Един вот, два въпроса и един предизвестен резултат
Покрай вота за " погрома на опазването на здравето в България " ръководещи и съпротива спорят кой е отговорен и кой може да направи смяна. Отговорът обаче от дълго време е прочут, написа Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
Темата на третия избор на съмнение към днешното държавно управление мъчително визира всички ни. Същевременно надали в страната има различен въпрос, по който да царува такова единогласие, както по констатацията, че в българското опазване на здравето е настъпил „ разгром “. И все пак никой не се вълнува от този избор – мнозина дори евентуално изобщо не са разбрали, че в петък в Народното събрание са водени диспути по него. Нито пък знаят и се интересуват, че на следващия ден следва той да бъде гласуван.
Винаги един и същи резултат
Това е по този начин освен и не толкоз, тъй като резултатът от гласуването е предупреден и е ясно, че държавното управление ще оцелее. Основната причина е, че, в действителност, този спор е слушан безчет пъти, до погнуса. И резултатът от него постоянно е еднакъв – нулев.
Вече никой не помни от кой момент се приказва за: (в всеобщия случай) ниските заплати и мизерните условия; изчезващите лекари и медицински сестри; никнещите като гъби нови болници; фалиращите общински и регионални болници; непрекъснатите задължения, дефицити и лимити; недофинансираните (и свръхфинансираните) клинични пътеки и тяхното действително остойностяване; ниската (в съпоставяне с други места) здравна осигуровка и стотиците хиляди, които все пак не я плащат; всевъзможните доплащания; фиктивните хоспитализации; далаверите с медикаментите и медицинските изделия; монопола на здравната каса; комерсиалният статут на лечебните заведения; изчезналата профилактика; в никакъв случай неслучващото се електронно опазване на здравето, което е нещо като светлото комунистическо бъдеще...
Вече никой не помни какъв брой пъти някой се е заканвал и е обещавал да реши тези и още доста други проблеми на опазването на здравето. И резултатът е постоянно еднакъв – нулев.
И едните, и другите
Сега, в действителност, разногласието в Народното събрание не е дали в опазването на здравето има „ разгром “ или не – и ръководещи, и съпротива, въпреки и с известни нюанси, са съгласни, че по този начин повече не може да продължава. Спорът им е по два други въпроса. Първият, естествено, е кой е отговорен.
По този въпрос днешната съпротива се прави на непорочна, само че истината е, че с нейното интензивно присъединяване през предишното десетилетие одеве почналата здравна промяна беше спряна и включена на заден ход. Тъй че кашата в опазването на здравето бе забъркана още по времето, когато днешните ръководещи даже не съществуваха като политически индивид, и опозицията има основна заслуга за това. Управляващите пък - с безредните си и непоследователни дейности и бездействия - сполучливо „ доразвиха “ полученото завещание, тъй че системата затъна още повече, а проблемите, вместо да се вземат решение, се задълбочиха.
Така че и въпросът кой е отговорен няма по какъв начин да развълнува публиката, тъй като болшинството от нея от дълго време доста добре знае отговора: и едните, и другите.
Нито едните, нито другите
Вторият противоречив въпрос сред тях е кой е кадърен да извърши смяната, която явно изисква смели, поредни и решителни дейности. Включително и изцяло преосмисляне на модела.
По този въпрос опозицията усърдно се пробва да се показва като опция на ръководещите. Всички помнят обаче, че когато тя беше на власт, не сподели с нищо, че знае какво би трябвало да се направи, оплете се и затъна още повече в проблемите. А когато беше в съпротива, редовно се противопоставяше на всяка смяна. Сегашните ѝ оферти пък не са нищо повече от небрежно скалъпена компилация от неведнъж предъвквани пожелания без никаква концепция за цялостна промяна - с изключение на безсмисления соцносталгичен девиз за “връщане на страната в опазването на здравето “.
