Покойният Ози Озбърн успя да види как музикалното му наследство

Покойният Ози Озбърн съумя да види по какъв начин музикалното му завещание беше отпразнувано на сетен концерт единствено няколко дни преди гибелта му - богът на хеви метъла седна на престол и изпя своите емблематични шлагери пред обожаваща го навалица за финален път. Но мащабът на въздействието му върху света може да се окаже доста по-голям, в сравнение с мнозина си дават сметка.

Ози Озбърн също по този начин има забележителен принос към научните проучвания. Съвсем съществено.

Днес геномното секвениране е налично за всеки с задоволително време и финансови благоприятни условия. Чрез него човек може да научи доста за своето генетично минало, биологични характерности и даже предразположености - към заболявания като рак, до склонности към зависимости. Но преди петнадесет години секвенирането на генома беше доста по-рядко събитие.

По думите на самия Озбърн пред The Times of London, „ когато за първи път се свързаха с мен по отношение на разбор на гените ми, единствено към 200 души в света бяха правили това “.

В оня къс лист попадат имена като Нобеловия лауреат Джеймс Уотсън и носителят на стипендия „ МакАртър “ Хенри Луис Гейтс-младши.

Първоначалните старания за секвениране на геноми оказват помощ за оформянето на ранното схващане в една промишленост, която през днешния ден е колосална и - в най-хубавия случай - оказва помощ на хората да взимат осведомени решения за здравето си.

Надеждата е била към тази влиятелна група да се причисли и „ Принцът на мрака “ - Ози Озбърн.

По личните му думи, Озбърн в началото „ не бил удивен от концепцията “.

„ Аз съм рок звезда, не мозъкът на Англия “, написа той през 2010 година

„ Единственият Джийн, който познавам, е този от Kiss “, майтапи се Ози, играейки с британската дума gene (ген).

Но индивидът, който му предложил разбора, му отвърнал, че гените на рокаджията могат да предложат скъпа информация на научната общественост и да допринесат за разбирането за какво някои хора наподобяват съвсем недосегаеми от зависимости, които другояче са унищожителни.

„ Сам си го казвал - ти си здравно знамение. Четиридесет години си на пиянство и опиати. Счупи си врата на четириколка. Умря два пъти в химически провокирана кома. Излезе незасегнат от тур рейс, който беше ударен от аероплан. Имунната ти система беше толкоз компрометирана, че получи позитивен ХИВ тест за 24 часа, до момента в който не потвърдиха, че е неточност. И все пак - ето те, жив и здрав. “

Озбърн признава, че самият той се чудел по какъв начин е оживял при този натоварен метод на живот и също по този начин се надявал да разбере повече за тремора, сходен на Паркинсон, който бил почнал да изпитва (болестта на Паркинсон след това ще го изтезава през последните му години, които съгласно сведенията били „ пет години пъкъл “ за легендата).

Както оповестява MIT Technology Review по това време, кръвта на Озбърн е събрана през юли 2010 година от основаната в Сейнт Луис компания Cofactor Genomics, която прави първичното секвениране. Данните по-късно са изпратени за разбор в Knome Inc. в Кеймбридж.

През октомври същата година Scientific American беседва с шефа по научните проучвания в Knome, Нейтън Пиърсън, с цел да разбере какво са разкрили.

„ Когато се замислим какво прави Ози невероятен “, споделя Пиърсън, „ това е, че той е знаменит музикант, има податливост към зависимости, има тремор, дислексия, става доста рано заран. Много от тези неща могат да се проследят до нервната система. “

При по-задълбочен разбор те забелязали разновидности, които още през 2010 година давали известни пояснения:

„ Един от разновидностите визира ген, който създава CLTCL1 - извънредно забавен протеин. Когато клетката поема субстанции от външната мембрана, тя ги вмъква в себе си като с кошница. Това се случва във всевъзможен вид кафези, в това число нервни. Озбърн има две копия на необичаен вид, който създава доста друга версия на този протеин спрямо множеството хора. А този ген е основен за метода, по който нервните кафези си споделят - тъй че за нас беше извънредно забавно. “

Друг образец, който показва Пиърсън, са гените, виновни за разграждането на алкохола - така наречен детайли на алкохолната дехидрогеназа.

Ози имал „ необикновен вид покрай гена ADH4, който контролира какъв брой от този протеин се създава “.

Учените признават, че все още на изявлението не знаели по какъв начин тъкмо този вид въздейства на алкохолната консумация на музиканта. Все отново още през 2006 година излиза наяве, че този ген оказва въздействие върху алкохолната взаимозависимост.

Както самият Озбърн с типичното си възприятие за комизъм написа в оповестен коментар:

„ Д-р Нейтън откри и още нещо - че съм отчасти неандерталец. Това надали ще изненада жена ми. Нито пък другите полицейски ръководства по света. “

От своя страна, Натаниъл Пиърсън е малко по-академичен в обяснението си:

„ Дълго време смятахме, че неандерталците не са оставили потомци, само че се оказа, че измежду азиатците и европейците има известни следи от неандерталско родословие - въпреки и напълно минимални. В генома на Ози открихме дребен сегмент на 10-а хромозома, който съвсем сигурно води началото си от неандерталски предшественик. “

Разбира се, по днешните стандарти в секвенирането на генома, резултатите от 2010 година наподобяват много лимитирани и съдържат не малко самопризнания от вида „ към момента не знаем “.

Но това единствено демонстрира какъв брой бързо е напреднала тази област за последните 15 години. И въпреки всичко, точно ранни проучвания като това на Озбърн - посредством разширение въз основата данни и повишение на публичната информираност по отношение на капацитета на цялостното генетично секвениране - основават основите на актуалния разбор на генома.

Разбира се, има хора, оказали доста по-голямо въздействие върху генетиката - като Грегор Мендел или М.С. Сваминатан. Но дали някой от тях е написал „ War Pigs “? Не. Затова точката отива при Ози.