Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан, еп. Картагенски. Св. Генадий, патриарх Константинополски
Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица
Честният пояс на Пречистата Божия Майка при донасянето си в Константинопол бил положен в златна ракла и запечатан с царския щемпел в храма, издигнат от благочестивия цар Теодосий Младши. Този храм бил повдигнат в името на Пресвета Богородица на мястото, наречено Халкопратия, което значи " Медно пазарище ".
Много години по-късно, при царуването на Лъв Мъдри се случило по този начин, че брачната половинка му Зоя била измъчвана от мръсен дух. Царят и роднините му били доста опечалени и почнали да възнасят към Господа усърдни молебствия за страдащата кралица.
Зоя имала Божествено привидение, което посочило, че тя ще получи излекуване, в случай че върху нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица.
Царицата разказала за това на царя. Лъв незабавно помолил патриарха да открие пояса на Пресвета Богородица: печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цялостен, напълно невредим от времето, а всички го целували с страхопочитание И щом патриархът го прострял над царицата, тя незабавно се освободила от демонското изтезание и изцяло се изцелила от недъга си.
Тогава всички радостно популяризирали Христа Бога и Пречистата Му Майка и с благодарствени хвалебни песни още веднъж положили честния пояс в златната ракла, запечатали я с царския щемпел и открили празник в чест на Преблагословената Дева Богородица, за възпоменание на чудото, станало от Нейния почтен пояс, по благодатта, милосърдието и човеколюбието на родилия се от Нея Христос, нашия Бог.
Житие на св. свещеномъченик Киприян, свещеник Картагенски
Св. Киприян. Стенопис от XIII в. от манастира " Св. ап. Йоан Богослов " в Патмос, ГърцияТасций Цецилий Киприян се родил при започване на третия век в град Картаген. Бил наследник на богати и знатни родители - езичници. Получил всестранно за тогавашното време обучение. С огромно старание изучавал реторика. Заради огромния си триумф в тая област той бил назначен за преподавател по сладкодумство в Картагенското учебно заведение. Наред с реторика преподавал и философия, тъй като и в тая област посочил забележителни триумфи. Понеже бил осведомен нашироко и с правото, нерядко се явявал в съда и като бранител на подсъдими. По тоя метод си извоювал в скоро време огромна популярност в града.
Киприян имал богато завещание от родителите си. Имал и огромни доходи от службите, които заемал. Това му давало опция като младеж да вкуси от всички наслади и удоволствия, които му предложил животът в езическата страна.
Но скоро почнал да се пресища. Образованието, благосъстоянието, охолството, свободата, към този момент не го задоволявали. Заговорили у него висшите потребности на духа. Езичеството, в което той бил роден и учтив, към този момент изцяло го отблъсквало.
Като станал по-късно християнин, Киприян нарисувал в прекомерно черни краски актуалния нему езически свят. Така посочил и историята на своето превръщане в християнството. Груба разхайтеност и ужасно проваляне са царели както в публичния, по този начин и в частния живот.
Киприян, който постоянно в живота си търсел истината, се срещнал с Христовото обучение. Възхитил се от него и се убедил, че единствено обилно изливащата се в Църквата берекет на Пресветия Дух дава опция " да се унищожи отровната мощ на прегрешението, да се очистят от всичко скверно развратените сърца, като им се възвърне здравето. " Струвало му се, че след подобен живот, какъвто той е водел, ще бъде мъчно, даже невероятно наново, духовно раждане. Изпаднал в съмнение, от което го извел Картагенският презвитер Цецилий.
Със препоръки и най-вече с високонравствения си живот Цецилий повлиял на Киприян да се реши да одобри християнството. Това станало в 246 година. В знак на признателност, при кръщенето си Киприян приел името на " бащата на своя нравствен живот " - Цецилий.
