Носове се чупят на първия новогодишен бал в България
Поканените от княза нашенски първенци се чудят и маят по какъв начин е допустимо и кому е нужно да се вкара вътре „ цялостен бор “ – по този начин одобряват първата елха, украсена напълно по европейски във към момента ориенталска София.
Гостите на празнично осветения конак-дворец остават доста сюрпризирани от огромното огледало на входа. Някои са заблудени дотам, че удрят носовете си в огледалото.
На третия бал се постанова да бъде поставена железна решетка на огледалото, с цел да бъдат избегнати контузиите.
Другият факт от първия дворцов бал у нас, предизвикващ усмивка, са множеството приготвени сладкиши и невиждани до този миг лакомства, които изчезват за по-малко от 5 минути.
Това дава урок на дворцовия протокол и още на идващия бал храната е доста повече. Тя обаче още веднъж не стига и бива изядена незабавно.
Половината от поканените на първото дворцово празненство у нас носят потури и шаячни облекла, а и прекомерно дребна част от поканените умеят да танцуват европейски танци. На хорото обаче всички се хващат и играят до цялостно безсилие.
Първите танцуващи играят на една ръка разстояние между тях и съществени лица. Останалите стоят в профил и гледат, не тъй като не им се играе, а тъй като не знаят по какъв начин да се оправят с съветска мазурка, котильон или валс.
Вторият български княз след Освобождението – княз Фердинанд, трансформира баловете в лъскаво събитие по сходство на разточителството на Луи ХIV, именуван Краля Слънце.
Сред участниците в царските балове и приеми, са банкери, дипломати, министри и индустриалци. От всички най-вече обаче се открояват офицерите.
Източник: Уикенд
