„Покосени като от светкавица“ – така се чувстват близките на

„ Покосени като от мълния “ – по този начин се усещат околните на 27-годишния египтянин Фуад, когато един ден през 2019 година научават от малкия екран, че младият мъж и още 8 други ще бъдат екзекутирани призори на идващия ден. Всички те са наказани две години по-рано поради съпричастност към убийството на основния прокурор Хишам Баракт. Фуад в началото е оневинен, само че на следващи инстанции присъдата е доказана.

Майка му – Мунира, не е получила никаква предварителна информация за осъществяването на смъртното наказване и на фамилията не е разрешено да го видят за финален път – въпреки това да се изисква по закон. Едва след залез слънце на идващия ден дамата прибира тялото на сина си, който не е виждала от година и половина. „ Напълних си очите с него “, споделя майката пред.

Екзекуцията на Фуад е единствено един от образците за нещо, което се е трансформирало в процедура в Египет.

Екзекуции „ на конвейер “

В последните 8 години броят на смъртни присъди е в пика си с изтезания, които в множеството случаи са всеобщи. През 2020 година броят на издадените смъртни присъди се е утроил до над 130. Само през октомври предходната година са екзекутирани 53 души, което е над броя за всички изтезания за предходните 3 години. Минимум 176 изтезания са осъществени през 2020-2021 година съгласно Египетската комисия по права и свободи (ECRF).

Всъщност не постоянно е било по този начин. През 30-годишното ръководство на президента Хосни Мубарк броя на смъртни санкции е Египет е била толкоз дребна, че съгласно Египетската самодейност по персонални парва (EIPR) се е стигнало до „ практическо им прекъсване “. След като Абдел Фатах ал-Сиси взе властта с боен прелом, всеобщите изтезания стават доста повече.

Властите не дават систематизирани данни, само че наличната информация разкрива доста по-„ кръвожадно “ правораздаване в северноафриканската страна през последното десетилетие. Според отчет от 2014 година сред 1906 година и 2014 година са издадени 1429 смъртни присъди. В същото време правозащитници пресмятат, че от началото на Арабската пролет през 2011 година до края на предходната година са били екзекутирани минимум 521 индивида.

„ Това е нашата просвета “

В Египет се правят 2 типа изтезания: обесване за жителите и разстрел за бойците. По чисто организационни аргументи доста пандизчии биват убити едновременно – с цел да не се постанова доста пъти да се събират изискваните от закона лекар, надзорник, свещеник и вероятно юрист. Така бива лишен и животът на Фуад.

След убийството на Баракат, за което младият мъж е наказан, президентът прокара Закон против тероризма, в който 15 закононарушения се санкционират със гибел, като общата численост действия, чиито причинители може да бъдат екзекутирани, е над 100. Професорът по право от университета „ Садат “ Емад ал-Фики разяснява, че това е прекомерно: „ Според закона дефиницията на тероризма е, че той е всичко, което въздейства на сигурността на обществото, само че какво е то? Има 1000 неща, които въздействат на сигурността на обществото, само че не всички би трябвало да се санкционират със гибел “.

Това идва на фона и на обвиняванията, че процесите в страната са политически и подсъдимите нямат никакъв късмет да потвърдят своята непорочност.

Не е изненадващо и че правозащитници от целия свят, Организация на обединените нации и Европейския парламент подлагат на критика Кайро, че нарушава правата на пандизчиите и употребява смъртното наказване като политически инструмент, с който да всява боязън у жителите. Президентът ал-Сиси не приема тези обвинявания: „ Оценяваме и почитаме какво казвате за смъртното наказване, само че апелирам не ни се налагайте. Това е нашата просвета “.

По закон за всяка смъртна присъда президентът има 14-дневен период, в който може да помилва наказания. За осемте си години на власт военачалник ал-Сиси не е употребявал това си пълномощие нито веднъж.