Дълбоката смяна, която настъпила в душата му след св. кръщение, той разказва по следния метод:
" Когато животворните води на кръщението умиха петната на предходния ми живот и в очистеното и целесъобразно сърце се изля небесната светлина, когато одобрих Небесния Дух и станах посредством второто раждане нов човек, тогава по чудноват метод изцяло се убедих в това, в което по-рано се съмнявах: тайните започнаха да се откриват, мракът изчезна... започнах да разбирам, че целият мой предходен скотски живот, прекаран в грехове, е бил земен живот, че едвам в този момент стартира божественият живот в мене, одухотворен от Светия Дух. "
След като приел християнството, Киприян се заел ревниво да учи Свещеното Писание и творенията на дотогавашните свети отци и учители на Църквата.
Преминаването му в християнството било високо оценено от Картагенската черква. Скоро по-късно той бил ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер. Това му дало опция всецяло да се посвети на работа в Църквата.
Починал тогавашният картагенски свещеник Донат. По единомислещото предпочитание на клира и народа Киприян бил определен за картагенски свещеник. От примирение и невзискателност той направил опит да отклони от себе си това високо служение. Но непоколебимата упоритост на народа, израз на огромна обич към него, най-сетне го склонила и, по Божие предписание и всеобщо национално предпочитание, той приел епископското ръкоположение в края на 248 година.
Още при започване на своето светителско служение Киприян си сложил за задача да издигне живота на своите пасоми на подобаваща висота. С пламенната ревнивост на същински любещ овчар той се заел да в профил и изкорени всичко гнило в църковния живот. С рядко умеене и огромна предвидливост той могъл да съчетае нужната в такива случаи суровост с търпението и любовта на един същински нравствен овчар.
Дейността му се простряла и отвън рамките на неговата епархия. Много епископи прибягвали при разнообразни случаи към него за съвет и подпомагане.
Не било съдено на св. Киприян дълго време да ръководи в мир и успокоение своята Картагенска черква. В началото на 250 година се разразило като стихия над Църквата гонението на римския император Деций Траян (249-251 г.), което обхванало цялата Римска империя. Не била пощадена и Североафриканската черква. Християните били подлагани на най-жестоки мъчения, с цел да се откажат от вярата си. Тия, които представяли вярата си като реликва на живота си, били затваряни в тъмници или изпращани на изгнание. Имуществата им бивали иззети. Имало християни, които не могли да устоят на това тежко тестване. Те били подготвени да се отрекат от вярата си. И се отричали. Тия християни били известни под името " отпаднали ".
Императорският едикт, който узаконявал гонението, повелявал да се обръща най-вече внимание на епископите - да бъдат преследвани най-жестоко, та по тоя метод битката против християните да бъде по-успешна. И св. Киприян бил застрашен със гибел.
- Кипрян на лъвовете! - крещяла разярено езическата навалица в цирка и в театъра.
Киприян разбирал доста добре тая грозна цел на императорския едикт - посредством поразяване на пастира да бъде разпръснато стадото. И решил да избегне мъченическата гибел. Отдалечил се в насаме място близо до Картаген. По същия метод в същото време постъпили св. Григорий Неокесарийски и св. Дионисий Александрийски.
Св. Киприян постъпил по този начин не от боязън пред мъченията и бедствията, които го застрашавали, а от мощно предпочитание да бъде още потребен на Картагенската черква, която таман в този момент се нуждаела най-вече от грижите и препоръките му. Животописецът му - дяконът Понтий - оправдава по следния метод отдалечаването му от Картаген:
" Нека си представим, че той, като се удостоеше тогава с страдалчество, беше ни лишен! Кой би учил тогава падналите на смирение, еретиците - на истината, разколниците - на единение, синовете Божии - на мир и молитва? "
Освен това, наличието на св. Киприян в Картаген, както той самичък отбелязва в едно от писмата си до римския клир, е могло още повече да утежни ситуацията на християните там, като ускори враждебното отношение на езичниците към тях.
От мястото на своето непринудено заточение св. Киприян не преставал да демонстрира бащински грижи за повереното му паство.
След като прекарал повече от една година разграничен от своето паство, в 251 година, след празника Възкресение Христово, светителят се върнал в Картаген. Тогава бил към този момент починал гонителят Деций Траян.
