Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години.

Поколението Y - по този начин социолозите назовават родените през 80-те години. Те са самостоятелни, с подчертана характерност и ревностно защитавана независимост. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това потомство наподобяват, като че ли рецесията е предходна край тях, без да я виждат. Докато родителите им приказват за безработица и безпаричие, те разискват нови планове. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им постановяваме остарели стандарти на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.

„ Вече 10 години съм в Англия и през цялото време се усещам все едно съм осиновен от тази страна - споделя Мартин пред bg voice.bg. - Емигрантите по света сме разнообразни, само че във всички истории аз виждам нещо еднообразно - отчаяние, когато искаш да направиш нещо по-голямо в Родината си, и фантазиите ти се сблъскват с действителността... “

Мартин Димитров си спомня с доста страсти 4 ноември 2014-а, когато пътува за Лондон с рейс, цялостен с хора с доста фантазии за по-добър живот. Слуша историите им и това го въодушевява, че не е самичък със своите фантазии. На гара „ Виктория “ в Лондон фантазиите му са скромни - че ще работи цялостен живот като водач и ще живее по-добре. Стига доста по-далече...

Роден е в Перник. От най-ранното си детство помни забавен епизод: от терасата вижда по какъв начин целият град се изсипва по улиците - хора с екзалтирани лица, развяващи българския байрак, обединени и щастливи. Казва си: „ Ние, българите, сме готини хора, огромна работа! “. Тогава е на 5 години, а по-късно схваща, че еуфорията е след международното по футбол през 1994-а.

Родителите му се занимават със земеделие и той мечтае да стане агроном. Учи в селскостопанския колеж в Сандански, след това в агрономическия факултет на Лесотехническия университет в София. Две години по-късно схваща, че това не е за него. „ Бях доста добър в земеделието, само че пристигнаха едни хора на инспекции и просто ми „ отрязаха главата до кръста “, споделя Мартин.

Започва работа като продавач-консултант в магазин за батерии на коли. „ Сега бих работил за тези хора и без пари. Страшно съм им признателен за опита, който натрупах при тях, да търгувам и да поддържам връзка с клиенти. Това се оказа основен миг за бизнеса ми в Англия по-късно “, споделя той. Но тогава не мисли по този начин, парите в магазина са му малко и става водач.

„ Да си автобусен водач в София е пъклен тежко, огромно напрежение. Веднъж видях некролозите на водачите - хора на по 40-45 години. Обичах си специалността, само че жаждата за смяна ме подтикна да потегли за Англия, на 26 години “, споделя той.

Мартин е от късметлиите, че отпътува през 2014-а, когато Англия е в Европейски Съюз и са свалени всички рестрикции и ограничавания, а документите му стават за 3 месеца. С британския се оправя добре, учил го е 2 години в „ Училища Европа “.

В помощ му идва обаче съветският език, който учи и в учебното заведение, и в университета. Докато чака документите си за водач, постъпва като общ служащ на строителен обект. Там отиват украинци да слагат плочки, а той им превежда от съветски на британски. Когато шефът на обекта вижда това, го назначава като преводач на украинците.