На кръстопътя на поезията и любовта
Пол Елюар. Поетът сюрреалист. Познатият и непознатият. Известният като един от водещите френски създатели на ХХ век, чието творчество към момента не е добре показано на българския четец. След Девети септември е определян от рецензията и няколкото негови сборника най-вече като обществен стихотворец, приспособил на френски език поезията на Христо Ботев, а след деветдесетте години, като изключим избрани епизодични изявления, творбите му към момента си остават загадка за българския обожател на лирика.
И популярност богу, че се появява елегантното томче с негови произведения на издателство " Колибри " (изящната визия е дело на Иво Рафаилов) в съставителство и превод на Силвия Вагенщайн. Позната като една от най-хубавите преводачки от френски език, тя съумява да покаже един нов прочит на поезията на Елюар. На този стихотворец, който, тръгвайки от сюрреализма, открива нови пространства и измерения на словото.
Елюар - тук-там провокативен, тук-там отчайващо гальовен, извайва своите стихове с доста смелост и обаяние. Разчупвайки рамките на обичайна лирика, той следва своята мисъл в откриването на нови облици и изразни средства. Важно е да отбележим, че дори и в обществените си и с политическа устременост произведения Елюар, за разлика да вземем за пример от Арагон, не внушава усеща като ненавист, възмездие или пренебрежение.
В тези произведения той остава правилен на своя елегантен, на моменти даже доверчив, само че лишен от показно сладкодумство изказ. Като пречупва търсенията и естетиката на сюрреализма през своя пъстър с изразност и без натрапчива патетика жанр, той открива нови светове и внушения на изразните средства. Просто той си остава стихотворец на чисто човешката съпричастност - стихотворенията " Тук ", " Полицейски час " и други
Но дано се върнем отново към елегантното и като полиграфско решение, и като съставителство томче. Веднага прави усещане прелестния увод на Силвия Вагенщайн за личността и творчеството на Пол Елюар, както и подробните й мнения за по-важните му стихосбирки. Опознала надълбоко неговата лирика, в предговора си тя акцентира: " Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют. "
И този поетически абсолют е пресътворен по един прелестен и безапелационен метод от нея в това издание. В своя асортимент тя с женски нюх се стопира на стихотворения, възпяващи с тиха и ненатрапчива страст любовта. С нейния екстаз, само че и болежка, с успехите, само че и със загубите, с безбройните й проявления в живота, като резервира в цялостна степен неподражаемия авторов изказ с искрящи и галещи метафори.
Прекрачваш времето
И отново си ти и все така нова
Жена в безкрая
Това е и методът на Силвия Вагенщайн при пресътворяването на подбраните стихотворения с тяхната на пръв взор спестовна образност. В нейния превод заложената в оригинала лирика бликва с цялостна мощ. Силвия не се пробва да побългари или олекоти авторовия изказ и запазвайки музиката на неговата неповторимост, открива нови нюанси в нашите изразни средства.
Поезия (Пол Елюар)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
А лекотата, с която четеш преводите, подсказва упорития труд и съпричастност към тази лирика. Иска ми се да направя и едно конкретизиране, обвързвано с лабораторията на преводаческото изкуство. Мнозина считат, че да се превежда свободен стих, безграничен от носещите и смислова натовареност рима и темп, е елементарно. Тъкмо назад - случайната на пръв взор класификация на думите в стиха, както и неналичието на пунктоация вършат задачата на преводача още по-трудна.
Той би трябвало освен да следи за вътрешния темп и вероятно за спорадични рими и благозвучия, само че и по този начин да съпреживява истинския текст, че на читателя да стане ясно първичното обръщение на думите и най-много скритото зад тях подстрекателство. В това се крие и другото огромно достойнсто на превода - в пресъздадените от Силвия Вагенщайн превъзходни мостри от лириката на Пол Елюар. Като следва креативен парадоксалните извивки и облици на авторовата мисъл, тя съумява да вплете своята впечатляваща езикова просвета в един нов, по-чувствен и по-проникновен прочит на неговата лирика.
Тази лирика, която ни насочва към оня кръстопът, в който всички пътища водят към любовта.
И популярност богу, че се появява елегантното томче с негови произведения на издателство " Колибри " (изящната визия е дело на Иво Рафаилов) в съставителство и превод на Силвия Вагенщайн. Позната като една от най-хубавите преводачки от френски език, тя съумява да покаже един нов прочит на поезията на Елюар. На този стихотворец, който, тръгвайки от сюрреализма, открива нови пространства и измерения на словото.
Елюар - тук-там провокативен, тук-там отчайващо гальовен, извайва своите стихове с доста смелост и обаяние. Разчупвайки рамките на обичайна лирика, той следва своята мисъл в откриването на нови облици и изразни средства. Важно е да отбележим, че дори и в обществените си и с политическа устременост произведения Елюар, за разлика да вземем за пример от Арагон, не внушава усеща като ненавист, възмездие или пренебрежение.
В тези произведения той остава правилен на своя елегантен, на моменти даже доверчив, само че лишен от показно сладкодумство изказ. Като пречупва търсенията и естетиката на сюрреализма през своя пъстър с изразност и без натрапчива патетика жанр, той открива нови светове и внушения на изразните средства. Просто той си остава стихотворец на чисто човешката съпричастност - стихотворенията " Тук ", " Полицейски час " и други
Но дано се върнем отново към елегантното и като полиграфско решение, и като съставителство томче. Веднага прави усещане прелестния увод на Силвия Вагенщайн за личността и творчеството на Пол Елюар, както и подробните й мнения за по-важните му стихосбирки. Опознала надълбоко неговата лирика, в предговора си тя акцентира: " Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют. "
И този поетически абсолют е пресътворен по един прелестен и безапелационен метод от нея в това издание. В своя асортимент тя с женски нюх се стопира на стихотворения, възпяващи с тиха и ненатрапчива страст любовта. С нейния екстаз, само че и болежка, с успехите, само че и със загубите, с безбройните й проявления в живота, като резервира в цялостна степен неподражаемия авторов изказ с искрящи и галещи метафори.
Прекрачваш времето
И отново си ти и все така нова
Жена в безкрая
Това е и методът на Силвия Вагенщайн при пресътворяването на подбраните стихотворения с тяхната на пръв взор спестовна образност. В нейния превод заложената в оригинала лирика бликва с цялостна мощ. Силвия не се пробва да побългари или олекоти авторовия изказ и запазвайки музиката на неговата неповторимост, открива нови нюанси в нашите изразни средства.
А лекотата, с която четеш преводите, подсказва упорития труд и съпричастност към тази лирика. Иска ми се да направя и едно конкретизиране, обвързвано с лабораторията на преводаческото изкуство. Мнозина считат, че да се превежда свободен стих, безграничен от носещите и смислова натовареност рима и темп, е елементарно. Тъкмо назад - случайната на пръв взор класификация на думите в стиха, както и неналичието на пунктоация вършат задачата на преводача още по-трудна.
Той би трябвало освен да следи за вътрешния темп и вероятно за спорадични рими и благозвучия, само че и по този начин да съпреживява истинския текст, че на читателя да стане ясно първичното обръщение на думите и най-много скритото зад тях подстрекателство. В това се крие и другото огромно достойнсто на превода - в пресъздадените от Силвия Вагенщайн превъзходни мостри от лириката на Пол Елюар. Като следва креативен парадоксалните извивки и облици на авторовата мисъл, тя съумява да вплете своята впечатляваща езикова просвета в един нов, по-чувствен и по-проникновен прочит на неговата лирика.
Тази лирика, която ни насочва към оня кръстопът, в който всички пътища водят към любовта.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