В Картагенската черква, при неговото неявяване, зародили доста противоречиви въпроси, които вълнували християните. За да се затвърди вътрешният мир в тая поместна черква, в 252 година, по апел на светителя, бил призован в Картаген нормалният годишен поместен събор. Отначало присъствували на събора 42, а по-късно - 66 епископи. Между другото било решено да се прояви състрадание към ония християни, които по време на гонението били отпаднали от вярата.
След известно време император Гал (Требониян Гал, 252-253, бел.ред.), правоприемник на Деций Траян, възобновил гонението срещу християните.
Появилата се чума настроила още повече езическите тълпи срещу християните. Фанатизираните езичници считали, че тя е наказване от боговете, загдето християните не ги почитали.
Отново се разнесли виковете:
- Киприян на лъвовете!
В това гонение потърпевш и починал римският свещеник Корнилий.
Св. Киприян положил огромни бащински грижи за всички бедствуващи - за християни и езичници. Със своята безгранична обич спечелил сърцата даже и на тези, които до неотдавна желали неговата гибел.
С възцаряването на Валериан настъпило успокоение в Римската империя, което траяло няколко години. В това време св. Киприян, като първосветител в цялата околна страна, траял ревниво да се занимава с църковните каузи. Свиквал в Картаген събори за разрешаване на противоречиви въпроси. Бил в непрестанно съприкосновение с Римската и с други църкви. Особено се стараел да резервира чистотата на християнското обучение и единството на вярата. Въодушевявани и ръководени от великия,скъп п обичан овчар, картагенските християни се усъвършенствували значително в добродетелта и благочестието. И когато отново настанало гонение, те го посрещнали не към този момент с предходното безволие, а като твърди и мъжествени Христови воини.
Това гонение било възбудено от любимеца на император Валериан - Макрин, който с клеветите си изменил положителното разположение на Валериан към християните и го убедил да вземе срещу тях строги ограничения.
Наближавал краят на земния живот на св. Киприян. На 30 август 257 година Картагенският проконсул Аспазий Патерен се заел да приведе в осъществяване императорския едикт, с който се предприемало ново гонение. Наред с доста други християни, той извикал при себе си на разпит и св. Киприян. Напразно желал от него да се отхвърли от вярата си в Христа Господа и да уточни имената на картагенските презвитери.
Св. Киприян бил изпратен на изгнание в Керубис, откъдето в продължение на една година продължавал да поставя всестранни грижи за своето паство.
През лятото на 258 година, по заповед на новия проконсул Галерии Максим, св. Киприян трябвало да напусне Керубис и да се откри да живее в своята градина покрай Картаген. Той бил подложен под непосреден контрол на езическата държавна власт.
В това време излязъл нов, по-строг декрет, според който епископите, презвитерите и дяконите, в случай че не се откажат от вярата си, трябвало да бъдат осъдени със гибел.
На 31 август 258 година, откакто отслужил св. божествена литургия, св. Киприян бил задържан по заповед на Галерии Максим и отведен в Сексти, близо до Картаген, където обитавал проконсулът.
На следното утро, след къс разпит, бил наказан на гибел.
На 2 октомври 258 година трябвало да се извърши присъдата. До мястото, където се очаквало осъществяването на присъдата, св. Киприян бил съпроводен от голям брой християни.
Настъпили последните минути от неговия живот. След гореща молитва той съблякъл горната си дреха и поръчал да бъдат дадени на палача 25 златни монети. След това самичък завързал очите си, коленичил и очаквал удара на палача.
Главата на светителя била отсечена. Мнозина от присъствуващите сложили в близост кърпичките си, с цел да се напоят с кръвта на свещеномъченика.
През нощта тялото на светителя било заровено от християните.
Така приключил земния си живот тоя изтъкнат картагенски свещеник и църковен отец, чиято историческа задача била да бъде поборник за единството на Христовата черква.
