Поколения български деца порастват с неговите Високи, сини планини“, а

...
Поколения български деца порастват с неговите Високи, сини планини“, а
Коментари Харесай

Тайната е много проста: уважавай според поста! ~ Поетично и епиграмно от Младен ИСАЕВ

Поколения български деца порастват с неговите „ Високи, сини планини “, а преводаческата му заложба подарява на родните читатели стихове на Пушкин, Есенин, Лермонтов, Александър Блок, Некрасов. Житейската орис на Младен Исаев е белязана от дейна политическа активност, а творчеството му е със мощна обществена устременост. Роден през 1907 година в село Балювица, Монтанско, едвам 16-годишен той взема присъединяване в Септемврийското въстание като един от най-младите „ септемврийци “. В интервала 1926-1929 е политически бежанец в Югославия, а след амнистията от 1929 година и завръщането си в България е политически пандизчия (1932) в София и Стара Загора. През 1942 година е съден по известното дело против Централен комитет на Българска комунистическа партия дружно с Антон Иванов, Никола Вапцаров и други. Оправдан е, само че е интерниран в концлагерите Гонда вода, Кръсто поле и Свети Кирик (1942-1943). Успява да избави тетрадката с предсмъртните стихотворения на Вапцаров. По време на Великата Отечествена война Младен Исаев е боен писател-доброволец на фронта в Унгария и Австрия. През 1963 година е почетен със званието „ Заслужил активист на културата ”. В творчеството си пресъздава всички огромни събития, на които е бил съвременник – пише епиграми, художествена журналистика, пътеписи и мемоари, само че ранната му лирика е тази, която бележи трайното му наличие в историята на българската литература.

Младен Исаев (1907 ~ 1991)

Свиждане

Щракна ключ – и влязоха при тебе трима:
слънцето,
стражарят
и  детето.
– Татко! – хлипа щерка ти обичана.
– Татко! – и сълза в очичките й свети.
Две ръчички те прегръщат и те галят,
две малини те целуват по челото.
Има кой за тебе на света да жали,
щом преминеш ти междата на живота.

Пак изщрака ключ – излязоха си тримата:
слънцето,
стражарят
и детето.
Само върху челото ти още има
мъничка сълза – като звездичка светла.

1942 г.

...

Живот

Изумява ме твоята трудност, Живот!
Как да вникна в бездънните, тъмните секрети?
Колко малко живеем под синия свод,
какъв брой доста загадки измежду тази безконечност!
Ала ти не угасваш на тази земя.
И остава след нас твойто живо дихание.
И когато над нас падне безконечна тъма,
ти оставаш с голямото твое зарево...

1985 година

§

ЕПИГРАМИ

Тайната на триумфа

Тайната е доста елементарна:
уважавай съгласно поста!

§

Хайлайфна дама

Образ на светица,
нокти на тигрица.

§

Активист

Единствено го бива
да спуска инструкция.

§

Човекът и номерата

Посреща той
не хора приходящи,
а номера
входящи,
изходящи.

§

Тримата герои

Един гледа женитба,
различен - секира.
А трети - солидно покрадва.

§

Укротеният

Той беше самоуверен
като орел:
само че в сан го покачиха
и стана птица тиха.

§

Съвременен гурбетчия

След скромна службица в чужбина
се върна в своята татковина
с кола и движими имения
за две-три бъдни генерации.

§

Няма невярност

Как ще му е изневерила?
Просто с други го сменила. 

Снимка: Младен Исаев (1907-1991); Държател: Институт за литература, dictionarylit-bg.eu

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР