Бачкаторите се натискат за Пловдив, заможните се изнасят на ...
Покрай данните от националното броене и упования извод - че нацията се топи без спирачка, излезе още една вест. Пловдив е най-гъстонаселената община в България. На квадратен километър тук живеят 3173 души, за положително или неприятно.
Имиджовият резултат идва от това, че Пловдив е като магнит и всички желаят да живеят под тепетата. Лошата вест - че преселението води до тапи по улиците, липса тук-там за паркиране, замърсен въздух, зверска борба за места в детски градини и ясли и така нататък, все неща, които дефинират качеството на живот.
Не е единствено това обаче и ето един образец за доказателство - община Трекляно в Кюстендилско, която има 19 обитаеми места и общо малко под хиляда поданици, е на дъното в таблицата за плътност на популацията. Там на един кв.км се ширят сред един и двама души. Просторно е, въздухът е напълно различен, проблеми с паркирането няма, няма тапи и досадни светофари, има даже и учебно заведение. Няма обаче най-важното, с цел да стане едно място привлекателно - работа. По данни на затънтената община, от 970 поданици работят едвам 133.
Пътят на парите
В Пловдив съотношението е много по-различно и безработицата е на рекордно ниско равнище, което пък играе неприятна смешка на работодателите. Така, който и да пристигна, ще си откри елементарно работа, в случай че няма особени искания, и елементарно ще се написа пловдивчанин.
Вълните на вътрешната миграция се случват по две съществени аргументи - в търсене на добра работа и положителни приходи и т.нар „ просветителна “. Младежите, които идват да учат тук, в болшинството от случаите остават за непрекъснато. По-интересни са първите. През 2021 година в област Пловдив са се заселили съвсем 16 100 души, като най-голямата група идва от… София (1174 души). А в град Пловдив новите пловдивчани са към 9000. Идват най-вече от столицата, Пазарджик, Смолян и Хасково.
Това обаче не значи, че градът е бухнал с 9000 души, тъй като през същата година от Пловдив са се изнесли 5333 души. Тоест механичният приръст е 3723 души. Мотивът на тези хора да сменят адресната регистрация е да си намерят сигурна работа и прилични приходи. Индустриалните зони поемат без проблем вътрешните мигранти и питат за още. Защото сега возят служащи първа, втора и нощна промяна в радиус на 40-50 километра от Пловдив.
Бачкаторите по заводите може и в началото да живеят чартърен, само че бързо излиза наяве, че заем е по-добре от наем, и стават горди притежатели на жилища. И това не е елементарно. Търсенето на жилища в града от дълго време надвишава предлагането, макар че се строи лудо и градът се разраства. Нови мастодонти никнат в " Тракия ", кооперации се подвигат трескаво в " Остромила ", в Коматево.
Старите пловдивчани не одобряват с чисто сърце пришълците. Гневят им се, че поради строителството градът остава без въздух, че няма място за паркиране, че коли с регистрации Х, ПА,СМ, К вършат тапи по булевардите. Обвиняват ги, че „ скапват “ и пазара на труда, тъй като са подготвени да работят и за малко пари, стига да има сигурна работа. Така множеството пришълци от други области просто следват пътя на парите. Като прибавим и прочувствения миг, че идват от по-малки обитаеми места, те твърдо се закотвят в Пловдив.
Назад към природата
В ковид пандемията, изключително първите й месеци, доста хора, които имаха къщи на село, се изнесоха небрежно там. Други пък, които имаха пари - си купиха извънградски парцели. Брокерите регистрираха нечуван взрив още през 2020 година, който не стихна и през предходната. Така се очерта нова наклонност - от ден на ден хора от междинната класа се изселиха на село.
В села като Марково и Белащица попаднаха в доста VIP компания, тъй като по предписание от години пловдивските богаташи гледат града от високо от именията си. Пак по данни на статистиката, жилищата с шест и повече от шест стаи в област Пловдив са 16 833. Логично, голямата част от тях са в баровските села.
Именно Пловдив и Стара Загора са локациите, където търсенето на къщи в годините на пандемията надвиши 10 пъти предлагането, регистрираха от Асоциацията на българските села. Напливът на искащи да се заселят в Марково е довел и до взрив на строителството - 686 разрешителни са издадени единствено за една година и това качи селото до второ място на брой издадени документи в цяла България. Така за последната година Марково порасна с 1300 души.