Той е написал редица съчинения, сред които изключително известни са: За благодатта Божия, За облеклото на девствениците, За падналите, За единството на Църквата, За Господнята молитва, За смъртността, За благотворителността, За търпението, За ревността и завистта и други
От него са останали и 67 писма по отношение на гоненията.
В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски
Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1), при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена " Лимонар ".
(1) Анатолий бил патриарх от 449 до 458 година
(2) Лъв I Велики управлявал от 457 до 474 година
В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:
* Киновия (от гр. κοινό - общ, и βιό - живот) се наричали общежителните манастири, в които братята се издържали от манастира и в подмяна се трудели за обща изгода на общежитието.
" - Ние дойдохме - споделят те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската черква. Те ни описаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил мирен, съблюдавал телесна непорочност и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали огромни неприятности поради клирика на име Харисим, който пребогато съгрешавал. Той служил при храма на светия страдалец Елевтерий и за него разправяли, че той освен прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистотия, само че се занимава с злодейство и чудо. Като призовал този клирик, патриархът почнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, само че като видял, че той остава безвъзвратен, заповядал да го санкционират. Но Харисим продължавал да прави същото и наказването не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от прислужниците си в храма на мъченика, където служел Харисим, с цел да измоли от мъченика самичък да го изправи или най-малко да отсече от Църквата потъналия в грехове чиновник на своя храм. Пратеникът пристигнал в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, споделил:
- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява посредством мен, неверния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, прави голям брой беззакония и основава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.
На идната заран Харисим бил открит мъртъв. Това демонстрира какъв брой сгоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, тъй като словото му, обърнато към светия страдалец посредством пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.
При свети Генадий в Константинопол бил издигнат храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който пристигнал от античния Рим. Бил организиран и манастир, наименуван Студийски по името на сенатора, в който бил основан чин на незаспиващите.
При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил поради милосърдието си, както се споделя в житието му (паметта му се празнува от Църквата на 10 януари, бел.ред.).
При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се празнува на 11 декември), който той ръкоположил за презвитер.
В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното знамение.
Един иконописец се осмелил да изпише облика на Христа Спасителя по сходство на езическия господ Зевс (при античните гърци Зевс бил висш господ и основоположник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тутакси бил застигнат от Божието наказване, тъй като ръката, изобразила Господа по този начин, изсъхнала. Като усетил толкоз скоро Божието възмездие върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл смирение, изповядвайки със сълзи прегрешението си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, тъй че тя станала здрава, както и преди.
Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски ранг, до момента в който искащият не научи наизуст целия Псалтир, тъй като този Божи архиерей ревниво се грижел за строгото съблюдаване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде подробно изпълнен единствено тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да схващат рационално божественото Писание. Защото презвитер, непросветен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без самичък да познава избавителния път. За подобен се сбъдват Христовите слова: " белким може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? " (Лук. 6:39).
Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата разкол и поради църковното благоустрояване. На него била неразрешена разпространяваща се измежду архиереите симония - раздаването на духовни звания и места против възнаграждение. (Виж също: Вселенските събори).
* Свети Генадий заемал патриаршеския трон от 458 до 471 година
Приписват му се и няколко богословски съчинения. Генадий Месалийски написа за него: " Мъж сладкодумен, с изострен разум, той бил по този начин обогатен от четенето на античните, че обяснил всяка дума на оракул Даниил и съчинил доста беседи. "
Всички тези съчинения през днешния ден са незнайни. До нас е достигнало единствено окръжното му обръщение срещу симонията, одобрено на събора от 459 година.
Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се показал на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.
Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско чудовище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:
- Тръгвам си и няма да предизвиквам тук никому зло до тогава, до момента в който си жив. Но след гибелта ти отново ще дойда и по всякакъв начин ще разстройвам Църквата и ще повлека към крах мнозина.
До деня на гибелта си свети Генадий непрекъснато със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил старателен ходатай пред Бога за светата Църква, по този начин и след преставянето си той праща непрестанните си молебствия за нея, предстоейки дружно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото дружно с Отца и Светия Дух постоянно въздаваме популярност.