Управляващите пък толкоз пъти биха тъпана, че стартират да реформират опазването на здравето, че към този момент никой не ги взема на съществено. Дори най-разумните им хрумвания непроменяемо затъваха в популисткото тресавище на страха от по-смели промени и най-после си отиваха дружно с следващия от неизброимите министри. Сега следващият министър се е заел с следващата промяна. В началото на годината той се закани, че до няколко месеца ще предложи напълно нов модел и съответните законодателни оферти, които да бъдат признати на есен и да проработят от 1 януари. Осем месеца по-късно бяха показани хрумвания, които втрещяват със своята простащина, недомисленост и най-много с неналичието на каквито и да било съответни планове и сметки, че човек се пита какво са правили министърът и неговите специалисти толкоз време. Най-смелото в тези хрумвания е полупризнанието, че парите от осигуровки са малко и всички би трябвало да заплащат повече. Но без никакви гаранции, че тези пари, както до момента, няма да изтекат незнайно къде без никакъв резултат. Иначе досегашните доплащания ще бъдат узаконени, само че по тази причина пък ще се отвори опция за нови, без никаква гаранция за по-добро качество. Държавата, също така, очевидно има мощно предпочитание да се отърве от някои разноски и задания, като ги трансферира на частните застрахователи. Които обаче би трябвало да са луди, с цел да се заловен на това хоро. Защото никой не знае кое какъв брой коства и тъй като цените ще ги дефинират други.
Сега занапред ще се дебатира отначало и изначало, а възможното въвеждане на възможния нов модел се отсрочва с година. Смея да предвиждам, че до тогава министърът към този момент няма да е министър, а времето ще премине в погазване на място, въртене в кръг, задръстване на дупки и шиене на кръпки върху кръпки. Тъй че и въпросът кой е кадърен да извърши смяната също не може да развълнува публиката, тъй като тя от дълго време знае отговора: нито едните, нито другите.
Без значение кой е на власт
Сега може да се чуе, че за промените е необходим надпартиен консенсус. Консенсус обаче се следи единствено в общата липса на смисъл и в безсилието за промени. Като това умозаключение е годно надалеч освен за опазването на здравето.
Освен това постоянно може да се чуе, че от днешното положение страдали и били недоволни всички. Което не е правилно – някои печелят доста добре от него и имат интерес от неговото запазване. Понякога безсилието, некадърността и нелепостта са престорени и напълно не са безкористни. Независимо от това кой е на власт и кой – в съпротива.
Редактор: Деница Райкова
Темата на третия избор на съмнение към днешното държавно управление мъчително визира всички ни. Същевременно надали в страната има различен въпрос, по който да царува такова единогласие, както по констатацията, че в българското опазване на здравето е настъпил „ разгром “. И все пак никой не се вълнува от този избор – мнозина дори евентуално изобщо не са разбрали, че в петък в Народното събрание са водени диспути по него. Нито пък знаят и се интересуват, че на следващия ден следва той да бъде гласуван.
Винаги един и същи резултат
Това е по този начин освен и не толкоз, тъй като резултатът от гласуването е предупреден и е ясно, че държавното управление ще оцелее. Основната причина е, че, в действителност, този спор е слушан безчет пъти, до погнуса. И резултатът от него постоянно е еднакъв – нулев.
Вече никой не помни от кой момент се приказва за: (в всеобщия случай) ниските заплати и мизерните условия; изчезващите лекари и медицински сестри; никнещите като гъби нови болници; фалиращите общински и регионални болници; непрекъснатите задължения, дефицити и лимити; недофинансираните (и свръхфинансираните) клинични пътеки и тяхното действително остойностяване; ниската (в съпоставяне с други места) здравна осигуровка и стотиците хиляди, които все пак не я плащат; всевъзможните доплащания; фиктивните хоспитализации; далаверите с медикаментите и медицинските изделия; монопола на здравната каса; комерсиалният статут на лечебните заведения; изчезналата профилактика; в никакъв случай неслучващото се електронно опазване на здравето, което е нещо като светлото комунистическо бъдеще...
Вече никой не помни какъв брой пъти някой се е заканвал и е обещавал да реши тези и още доста други проблеми на опазването на здравето. И резултатът е постоянно еднакъв – нулев.
И едните, и другите
Сега, в действителност, разногласието в Народното събрание не е дали в опазването на здравето има „ разгром “ или не – и ръководещи, и съпротива, въпреки и с известни нюанси, са съгласни, че по този начин повече не може да продължава. Спорът им е по два други въпроса. Първият, естествено, е кой е отговорен.
