Покрити с мъх и папрат, в гориста местност край Шефийлд,

Покрити с мъх и папрат, в гориста околност край Шефийлд, се издигат остатъци от тогавашни стени. Край тях счупени стълби не водят до на никое място, огънати огради ръждясват. В тревата могат да бъдат разпознати и бетонните основи на 80 здания, които в миналото са били част от втория максимален боен затвор на Англия по време на Втората международна война.По времена на пика на военните дейности зад стените му са били хвърлени близо 11 хиляди бойци. Най-вече немски заложници, само че и италианци и украинци.Съвсем неотдавна студенти от университета в Шефийлд откриха лагера и разкриха историята му.Лодж Муур или Лагер 17 бил пандизът, в който британците държали най-опасните и фанатични заложници, освен от Втората международна война, само че и от Първата международна война. За малко той бил дом на мъжа, който се трансформирал в наследника на Адолф Хитлер.Условията за живот там не били приятни – храната се сервира от контейнери за отпадък, а лишените от независимост разделят едно помещение с още 70 души – два пъти повече от оторизации потенциал. Опитите за бягство от Лагер 17 пък свършват в реки от кръв.Адмирал Карл Дьониц бил капитан на няколко немски подводници. През октомври 1918 година неговата U-boat 68 е принудена да се покаже на повърхността, а той е задържан.
Дьониц прекарва шест седмици в лагера в Шефийлд. След това ловко се престорил, че има психическо заболяване. За малко бил изпратен в психиатрична клиника в Манчестър, а след това – екстрадиран назад в Германия. Когато почнала Втората международна война, той станал главнокомандващ на Германските военноморски сили и пълководец на подводниците на фюрера. Той потопява голям брой плавателни съдове. А след самоубийството на Хитлер – наследява поста на президент на Третия Райх, но за малко.Лодж Муур е единствено един от 1500 затворнически лагера във Англия, само че до неотдавна той тънеше в давност. След края на войната той трябвало да бъде изцяло опустошен, само че служащите не свършили напълно работата си. Сега мястото, където в миналото е бил Лагер 17, е известно място за разхождане на кучета.В началото на Втората международна война Лодж Муур бил населяван основно от италиански пандизчии, които били осъдени с работа в локалните ферми. Те въпреки всичко не се оплаквали доста – имали добра връзка със своите английски съседи, които споделяли с тях лимитираните си ресурси от чай. Храната била в обилие, всеки имал достъп освен до легло, само че и до обучение. Можели даже да си купуват цигари и бира с джобните си пари.Четете още:Но с идването на германците в лагера, качеството на живот много се влошило. Той се трансформирал в “най-важният, само че най-нещастният лагер във Англия “. Затворниците били толкоз доста, че нямали съвсем никакво персонално пространство, хранели се от контейнери за отпадък, стояли с часове под дъжда и в калта, нямали съвсем никаква хигиена, било им студено и носели съвсем едни и същи облекла всеки ден. Дори Червеният кръст през 1944 година го дефинира като несъответствуващ за обитаване. Горе-долу по това време се случва и най-голямото бягство от пандиза. Група немски военни съумяват да преминат през защитата, само че 24 часа по-късно били хванати покрай град Родъръм. Вторият опит за бягство завършил със гибел.Германските бойци дошли с хиляди. Според тяхната отдаденост на нацистите, те били разпределяни в три групи – черни били тези, които фанатично се кланяли на Хитлер, бели – невярващите. Останалите били сиви.Според данните, най-известният нацистки подводничар Ото Кречмер, който потопил рекордните 47 кораба, прекарал част от 7-те си години по лагери точно в Лодж Муур. Той сигурно бил в категорията „ черен “. Хората като него били и най-фанатични и устремени към бягство. Техните тунели към момента могат да се намерят край лагера.
Hidden Truth