Честният пояс на Пречистата Божия Майка при донасянето си в Константинопол бил положен в златна ракла и запечатан с царския щемпел в храма, издигнат от благочестивия цар Теодосий Младши. Този храм бил повдигнат в името на Пресвета Богородица на мястото, наречено Халкопратия, което значи " Медно пазарище ".
Много години по-късно, при царуването на Лъв Мъдри се случило по този начин, че брачната половинка му Зоя била измъчвана от мръсен дух. Царят и роднините му били доста опечалени и почнали да възнасят към Господа усърдни молебствия за страдащата кралица.
Зоя имала Божествено привидение, което посочило, че тя ще получи излекуване, в случай че върху нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица.
Царицата разказала за това на царя. Лъв незабавно помолил патриарха да открие пояса на Пресвета Богородица: печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цялостен, напълно невредим от времето, а всички го целували с страхопочитание И щом патриархът го прострял над царицата, тя незабавно се освободила от демонското изтезание и изцяло се изцелила от недъга си.
Тогава всички радостно популяризирали Христа Бога и Пречистата Му Майка и с благодарствени хвалебни песни още веднъж положили честния пояс в златната ракла, запечатали я с царския щемпел и открили празник в чест на Преблагословената Дева Богородица, за възпоменание на чудото, станало от Нейния почтен пояс, по благодатта, милосърдието и човеколюбието на родилия се от Нея Христос, нашия Бог.
Житие на св. свещеномъченик Киприян, свещеник Картагенски
Св. Киприян. Стенопис от XIII в. от манастира " Св. ап. Йоан Богослов " в Патмос, ГърцияТасций Цецилий Киприян се родил при започване на третия век в град Картаген. Бил наследник на богати и знатни родители - езичници. Получил всестранно за тогавашното време обучение. С огромно старание изучавал реторика. Заради огромния си триумф в тая област той бил назначен за преподавател по сладкодумство в Картагенското учебно заведение. Наред с реторика преподавал и философия, тъй като и в тая област посочил забележителни триумфи. Понеже бил осведомен нашироко и с правото, нерядко се явявал в съда и като бранител на подсъдими. По тоя метод си извоювал в скоро време огромна популярност в града.
Киприян имал богато завещание от родителите си. Имал и огромни доходи от службите, които заемал. Това му давало опция като младеж да вкуси от всички наслади и удоволствия, които му предложил животът в езическата страна.
Но скоро почнал да се пресища. Образованието, благосъстоянието, охолството, свободата, към този момент не го задоволявали. Заговорили у него висшите потребности на духа. Езичеството, в което той бил роден и учтив, към този момент изцяло го отблъсквало.
Като станал по-късно християнин, Киприян нарисувал в прекомерно черни краски актуалния нему езически свят. Така посочил и историята на своето превръщане в християнството. Груба разхайтеност и ужасно проваляне са царели както в публичния, по този начин и в частния живот.
Киприян, който постоянно в живота си търсел истината, се срещнал с Христовото обучение. Възхитил се от него и се убедил, че единствено обилно изливащата се в Църквата берекет на Пресветия Дух дава опция " да се унищожи отровната мощ на прегрешението, да се очистят от всичко скверно развратените сърца, като им се възвърне здравето. " Струвало му се, че след подобен живот, какъвто той е водел, ще бъде мъчно, даже невероятно наново, духовно раждане. Изпаднал в съмнение, от което го извел Картагенският презвитер Цецилий.
Със препоръки и най-вече с високонравствения си живот Цецилий повлиял на Киприян да се реши да одобри християнството. Това станало в 246 година. В знак на признателност, при кръщенето си Киприян приел името на " бащата на своя нравствен живот " - Цецилий.