По този въпрос днешната съпротива се прави на непорочна, само че истината е, че с нейното интензивно присъединяване през предишното десетилетие одеве почналата здравна промяна беше спряна и включена на заден ход. Тъй че кашата в опазването на здравето бе забъркана още по времето, когато днешните ръководещи даже не съществуваха като политически индивид, и опозицията има основна заслуга за това. Управляващите пък - с безредните си и непоследователни дейности и бездействия - сполучливо „ доразвиха “ полученото завещание, тъй че системата затъна още повече, а проблемите, вместо да се вземат решение, се задълбочиха.
Така че и въпросът кой е отговорен няма по какъв начин да развълнува публиката, тъй като болшинството от нея от дълго време доста добре знае отговора: и едните, и другите.
Нито едните, нито другите
Вторият противоречив въпрос сред тях е кой е кадърен да извърши смяната, която явно изисква смели, поредни и решителни дейности. Включително и изцяло преосмисляне на модела.
По този въпрос опозицията усърдно се пробва да се показва като опция на ръководещите. Всички помнят обаче, че когато тя беше на власт, не сподели с нищо, че знае какво би трябвало да се направи, оплете се и затъна още повече в проблемите. А когато беше в съпротива, редовно се противопоставяше на всяка смяна. Сегашните ѝ оферти пък не са нищо повече от небрежно скалъпена компилация от неведнъж предъвквани пожелания без никаква концепция за цялостна промяна - с изключение на безсмисления соцносталгичен девиз за “връщане на страната в опазването на здравето “.
Управляващите пък толкоз пъти биха тъпана, че стартират да реформират опазването на здравето, че към този момент никой не ги взема на съществено. Дори най-разумните им хрумвания непроменяемо затъваха в популисткото тресавище на страха от по-смели промени и най-после си отиваха дружно с следващия от неизброимите министри. Сега следващият министър се е заел с следващата промяна. В началото на годината той се закани, че до няколко месеца ще предложи напълно нов модел и съответните законодателни оферти, които да бъдат признати на есен и да проработят от 1 януари. Осем месеца по-късно бяха показани хрумвания, които втрещяват със своята простащина, недомисленост и най-много с неналичието на каквито и да било съответни планове и сметки, че човек се пита какво са правили министърът и неговите специалисти толкоз време. Най-смелото в тези хрумвания е полупризнанието, че парите от осигуровки са малко и всички би трябвало да заплащат повече. Но без никакви гаранции, че тези пари, както до момента, няма да изтекат незнайно къде без никакъв резултат. Иначе досегашните доплащания ще бъдат узаконени, само че по тази причина пък ще се отвори опция за нови, без никаква гаранция за по-добро качество. Държавата, също така, очевидно има мощно предпочитание да се отърве от някои разноски и задания, като ги трансферира на частните застрахователи. Които обаче би трябвало да са луди, с цел да се заловен на това хоро. Защото никой не знае кое какъв брой коства и тъй като цените ще ги дефинират други.
Сега занапред ще се дебатира отначало и изначало, а възможното въвеждане на възможния нов модел се отсрочва с година. Смея да предвиждам, че до тогава министърът към този момент няма да е министър, а времето ще премине в погазване на място, въртене в кръг, задръстване на дупки и шиене на кръпки върху кръпки. Тъй че и въпросът кой е кадърен да извърши смяната също не може да развълнува публиката, тъй като тя от дълго време знае отговора: нито едните, нито другите.
Без значение кой е на власт
Сега може да се чуе, че за промените е необходим надпартиен консенсус. Консенсус обаче се следи единствено в общата липса на смисъл и в безсилието за промени. Като това умозаключение е годно надалеч освен за опазването на здравето.
Освен това постоянно може да се чуе, че от днешното положение страдали и били недоволни всички. Което не е правилно – някои печелят доста добре от него и имат интерес от неговото запазване. Понякога безсилието, некадърността и нелепостта са престорени и напълно не са безкористни. Независимо от това кой е на власт и кой – в съпротива.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