайно място – златни фонтани, арки, павилиони и здания на някогашните руски републики се редуват в големи алеи от цветя – Добре пристигнали във ВДНХ или на български: Изложба на достиженията на националното стопанство. Построен в края на 30-те години като Всесъюзна селскостопанска галерия, този панаир е умислен като витрина на СССП. Всяка задгранична делегация е водена тук, с цел да знае какво е постигнал Съюз на съветските социалистически републики. Най- емблематични са Фонтанът на народите, Украинският павилион, статуята Работникът и селянката, която се въртеше при започване на всеки руски филм. Видимо всичко е прясно ремонтирано, а пространствата са големи. Понеделник и тук е затворил всичко, само че и извън има доста за разглеждане – от ракетата Восток – модифицирана балистична ракета или копие на совалката Буран. Малка отплата за затвореният музей на космонавтиката.
Част от метро станциите на Москва са метро паметници с архитектурата, хубостта и историята си. По- огромната част от тях са основани през 50-те години като знак на следвоенното възобновяване и на руската власт. Други като Електрозаводская са почерпили ентусиазъм от фабриката за крушки, която се е намирала до станцията. Москва има 180 станции и обслужва 9 милиона пасажери дневно и надали ще сгреши някой в случай че съпостави тази система с втора подземна Москва или с кръвоносната система на съветската столица.
Полетът ни за Владивосток е рано сутринта. Таксиметровият водач е Узбекистан, пристигнал в Камчатка на гурбет. Говореше, че сърцето му е та...
Последната ни спирка преди резервираният арменски ресторант е Бункер 42. Историята на този бункер стартира през 50-те години, когато е въведен в употреба. Състои се от 4 подземни бункера, в които са работили непрекъснато по 600 души на промяна. Трите бункера са стопанисвани от Министерството на връзките като функционалността им била да изпратят известия до всички подразделения, само че най- към този момент до нуклеарните войски, с цел да нанесат удар по съперника. Четвъртия бункер бил на военните. Разположен на 75 метра под повърхността, бункер 42 имал 4. Входът бил под подправена Военна библиотека, която можела да издържи пряк въздушен удар.
В случай на нуклеарен гърмеж в Москва, протоколът задължавал целият комплекс да се запечата като през първите 60 часа не се пуска външен въздух. Захранването идвало от стотици акумулатори.
След 60 часа се включват трите дизелови генератора от подводници, а влизащият въздух минава през три обособени филтър и системи. Храна имало за един месец напред. Изисквало се заповедите за удар и удостоверение, че са изпълнени, да лишават сумарно 20 минути.
През 1986 г стартира тотално реновиране на бункера. Част от тунелите са облицовани в 60 мм стомана, защото от влагата бетонът се нарушил. Премахнали цялата аналогова техника и концепцията била са минат към цифрова. Промените през 1990-91 стопират парите и държавното управление взема решение да не приключи обновяването. През 2000 г от бункера се отстранява статуса на конфиденциален обект, а десетина години по- късно отваря порти за туристи. Посещението не е единствено еднообвразно пояснение на гида, а симулира и действителни събития. В едно от крилата сме затворени в един тунел, светлините угасват, афишира се код алено и бункерът влиза в оперативна подготвеност. Движението на метрото някъде из горните пластове е отчетливо, непокътнати са и част от инструментите, с които миньорите са прокопавали тунелите. Категорично Москва си има свое подземно царство.
От един от най- скъпите градове в света, през днешния ден Москва е естествена столица за туристи като нас. Цените в заведенията за хранене не са ниски, само че не са доста по- разнообразни от тези в България. Обява за търсене на машинисти на метровлакове сочи, че заплатата е малко над 1000 лева Надписи в метрото приканват да се отстъпи място на остарели хора и бременни, чистотата в метрото или по улиците е на равнище, непознато за София. Носенето на маски е по- скоро изключение, сякаш корона вирусът тук не съществува. Градът е сякаш сврян в себе си, даже малко унил, само че в това време излъскан, превъзходен, жив. Вече върша проекти да се върна още веднъж, само че да избегна понеделника.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