Дълбоката смяна, която настъпила в душата му след св. кръщение, той разказва по следния метод:
" Когато животворните води на кръщението умиха петната на предходния ми живот и в очистеното и целесъобразно сърце се изля небесната светлина, когато одобрих Небесния Дух и станах посредством второто раждане нов човек, тогава по чудноват метод изцяло се убедих в това, в което по-рано се съмнявах: тайните започнаха да се откриват, мракът изчезна... започнах да разбирам, че целият мой предходен скотски живот, прекаран в грехове, е бил земен живот, че едвам в този момент стартира божественият живот в мене, одухотворен от Светия Дух. "
След като приел християнството, Киприян се заел ревниво да учи Свещеното Писание и творенията на дотогавашните свети отци и учители на Църквата.
Преминаването му в християнството било високо оценено от Картагенската черква. Скоро по-късно той бил ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер. Това му дало опция всецяло да се посвети на работа в Църквата.
Починал тогавашният картагенски свещеник Донат. По единомислещото предпочитание на клира и народа Киприян бил определен за картагенски свещеник. От примирение и невзискателност той направил опит да отклони от себе си това високо служение. Но непоколебимата упоритост на народа, израз на огромна обич към него, най-сетне го склонила и, по Божие предписание и всеобщо национално предпочитание, той приел епископското ръкоположение в края на 248 година.
Още при започване на своето светителско служение Киприян си сложил за задача да издигне живота на своите пасоми на подобаваща висота. С пламенната ревнивост на същински любещ овчар той се заел да в профил и изкорени всичко гнило в църковния живот. С рядко умеене и огромна предвидливост той могъл да съчетае нужната в такива случаи суровост с търпението и любовта на един същински нравствен овчар.
Дейността му се простряла и отвън рамките на неговата епархия. Много епископи прибягвали при разнообразни случаи към него за съвет и подпомагане.
Не било съдено на св. Киприян дълго време да ръководи в мир и успокоение своята Картагенска черква. В началото на 250 година се разразило като стихия над Църквата гонението на римския император Деций Траян (249-251 г.), което обхванало цялата Римска империя. Не била пощадена и Североафриканската черква. Християните били подлагани на най-жестоки мъчения, с цел да се откажат от вярата си. Тия, които представяли вярата си като реликва на живота си, били затваряни в тъмници или изпращани на изгнание. Имуществата им бивали иззети. Имало християни, които не могли да устоят на това тежко тестване. Те били подготвени да се отрекат от вярата си. И се отричали. Тия християни били известни под името " отпаднали ".
Императорският едикт, който узаконявал гонението, повелявал да се обръща най-вече внимание на епископите - да бъдат преследвани най-жестоко, та по тоя метод битката против християните да бъде по-успешна. И св. Киприян бил застрашен със гибел.
- Кипрян на лъвовете! - крещяла разярено езическата навалица в цирка и в театъра.
Киприян разбирал доста добре тая грозна цел на императорския едикт - посредством поразяване на пастира да бъде разпръснато стадото. И решил да избегне мъченическата гибел. Отдалечил се в насаме място близо до Картаген. По същия метод в същото време постъпили св. Григорий Неокесарийски и св. Дионисий Александрийски.
Св. Киприян постъпил по този начин не от боязън пред мъченията и бедствията, които го застрашавали, а от мощно предпочитание да бъде още потребен на Картагенската черква, която таман в този момент се нуждаела най-вече от грижите и препоръките му. Животописецът му - дяконът Понтий - оправдава по следния метод отдалечаването му от Картаген:
" Нека си представим, че той, като се удостоеше тогава с страдалчество, беше ни лишен! Кой би учил тогава падналите на смирение, еретиците - на истината, разколниците - на единение, синовете Божии - на мир и молитва? "
Освен това, наличието на св. Киприян в Картаген, както той самичък отбелязва в едно от писмата си до римския клир, е могло още повече да утежни ситуацията на християните там, като ускори враждебното отношение на езичниците към тях.
От мястото на своето непринудено заточение св. Киприян не преставал да демонстрира бащински грижи за повереното му паство.
След като прекарал повече от една година разграничен от своето паство, в 251 година, след празника Възкресение Христово, светителят се върнал в Картаген. Тогава бил към този момент починал гонителят Деций Траян.
