Божидар Димитров – Морякът на кон
Поклонението ще бъде в сряда в НИМ, прахът му ще бъде разпилян над Созополския залив
Той не се опасяваше от нищо, даже от гибелта. „ Ако в този момент умра, няма да съм съумял да напиша историята на България такава, каквато е през моите очи “ – ей това беше болката на Божидар Димитров. На националния професор и на индивида, който разказваше историята по най-сладкодумния метод и увличаше хиляди след себе си. Напусна ни изненадващо, доколкото гибелта може да бъде изненада – тъй като Съдбата е тази, която взема решение докога ще сме на Земята и по кое време ще се отправим по пътя към небесното царство.
Малцина знаят, че той е почнал в НИМ като гардеробиер – нямало друго свободно място. Работи 8 дни, а по-късно за малко е страж на зала. Става организатор и е подобен до 1991 година, когато се издига до заместник-директор и и.д. шеф. Преди битието си в музея, което всички знаят, той работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „ Океански лов на риба “. По-късно приключва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история. Роден в семейство на бежанци от Източна Тракия, той в никакъв случай не е пропущал да спомене родния си Созопол. Министър без портфейл, общински консултант, политик… И най-важното същински родолюбец, страж на българщината и стоманен в отношението си към опазването на Историята. Много е изписано за него, толкоз доста изявленията е дал, толкоз публикации и книги е написал… И нещо, което е доста значимо за нас – читателите на „ Труд “ – той си остана същински другар на вестника, в който всеки петък имаше непокътната страница, на която разказваше своите „ Политически разкопки “.
Поклонението пред тленните остатъци на Божидар Димитров ще бъде на 4 юли – сряда, в Слънчевата зала на НИМ (кв. Бояна) от 10 до 16 часа. Приживе историкът бе поискал, когато почине да бъде кремиран. И прахът му да бъде разпилян над Созополския залив. Това ще създадат най-близките му хора.
Попитахме какво мислят и какво си спомнят за него тези, за които той беше сътрудник и другар.
Историкът акад. Георги Марков:
Ще ми лисва този облик неосъществим!
Божо Димитров беше добър другар, който искрено можеше да каже “да ” или “не ” без да го усуква. А през днешния ден е прекомерно рядко събитие. Той си отстояваше личната позиция. Дори и да не е във всичко прав, имаше характерът и мъжеството да каже всичко каквото мисли. Например, когато се опита да запази оригинала на Паисиевата история в края на 90-те години и беше отхвърлен като шеф на НИМ от министъра на културата тогава Емма Москова. Казвах му, че е като морякът на кон, по израза на Джек Лондон. Та морякът в София си споделяше всичко – от време на време и с по-остър звук, само че споделяше неща, които други не смееха заради по този начин наречената политическа уместност – това е новата цензура на демокрацията.
Връщането на Историята на Паисий се трансформира в драма – народът застана против политиците. Тогава още бяхме в мутренските времена и някои от тях, даже желаеха и го молеха да пазят с бухалки тази реликва за българите.
Освен, че е историк, той е управител, а това го умеят малко хора. Да пренесеш този огромен музей в Бояна, да правиш разкопки, изложения, дарения… малко могат да създадат това и то с такава голяма сила. Няма да не помни по какъв начин ме разсъни на 1 януари в 8,30 сутринта да ми каже за придвижването “Кан Кубрат ”, което искаше да сътвори. Беше огромен войник. Ще ми лисва този облик неосъществим!
Доц. Йордан Величков:
Беше част от силовата историческа школа
Божидар Димитров е извънредно квалифициран академик, съвършено необорим в отстояването на своите тези. Той бе праволинеен бранител на историческата истина и на националните идеали на българския народ и страна. Те бяха идеята на живота му. Той потвърди, че историята е огромна просвета, а не конюнктурна политика. Удоволствие бе да се слушат неговите лекции в университета, изявленията му на научни конференции и предаванията по малкия екран. Отиде си един от най-ярките представители на силовата историческа школа. Един безрезервен патриот.
Ние се познаваме от доста от дълго време, другари сме, цитирали сме се взаимно доста пъти. Последно двамата имахме спор за президентската република, теза, която той напоследък защитаваше. Той даже ме предложения не на смешка в неговото придвижване „ Кан Кубрат “, което сътвори. Обичахме да спорим и постоянно с почитание едни към различен.