= Последните данни =
Последните данни от преброяването не са розови. В Пловдив-област живеят 634 497 души, а в града - 319 612 души. За 10 години общината е на минус с прираста - минус 5.5%.
" Южен " издуха " Централен " и пълзи към Родопите
Район " Южен " издуха " Централен " по брой поданици. Още при започване на тази година стана ясно, че в „ Южен “ са регистрирани по непрекъснат адрес 83 671 души, а в “Централен ” - 81 509. Сам по себе си всеки от пловдивските региони е с население колкото огромен български регионален град.
Коронясването на " Южен " като най-многолюден е елементарно обяснимо, защото е единственият, който има накъде да пораства - към Родопите. „ Централен “ е притиснат от всички страни и там място за нови мастодонти няма. За разлика от „ Тракия “, който през 2019 година взе купата за най-хубав квартал за живеене в Пловдив и тушира неприятното усещане от нарицателното „ спалнята на Пловдив “.
След това по бройка се подрежда " Източен “ с 60 701 души, " Тракия “ - 60 127, и " Северен “ - с 55 879 души. Най-свободно към този момент дишат в " Западен “, където живеят 40 719 души.
Студентите остават и основават семейства
От 100 души, живеещи в Пловдивска област, шейсет и трима са в работоспособна възраст (15-64 г.), двайсет и двама са пенсионери, а петнайсет са деца до 14- годишна възраст. Това е общата картина, която Национален статистически институт даде след последното броене. Съотношението на популацията е едно от най-хубавите в България, има го единствено във Варна, Бургас, София и Благоевград.
Плюсът на Пловдивска област е, че приливът насам е главно от две възрастови групи - най-голямата е сред 20 и 39 година, т.е. хора, които или идват със фамилиите си, или занапред градят такова тук.
А втората по брой е тази на младежите под 20 година Това са студентите, които ще изкарат сигурно идващите пет години във ВУЗ-овете в Пловдив и болшинството ще останат. И рано или късно ще влязат в кръговрата - работа-семейство. Това трансформира с бързи темпове профила на пловдивчанина, тъй като доста от отличниците на локалните гимназии отиват да учат в София или чужбина и за жалост, малко от тях се връщат в родния град.
Работещите в региона продават труда си приблизително за 1480 лв. (данни към юни), а пенсионерите взимат приблизително по 536,82 лв. по пресмятане на Национален осигурителен институт, само че преди нарастването от 1 октомври.
Имиджовият резултат идва от това, че Пловдив е като магнит и всички желаят да живеят под тепетата. Лошата вест - че преселението води до тапи по улиците, липса тук-там за паркиране, замърсен въздух, зверска борба за места в детски градини и ясли и така нататък, все неща, които дефинират качеството на живот.
Не е единствено това обаче и ето един образец за доказателство - община Трекляно в Кюстендилско, която има 19 обитаеми места и общо малко под хиляда поданици, е на дъното в таблицата за плътност на популацията. Там на един кв.км се ширят сред един и двама души. Просторно е, въздухът е напълно различен, проблеми с паркирането няма, няма тапи и досадни светофари, има даже и учебно заведение. Няма обаче най-важното, с цел да стане едно място привлекателно - работа. По данни на затънтената община, от 970 поданици работят едвам 133.
Пътят на парите
В Пловдив съотношението е много по-различно и безработицата е на рекордно ниско равнище, което пък играе неприятна смешка на работодателите. Така, който и да пристигна, ще си откри елементарно работа, в случай че няма особени искания, и елементарно ще се написа пловдивчанин.
Вълните на вътрешната миграция се случват по две съществени аргументи - в търсене на добра работа и положителни приходи и т.нар „ просветителна “. Младежите, които идват да учат тук, в болшинството от случаите остават за непрекъснато. По-интересни са първите. През 2021 година в област Пловдив са се заселили съвсем 16 100 души, като най-голямата група идва от… София (1174 души). А в град Пловдив новите пловдивчани са към 9000. Идват най-вече от столицата, Пазарджик, Смолян и Хасково.
Това обаче не значи, че градът е бухнал с 9000 души, тъй като през същата година от Пловдив са се изнесли 5333 души. Тоест механичният приръст е 3723 души. Мотивът на тези хора да сменят адресната регистрация е да си намерят сигурна работа и прилични приходи. Индустриалните зони поемат без проблем вътрешните мигранти и питат за още. Защото сега возят служащи първа, втора и нощна промяна в радиус на 40-50 километра от Пловдив.