В Картагенската черква, при неговото неявяване, зародили доста противоречиви въпроси, които вълнували християните. За да се затвърди вътрешният мир в тая поместна черква, в 252 година, по апел на светителя, бил призован в Картаген нормалният годишен поместен събор. Отначало присъствували на събора 42, а по-късно - 66 епископи. Между другото било решено да се прояви състрадание към ония християни, които по време на гонението били отпаднали от вярата.
След известно време император Гал (Требониян Гал, 252-253, бел.ред.), правоприемник на Деций Траян, възобновил гонението срещу християните.
Появилата се чума настроила още повече езическите тълпи срещу християните. Фанатизираните езичници считали, че тя е наказване от боговете, загдето християните не ги почитали.
Отново се разнесли виковете:
- Киприян на лъвовете!
В това гонение потърпевш и починал римският свещеник Корнилий.
Св. Киприян положил огромни бащински грижи за всички бедствуващи - за християни и езичници. Със своята безгранична обич спечелил сърцата даже и на тези, които до неотдавна желали неговата гибел.
С възцаряването на Валериан настъпило успокоение в Римската империя, което траяло няколко години. В това време св. Киприян, като първосветител в цялата околна страна, траял ревниво да се занимава с църковните каузи. Свиквал в Картаген събори за разрешаване на противоречиви въпроси. Бил в непрестанно съприкосновение с Римската и с други църкви. Особено се стараел да резервира чистотата на християнското обучение и единството на вярата. Въодушевявани и ръководени от великия,скъп п обичан овчар, картагенските християни се усъвършенствували значително в добродетелта и благочестието. И когато отново настанало гонение, те го посрещнали не към този момент с предходното безволие, а като твърди и мъжествени Христови воини.
Това гонение било възбудено от любимеца на император Валериан - Макрин, който с клеветите си изменил положителното разположение на Валериан към християните и го убедил да вземе срещу тях строги ограничения.
Наближавал краят на земния живот на св. Киприян. На 30 август 257 година Картагенският проконсул Аспазий Патерен се заел да приведе в осъществяване императорския едикт, с който се предприемало ново гонение. Наред с доста други християни, той извикал при себе си на разпит и св. Киприян. Напразно желал от него да се отхвърли от вярата си в Христа Господа и да уточни имената на картагенските презвитери.
Св. Киприян бил изпратен на изгнание в Керубис, откъдето в продължение на една година продължавал да поставя всестранни грижи за своето паство.
През лятото на 258 година, по заповед на новия проконсул Галерии Максим, св. Киприян трябвало да напусне Керубис и да се откри да живее в своята градина покрай Картаген. Той бил подложен под непосреден контрол на езическата държавна власт.
В това време излязъл нов, по-строг декрет, според който епископите, презвитерите и дяконите, в случай че не се откажат от вярата си, трябвало да бъдат осъдени със гибел.
На 31 август 258 година, откакто отслужил св. божествена литургия, св. Киприян бил задържан по заповед на Галерии Максим и отведен в Сексти, близо до Картаген, където обитавал проконсулът.
На следното утро, след къс разпит, бил наказан на гибел.
На 2 октомври 258 година трябвало да се извърши присъдата. До мястото, където се очаквало осъществяването на присъдата, св. Киприян бил съпроводен от голям брой християни.
Настъпили последните минути от неговия живот. След гореща молитва той съблякъл горната си дреха и поръчал да бъдат дадени на палача 25 златни монети. След това самичък завързал очите си, коленичил и очаквал удара на палача.
Главата на светителя била отсечена. Мнозина от присъствуващите сложили в близост кърпичките си, с цел да се напоят с кръвта на свещеномъченика.
През нощта тялото на светителя било заровено от християните.
Така приключил земния си живот тоя изтъкнат картагенски свещеник и църковен отец, чиято историческа задача била да бъде поборник за единството на Христовата черква.
