Дълбок Поклон. Почина Българин, Уважаван В Цял Свят. Потомък На Велик Род. Отиде Си Големият Родолюбец
Поклон пред паметта му!
Д-р Райко Чочев е роден на 19 август 1930 година в Панагюрище
Завършил е Панагюрската смесена гимназия, Медицинската академия в София (1954), със специалности вътрешни и тропически заболявания, ювентология, обществена медицина;
Потомък на известни възрожденски родове: татко – Христоско Райков Чочев -търговец и фабрикант, майка – Анна Манчева Чочева – първата българска есперантистка, сестра – Антония – архитект в Минпроект (поч. 1960).
Професионален път: селски доктор в Родопите, помощник в Медицинската академия в София, основен доктор на Инфекциозната болница във Варна; от средата на 60-те години се открива във Федерална Република Германия и работи в Института по тропически заболявания в Хамбург като експерт по вътрешни заболявания и началник на вътрешна клиника в Хановер. От 10 години е шеф на здравното ръководство на Долна Саксония, където се занимава с ювентология и обществена медицина.
По-съществени професионални изяви: основно в региона на тропическата медицина и инфекциозните заболявания, създател на методика за сложна диагностика на чревните протозойни болести, взел участие в разработка на противомаларична ваксина; бил е на креативен проучвания в Екваториална Африка, Кения и Серенгети; привличан е като теоретичен помощник в разработки на Департамента по вътрешна медицина при Общогерманското федерално сдружение на интернистите във Висбаден и в Института по корабни и тропически болести в Гданск (Полша); лекар на медицинските науки, почетен за приноси в региона на диагностиката на тропическите болести (Тропически институт в Хамбург и Висш медицински институт в Хановер); чел е лекции по вътрешни и тропически болести, обществена медицина и ювентология в медицински институти в Германия и България; има към 70 научни изявления в профилирани издания в Германия, Полша, България, Австрия, Съединени американски щати и Гърция.
Други ползи: обществено-културна, дарителско-благотворителна, екологична, църковно-християнска активност, изследвания, свързани с българската история; дарил е доста медикаменти и разнообразни предмети за потърпевшите от земетресението в Стражица и опазването на здравето на България, на стойност към 100,000 гeрм.марки (чрез Фонд “13 века България ”); написал е публикации, отдадени на историческите връзки сред България и Германия, българския литературен език през 19 век, образуването на българската нация, Славянобългарската история на Паисий Хилендарски, Васил Левски (отсядал в родната му къща в Панагюрище) и др.; още преди започване на демократичните промени в България (в края на 1989) разгласява в български списания публикации, призоваващи към промяна на системата на опазването на здравето ( “Медицината би трябвало да бъде обществена, колкото е належащо, и платена, колкото е допустимо ”), по екологични проблеми ( “Мирът е необходим на здрави, а не на умиращи хора ”), православната религия, съхраняването на манастирите и църковните обичаи ( “Не забравяйте Зографския манастир ”), културно-историческото завещание и др.; директно подкрепя църквите в родния си град Панагюрище, на който е предал йерусалимски икони, парични средства и др.
Д-р Райко Чочев е роден на 19 август 1930 година в Панагюрище
Завършил е Панагюрската смесена гимназия, Медицинската академия в София (1954), със специалности вътрешни и тропически заболявания, ювентология, обществена медицина;
Потомък на известни възрожденски родове: татко – Христоско Райков Чочев -търговец и фабрикант, майка – Анна Манчева Чочева – първата българска есперантистка, сестра – Антония – архитект в Минпроект (поч. 1960).
Професионален път: селски доктор в Родопите, помощник в Медицинската академия в София, основен доктор на Инфекциозната болница във Варна; от средата на 60-те години се открива във Федерална Република Германия и работи в Института по тропически заболявания в Хамбург като експерт по вътрешни заболявания и началник на вътрешна клиника в Хановер. От 10 години е шеф на здравното ръководство на Долна Саксония, където се занимава с ювентология и обществена медицина.
По-съществени професионални изяви: основно в региона на тропическата медицина и инфекциозните заболявания, създател на методика за сложна диагностика на чревните протозойни болести, взел участие в разработка на противомаларична ваксина; бил е на креативен проучвания в Екваториална Африка, Кения и Серенгети; привличан е като теоретичен помощник в разработки на Департамента по вътрешна медицина при Общогерманското федерално сдружение на интернистите във Висбаден и в Института по корабни и тропически болести в Гданск (Полша); лекар на медицинските науки, почетен за приноси в региона на диагностиката на тропическите болести (Тропически институт в Хамбург и Висш медицински институт в Хановер); чел е лекции по вътрешни и тропически болести, обществена медицина и ювентология в медицински институти в Германия и България; има към 70 научни изявления в профилирани издания в Германия, Полша, България, Австрия, Съединени американски щати и Гърция.
Други ползи: обществено-културна, дарителско-благотворителна, екологична, църковно-християнска активност, изследвания, свързани с българската история; дарил е доста медикаменти и разнообразни предмети за потърпевшите от земетресението в Стражица и опазването на здравето на България, на стойност към 100,000 гeрм.марки (чрез Фонд “13 века България ”); написал е публикации, отдадени на историческите връзки сред България и Германия, българския литературен език през 19 век, образуването на българската нация, Славянобългарската история на Паисий Хилендарски, Васил Левски (отсядал в родната му къща в Панагюрище) и др.; още преди започване на демократичните промени в България (в края на 1989) разгласява в български списания публикации, призоваващи към промяна на системата на опазването на здравето ( “Медицината би трябвало да бъде обществена, колкото е належащо, и платена, колкото е допустимо ”), по екологични проблеми ( “Мирът е необходим на здрави, а не на умиращи хора ”), православната религия, съхраняването на манастирите и църковните обичаи ( “Не забравяйте Зографския манастир ”), културно-историческото завещание и др.; директно подкрепя църквите в родния си град Панагюрище, на който е предал йерусалимски икони, парични средства и др.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