Архитект Миломир Богданов от Боянския клуб:
Крояха му номера, претърпя тежко обвиняванията
Откакто научихме за гибелта му, всичките ми съратници от нашия Боянски клуб и Института за национална и патриотична политика, на които той беше ръководител, ни е обхванала огромна горест. Въпреки нашите молби да се щади той не престана да се труди и да желае да живеем в по-добър свят. Боянският клуб се събирахме всеки четвъртък в неговия кабинет и имахме страхотни хрумвания.
Този човек беше министър, дълги години шеф на музей, който има милиони бюджет, беше и общински консултант, член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия и какво ли не още – и тъкмо той си отиде от този свят без да има една стотинка в банкова сметка, без лична кола и с апартамент, който си беше купил още от преди. Ако знаете какъв брой тежко претърпя всички клюки, които се изсипаха против него след основаването на тази Агенция “Антикорупция ”. Огорчението му беше безгранично. Не е изключено и това да е дало огромно отражение на здравето му. Това, което направиха тогава, ще тежи на съвестта на хората, които го измислиха.
От десетилетия насам приказва за величието на България и то най-много за величието на българския дух. Каза, че от дълго време няма разлика сред леви и десни и че би трябвало да сме обединени като българи. А най-трогателно беше, когато в музея идваха дечица. Всички те желаеха да го видят, пипнат и да му кажат нещо. Събираше ги в кабинета си… Наистина беше мъж на достойнството, безспорен безсребърник.
Доц. доктор Бони Петрунова – шеф на НИМ:
Спирал е цялостен автобус, с цел да прегледа камък
Загубихме огромен българин. За такива като Божидар може да се каже, че когато и да си отиде, е рано. Днес си реалокирах календара на месец юли, а той е със сентенции. Странно – на календара пишеше: “Не е значимо какъв брой е дълъг животът, значимо е какъв брой е бездънен ”. Спомням си когато се запознахме след средата на 80-те години – аз бях екскурзовод в НИМ, а той организатор в Отдела за XV-XVII век. Много обичаше да идва при екскурзоводите, освен тъй като бяхме млади, красиви и амбициозни, само че и тъй като той обичаше да споделя доста от своите тези и истории. И го правеше толкоз завладяващо, че имаш възприятието, че даже и да са донагласени и украсени, са се случили тъкмо по този начин, както Божидар ги разказваше. Умееше от всяка история да направи незабравимо прекарване.
Разказвали са ми по какъв начин е спирал цялостен автобус, с цел да прегледа някакъв камък и е откривал неща, които човек ще мине около тях и няма да ги забележи. Затова доста хора мислеха, че е археолог по обучение. Той беше откривател в най-всеобхватния смисъл на тази дума. Не го познавам в амплоато му на моряк, чувала съм, че прякорът му е бил Мичмана.
Историкът акад. Константин Косев:
Хората го именуваха национален професор
Все още ми е мъчно да приказвам за Божидар в минало време. Редовно проследявам неговите изявления, а той в действителност е доста красноречив и умее да споделя нещата занимателно. Всичко, което споделя, е постоянно доста добре обосновано. Познава добре историческите обстоятелства. Историческата просвета може да борави с обстоятелствата, само че е значимо по какъв начин ще ги сервира на необятната публика. А тук той е огромен занаятчия и хората постоянно го слушат със унес и интерес, убеждава ги в своите разсъждения.
Историческата ни просвета в действителност загуби страховит неин популяризатор. Той работеше на огромен периметър – занимаваше се с археология и с какво ли не още. И тази негова разтегленост не му разреши да се концентрира в съответен проблем, по тази причина изостана в йерархията. Обаче като персона и като експерт се утвърди по неоспорим метод. Хората го именуваха професор, той официално не е издиган от колегията, само че се беше трансформирал в национален професор. Широко скроена персона. Важното е, че геният му на повествовател и популяризатор, е превъзходен. Спорове не сме имали, ние сме съидейници по съвсем всички въпроси.