Той е написал редица съчинения, сред които изключително известни са: За благодатта Божия, За облеклото на девствениците, За падналите, За единството на Църквата, За Господнята молитва, За смъртността, За благотворителността, За търпението, За ревността и завистта и други
От него са останали и 67 писма по отношение на гоненията.
В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски
Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1), при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена " Лимонар ".
(1) Анатолий бил патриарх от 449 до 458 година
(2) Лъв I Велики управлявал от 457 до 474 година
В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:
* Киновия (от гр. κοινό - общ, и βιό - живот) се наричали общежителните манастири, в които братята се издържали от манастира и в подмяна се трудели за обща изгода на общежитието.
" - Ние дойдохме - споделят те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската черква. Те ни описаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил мирен, съблюдавал телесна непорочност и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали огромни неприятности поради клирика на име Харисим, който пребогато съгрешавал. Той служил при храма на светия страдалец Елевтерий и за него разправяли, че той освен прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистотия, само че се занимава с злодейство и чудо. Като призовал този клирик, патриархът почнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, само че като видял, че той остава безвъзвратен, заповядал да го санкционират. Но Харисим продължавал да прави същото и наказването не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от прислужниците си в храма на мъченика, където служел Харисим, с цел да измоли от мъченика самичък да го изправи или най-малко да отсече от Църквата потъналия в грехове чиновник на своя храм. Пратеникът пристигнал в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, споделил:
- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява посредством мен, неверния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, прави голям брой беззакония и основава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.
На идната заран Харисим бил открит мъртъв. Това демонстрира какъв брой сгоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, тъй като словото му, обърнато към светия страдалец посредством пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.
При свети Генадий в Константинопол бил издигнат храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който пристигнал от античния Рим. Бил организиран и манастир, наименуван Студийски по името на сенатора, в който бил основан чин на незаспиващите.
При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил поради милосърдието си, както се споделя в житието му (паметта му се празнува от Църквата на 10 януари, бел.ред.).
При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се празнува на 11 декември), който той ръкоположил за презвитер.
В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното знамение.
Един иконописец се осмелил да изпише облика на Христа Спасителя по сходство на езическия господ Зевс (при античните гърци Зевс бил висш господ и основоположник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тутакси бил застигнат от Божието наказване, тъй като ръката, изобразила Господа по този начин, изсъхнала. Като усетил толкоз скоро Божието възмездие върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл смирение, изповядвайки със сълзи прегрешението си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, тъй че тя станала здрава, както и преди.
Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски ранг, до момента в който искащият не научи наизуст целия Псалтир, тъй като този Божи архиерей ревниво се грижел за строгото съблюдаване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде подробно изпълнен единствено тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да схващат рационално божественото Писание. Защото презвитер, непросветен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без самичък да познава избавителния път. За подобен се сбъдват Христовите слова: " белким може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? " (Лук. 6:39).
Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата разкол и поради църковното благоустрояване. На него била неразрешена разпространяваща се измежду архиереите симония - раздаването на духовни звания и места против възнаграждение. (Виж също: Вселенските събори).
* Свети Генадий заемал патриаршеския трон от 458 до 471 година
Приписват му се и няколко богословски съчинения. Генадий Месалийски написа за него: " Мъж сладкодумен, с изострен разум, той бил по този начин обогатен от четенето на античните, че обяснил всяка дума на оракул Даниил и съчинил доста беседи. "
Всички тези съчинения през днешния ден са незнайни. До нас е достигнало единствено окръжното му обръщение срещу симонията, одобрено на събора от 459 година.
Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се показал на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.
Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско чудовище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:
- Тръгвам си и няма да предизвиквам тук никому зло до тогава, до момента в който си жив. Но след гибелта ти отново ще дойда и по всякакъв начин ще разстройвам Църквата и ще повлека към крах мнозина.
До деня на гибелта си свети Генадий непрекъснато със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил старателен ходатай пред Бога за светата Църква, по този начин и след преставянето си той праща непрестанните си молебствия за нея, предстоейки дружно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото дружно с Отца и Светия Дух постоянно въздаваме популярност.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