Бачкаторите по заводите може и в началото да живеят чартърен, само че бързо излиза наяве, че заем е по-добре от наем, и стават горди притежатели на жилища. И това не е елементарно. Търсенето на жилища в града от дълго време надвишава предлагането, макар че се строи лудо и градът се разраства. Нови мастодонти никнат в " Тракия ", кооперации се подвигат трескаво в " Остромила ", в Коматево.
Старите пловдивчани не одобряват с чисто сърце пришълците. Гневят им се, че поради строителството градът остава без въздух, че няма място за паркиране, че коли с регистрации Х, ПА,СМ, К вършат тапи по булевардите. Обвиняват ги, че „ скапват “ и пазара на труда, тъй като са подготвени да работят и за малко пари, стига да има сигурна работа. Така множеството пришълци от други области просто следват пътя на парите. Като прибавим и прочувствения миг, че идват от по-малки обитаеми места, те твърдо се закотвят в Пловдив.
Назад към природата
В ковид пандемията, изключително първите й месеци, доста хора, които имаха къщи на село, се изнесоха небрежно там. Други пък, които имаха пари - си купиха извънградски парцели. Брокерите регистрираха нечуван взрив още през 2020 година, който не стихна и през предходната. Така се очерта нова наклонност - от ден на ден хора от междинната класа се изселиха на село.
В села като Марково и Белащица попаднаха в доста VIP компания, тъй като по предписание от години пловдивските богаташи гледат града от високо от именията си. Пак по данни на статистиката, жилищата с шест и повече от шест стаи в област Пловдив са 16 833. Логично, голямата част от тях са в баровските села.
Именно Пловдив и Стара Загора са локациите, където търсенето на къщи в годините на пандемията надвиши 10 пъти предлагането, регистрираха от Асоциацията на българските села. Напливът на искащи да се заселят в Марково е довел и до взрив на строителството - 686 разрешителни са издадени единствено за една година и това качи селото до второ място на брой издадени документи в цяла България. Така за последната година Марково порасна с 1300 души.
= Последните данни =
Последните данни от преброяването не са розови. В Пловдив-област живеят 634 497 души, а в града - 319 612 души. За 10 години общината е на минус с прираста - минус 5.5%.
" Южен " издуха " Централен " и пълзи към Родопите
Район " Южен " издуха " Централен " по брой поданици. Още при започване на тази година стана ясно, че в „ Южен “ са регистрирани по непрекъснат адрес 83 671 души, а в “Централен ” - 81 509. Сам по себе си всеки от пловдивските региони е с население колкото огромен български регионален град.
Коронясването на " Южен " като най-многолюден е елементарно обяснимо, защото е единственият, който има накъде да пораства - към Родопите. „ Централен “ е притиснат от всички страни и там място за нови мастодонти няма. За разлика от „ Тракия “, който през 2019 година взе купата за най-хубав квартал за живеене в Пловдив и тушира неприятното усещане от нарицателното „ спалнята на Пловдив “.
След това по бройка се подрежда " Източен “ с 60 701 души, " Тракия “ - 60 127, и " Северен “ - с 55 879 души. Най-свободно към този момент дишат в " Западен “, където живеят 40 719 души.
Студентите остават и основават семейства
От 100 души, живеещи в Пловдивска област, шейсет и трима са в работоспособна възраст (15-64 г.), двайсет и двама са пенсионери, а петнайсет са деца до 14- годишна възраст. Това е общата картина, която Национален статистически институт даде след последното броене. Съотношението на популацията е едно от най-хубавите в България, има го единствено във Варна, Бургас, София и Благоевград.
Плюсът на Пловдивска област е, че приливът насам е главно от две възрастови групи - най-голямата е сред 20 и 39 година, т.е. хора, които или идват със фамилиите си, или занапред градят такова тук.
А втората по брой е тази на младежите под 20 година Това са студентите, които ще изкарат сигурно идващите пет години във ВУЗ-овете в Пловдив и болшинството ще останат. И рано или късно ще влязат в кръговрата - работа-семейство. Това трансформира с бързи темпове профила на пловдивчанина, тъй като доста от отличниците на локалните гимназии отиват да учат в София или чужбина и за жалост, малко от тях се връщат в родния град.
Работещите в региона продават труда си приблизително за 1480 лв. (данни към юни), а пенсионерите взимат приблизително по 536,82 лв. по пресмятане на Национален осигурителен институт, само че преди нарастването от 1 октомври.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