Димитър Николов, кмет на Бургас:
Бургас ще го помни с положително
Българската просвета загуби неповторим разум, а Бургас един от най-силните си покровители. Аз изгубих другар. Божидар Димитров несъмнено е една от огромните фигури на българското съвремие и неналичието му дълго ще тежи. Но след него остава доста: написани книги, издигнати и възобновени църкви и монументи, не на последно място – приповдигнатото самочувствие на българина, че сме народ с история, само че и с бъдеще. Бургас и всички околни градове от нашата област изискуем специфична признателност за напъните и силата, с които професор Димитров поредно работи за развиването на по този начин наречения културно-исторически туризъм. С негова помощ станахме доста по-интересни за нашите посетители и по-разпознаваеми на туристическия пазар.
Божидар Димитров беше набожен човек. И направи по този начин, че в Бургас да се съхраняват парченце от Христовия кръст и част от мощите на нашия градски покровител свети Николай.
Сбогом, професоре, ще ни липсваш, само че доста хора в Бургас постоянно ще те помнят с положително!.
Вежди Рашидов:
Загуба за историята и за цялата страна
Познавам Божидар Димитров от доста години, само че през последните 12-13 година работехме интензивно дружно. За мен той бе един извънредно ексцентричен човек. Божидар бе от тези персони, които осъществяваха себе си искрено, с темперамент и с безпардонност от време на време. Той беше ексцентричен, мъчителен родолюбец и патриот. Бе извънредно забавен човек с услужлива памет, със съществени знания в региона, в която цялостен живот е работил – историята.
Божидар ще липсва освен на приятелите си и на хората, които го харесваха, само че и на историята и на цялата страна. С всичко, което носеше като темперамент, той бе от оная порода хора, които са на изгубване. Божидар бе персона, която ще откри своето място във времето. Много хора си отпътуват от този свят безименни и нищо незначещи. Фактът, че сбогувайки се с Божидар Димитров, отделяме време и мисли за него, значи, че той е бил логичен човек, който самичък е направил името си. Жалко, че такива хора си отиват рано, тъй като това са хората, които движат по един или различен метод света напред. Аз персонално скърбя за Божидар, с който постоянно съм работил прелестно. Съжалявам, че Божидар към този момент не е измежду нас.
Той не се опасяваше от нищо, даже от гибелта. „ Ако в този момент умра, няма да съм съумял да напиша историята на България такава, каквато е през моите очи “ – ей това беше болката на Божидар Димитров. На националния професор и на индивида, който разказваше историята по най-сладкодумния метод и увличаше хиляди след себе си. Напусна ни изненадващо, доколкото гибелта може да бъде изненада – тъй като Съдбата е тази, която взема решение докога ще сме на Земята и по кое време ще се отправим по пътя към небесното царство.
Малцина знаят, че той е почнал в НИМ като гардеробиер – нямало друго свободно място. Работи 8 дни, а по-късно за малко е страж на зала. Става организатор и е подобен до 1991 година, когато се издига до заместник-директор и и.д. шеф. Преди битието си в музея, което всички знаят, той работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „ Океански лов на риба “. По-късно приключва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история. Роден в семейство на бежанци от Източна Тракия, той в никакъв случай не е пропущал да спомене родния си Созопол. Министър без портфейл, общински консултант, политик… И най-важното същински родолюбец, страж на българщината и стоманен в отношението си към опазването на Историята. Много е изписано за него, толкоз доста изявленията е дал, толкоз публикации и книги е написал… И нещо, което е доста значимо за нас – читателите на „ Труд “ – той си остана същински другар на вестника, в който всеки петък имаше непокътната страница, на която разказваше своите „ Политически разкопки “.
Поклонението пред тленните остатъци на Божидар Димитров ще бъде на 4 юли – сряда, в Слънчевата зала на НИМ (кв. Бояна) от 10 до 16 часа. Приживе историкът бе поискал, когато почине да бъде кремиран. И прахът му да бъде разпилян над Созополския залив. Това ще създадат най-близките му хора.
Попитахме какво мислят и какво си спомнят за него тези, за които той беше сътрудник и другар.
Историкът акад. Георги Марков:
Ще ми лисва този облик неосъществим!
Божо Димитров беше добър другар, който искрено можеше да каже “да ” или “не ” без да го усуква. А през днешния ден е прекомерно рядко събитие. Той си отстояваше личната позиция. Дори и да не е във всичко прав, имаше характерът и мъжеството да каже всичко каквото мисли. Например, когато се опита да запази оригинала на Паисиевата история в края на 90-те години и беше отхвърлен като шеф на НИМ от министъра на културата тогава Емма Москова. Казвах му, че е като морякът на кон, по израза на Джек Лондон. Та морякът в София си споделяше всичко – от време на време и с по-остър звук, само че споделяше неща, които други не смееха заради по този начин наречената политическа уместност – това е новата цензура на демокрацията. Връщането на Историята на Паисий се трансформира в драма – народът застана против политиците. Тогава още бяхме в мутренските времена и някои от тях, даже желаеха и го молеха да пазят с бухалки тази реликва за българите.
Освен, че е историк, той е управител, а това го умеят малко хора. Да пренесеш този огромен музей в Бояна, да правиш разкопки, изложения, дарения… малко могат да създадат това и то с такава голяма сила. Няма да не помни по какъв начин ме разсъни на 1 януари в 8,30 сутринта да ми каже за придвижването “Кан Кубрат ”, което искаше да сътвори. Беше огромен войник. Ще ми лисва този облик неосъществим!
Доц. Йордан Величков:
Беше част от силовата историческа школа
Божидар Димитров е извънредно квалифициран академик, съвършено необорим в отстояването на своите тези. Той бе праволинеен бранител на историческата истина и на националните идеали на българския народ и страна. Те бяха идеята на живота му. Той потвърди, че историята е огромна просвета, а не конюнктурна политика. Удоволствие бе да се слушат неговите лекции в университета, изявленията му на научни конференции и предаванията по малкия екран. Отиде си един от най-ярките представители на силовата историческа школа. Един безрезервен патриот. Ние се познаваме от доста от дълго време, другари сме, цитирали сме се взаимно доста пъти. Последно двамата имахме спор за президентската република, теза, която той напоследък защитаваше. Той даже ме предложения не на смешка в неговото придвижване „ Кан Кубрат “, което сътвори. Обичахме да спорим и постоянно с почитание едни към различен.
Архитект Миломир Богданов от Боянския клуб:
Крояха му номера, претърпя тежко обвиняванията
Откакто научихме за гибелта му, всичките ми съратници от нашия Боянски клуб и Института за национална и патриотична политика, на които той беше ръководител, ни е обхванала огромна горест. Въпреки нашите молби да се щади той не престана да се труди и да желае да живеем в по-добър свят. Боянският клуб се събирахме всеки четвъртък в неговия кабинет и имахме страхотни хрумвания. Този човек беше министър, дълги години шеф на музей, който има милиони бюджет, беше и общински консултант, член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия и какво ли не още – и тъкмо той си отиде от този свят без да има една стотинка в банкова сметка, без лична кола и с апартамент, който си беше купил още от преди. Ако знаете какъв брой тежко претърпя всички клюки, които се изсипаха против него след основаването на тази Агенция “Антикорупция ”. Огорчението му беше безгранично. Не е изключено и това да е дало огромно отражение на здравето му. Това, което направиха тогава, ще тежи на съвестта на хората, които го измислиха.
От десетилетия насам приказва за величието на България и то най-много за величието на българския дух. Каза, че от дълго време няма разлика сред леви и десни и че би трябвало да сме обединени като българи. А най-трогателно беше, когато в музея идваха дечица. Всички те желаеха да го видят, пипнат и да му кажат нещо. Събираше ги в кабинета си… Наистина беше мъж на достойнството, безспорен безсребърник.
Доц. доктор Бони Петрунова – шеф на НИМ:
Спирал е цялостен автобус, с цел да прегледа камък
Загубихме огромен българин. За такива като Божидар може да се каже, че когато и да си отиде, е рано. Днес си реалокирах календара на месец юли, а той е със сентенции. Странно – на календара пишеше: “Не е значимо какъв брой е дълъг животът, значимо е какъв брой е бездънен ”. Спомням си когато се запознахме след средата на 80-те години – аз бях екскурзовод в НИМ, а той организатор в Отдела за XV-XVII век. Много обичаше да идва при екскурзоводите, освен тъй като бяхме млади, красиви и амбициозни, само че и тъй като той обичаше да споделя доста от своите тези и истории. И го правеше толкоз завладяващо, че имаш възприятието, че даже и да са донагласени и украсени, са се случили тъкмо по този начин, както Божидар ги разказваше. Умееше от всяка история да направи незабравимо прекарване. Разказвали са ми по какъв начин е спирал цялостен автобус, с цел да прегледа някакъв камък и е откривал неща, които човек ще мине около тях и няма да ги забележи. Затова доста хора мислеха, че е археолог по обучение. Той беше откривател в най-всеобхватния смисъл на тази дума. Не го познавам в амплоато му на моряк, чувала съм, че прякорът му е бил Мичмана.
Историкът акад. Константин Косев:
Хората го именуваха национален професор
Все още ми е мъчно да приказвам за Божидар в минало време. Редовно проследявам неговите изявления, а той в действителност е доста красноречив и умее да споделя нещата занимателно. Всичко, което споделя, е постоянно доста добре обосновано. Познава добре историческите обстоятелства. Историческата просвета може да борави с обстоятелствата, само че е значимо по какъв начин ще ги сервира на необятната публика. А тук той е огромен занаятчия и хората постоянно го слушат със унес и интерес, убеждава ги в своите разсъждения. Историческата ни просвета в действителност загуби страховит неин популяризатор. Той работеше на огромен периметър – занимаваше се с археология и с какво ли не още. И тази негова разтегленост не му разреши да се концентрира в съответен проблем, по тази причина изостана в йерархията. Обаче като персона и като експерт се утвърди по неоспорим метод. Хората го именуваха професор, той официално не е издиган от колегията, само че се беше трансформирал в национален професор. Широко скроена персона. Важното е, че геният му на повествовател и популяризатор, е превъзходен. Спорове не сме имали, ние сме съидейници по съвсем всички въпроси.
Димитър Николов, кмет на Бургас:
Бургас ще го помни с положително
Българската просвета загуби неповторим разум, а Бургас един от най-силните си покровители. Аз изгубих другар. Божидар Димитров несъмнено е една от огромните фигури на българското съвремие и неналичието му дълго ще тежи. Но след него остава доста: написани книги, издигнати и възобновени църкви и монументи, не на последно място – приповдигнатото самочувствие на българина, че сме народ с история, само че и с бъдеще. Бургас и всички околни градове от нашата област изискуем специфична признателност за напъните и силата, с които професор Димитров поредно работи за развиването на по този начин наречения културно-исторически туризъм. С негова помощ станахме доста по-интересни за нашите посетители и по-разпознаваеми на туристическия пазар. Божидар Димитров беше набожен човек. И направи по този начин, че в Бургас да се съхраняват парченце от Христовия кръст и част от мощите на нашия градски покровител свети Николай.
Сбогом, професоре, ще ни липсваш, само че доста хора в Бургас постоянно ще те помнят с положително!.
Вежди Рашидов:
Загуба за историята и за цялата страна
Познавам Божидар Димитров от доста години, само че през последните 12-13 година работехме интензивно дружно. За мен той бе един извънредно ексцентричен човек. Божидар бе от тези персони, които осъществяваха себе си искрено, с темперамент и с безпардонност от време на време. Той беше ексцентричен, мъчителен родолюбец и патриот. Бе извънредно забавен човек с услужлива памет, със съществени знания в региона, в която цялостен живот е работил – историята. Божидар ще липсва освен на приятелите си и на хората, които го харесваха, само че и на историята и на цялата страна. С всичко, което носеше като темперамент, той бе от оная порода хора, които са на изгубване. Божидар бе персона, която ще откри своето място във времето. Много хора си отпътуват от този свят безименни и нищо незначещи. Фактът, че сбогувайки се с Божидар Димитров, отделяме време и мисли за него, значи, че той е бил логичен човек, който самичък е направил името си. Жалко, че такива хора си отиват рано, тъй като това са хората, които движат по един или различен метод света напред. Аз персонално скърбя за Божидар, с който постоянно съм работил прелестно. Съжалявам, че Божидар към този момент не е измежду нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