Погрешно и вредно за демократичните институции у нас е насаждането

Погрешно и нездравословно за демократичните институции у нас е насаждането на упованието, че незабавно след тези предварителни избори следват още едни. Това демотивира гласоподавателите и вещае още по-ниска изборна интензивност. Тази позиция отбрани политологът Борис Попиванов в изявление за Dir.bg. Според него партиите не оферират решение на проблемите от дневния ред на хората, а са трансформирали гласоподавателя в самобитен " национален съд " - с вота си гласоподавателите да отсъдят кой е виновният за вредите и грешките в страната. Попиванов разяснява и хода на водача на ПЕС Сергей Станишев, който се отхвърли от нов мандат отпред на лявото европейско семейство поради десния завой на Българска социалистическа партия. Попиванов е безапелационен, че от това решение на Станишев губи освен Българска социалистическа партия, освен България, само че и цяла Източна Европа.
Партиите сега, в тяхната акция, сякаш се трансформират в някаква странна конкуренция на служебното държавно управление Идеологията е напълно извадена пред скоби в тази акция. Потъването във всекидневието е тотално Избирателят се трансформира в " национален съд ", който да дефинира кой е отговорен за ситуацията на България Българска социалистическа партия излезе не просто от левите рамки на Европа, само че и от левите рамки на България  Решението на Станишев да не се кандидатира за идващ мандат като президент на ПЕС е изцяло обосновано - той дава явен сигнал и към управлението на Българска социалистическа партия, че има моменти, когато би трябвало да отстъпиш обратно Станишев беше фигура, която можеше да донесе доста огромна добавена стойност на българската политика - България избра да не се възползва Колкото по-големи са неравенствата в България, колкото по-бедни ставаме, толкоз повече търсим десни партии По-силната роля на президента в българската политика сега е резултат от неуспеха и неуспеха на българските партии да предложат безапелационни решения на проблемите на гласоподавателите
- Има ли идеология в предизборната акция, която върви, обрисуват ли се ясно левите и десните политики?

- Ние постоянно установяваме в предизборните акции в България, че идеологията липсва. Но ми се коства, че в тази акция това е някак по-очевидно от всеки път. Има няколко фактора, които го изясняват. На първо място - фокусът, интригата на тази предизборна акция се измества съвсем напълно от опълчването сред партийни предложения към гласоподавателя към едно самобитно жури от правосъдни заседатели, което е призвано да дефинира кой е отговорен за ситуацията в България и кой би трябвало да понесе отговорността за тази си виновност.

Почти всичко, което чуваме от ГЕРБ и Движение за права и свободи, е, че са отговорни " Продължаваме промяната ". Всичко, което чуваме от Политическа партия, е, че са отговорни ГЕРБ. От Българска социалистическа партия чуваме, че са отговорни ГЕРБ и служебното държавно управление. От Демократична България чуваме, че е отговорен Путин. От " Възраждане " пък чуваме, че са отговорни американците и техните сътрудници. Тоест, от самото начало гласоподавателят е подложен на сходен вид пропаганда, в която като че ли нямаме съревнование за ръководство на страната, а съревнование за издаване на присъда за досегашните вреди, несгоди и премеждия на българското общество от последните месеци и години.

- Нещо, като да са трансформирали гласоподавателя в " национален съд " ли?

- Да, тъкмо по този начин. Избирателят се трансформира в " национален съд ", който да дефинира кой е отговорен, съгласно данните, които му носят от другите страни. Това е от една страна. Второто е, че партиите сега, в тяхната акция, сякаш се трансформират в някаква странна конкуренция на служебното държавно управление. Почти не чуваме стратегически политики и ограничения, свързани с развиването на България, с превъзмогването на рецесиите и така нататък Чуваме напълно краткосрочни, съответни оферти, като, да вземем за пример, слагане на таван на избрани цени или опазване на добавката, обвързвана с горивата. Това са все неща, които би могло да направи даже едно служебно държавно управление, и то без парламент.

В този смисъл, липсва това схващане, че ние сме изправени пред избор, резултатът от който, по Конституция, би могъл да продължи до 4 години - нещо, което е напълно потопено в конюнктурата на всекидневието. Това е втора специфичност на тази акция. И по-дълбоката причина, съгласно мен, за това, че настъпи размиването на границите - това е резултат от предходното постоянно държавно управление на Кирил Петков, което за първи път от приемането на нашата Конституция съедини обичайна левица и обичайна десница, Българска социалистическа партия и Демократична България. Това е нещо, което в Европа се прави в изключителни случаи, когато има някаква доста трагична национална идея, която допуска сходен вид обединявания. В случая предходното държавно управление и болшинството на четворната коалиция не съумя да ни убеди, че има толкоз дълбоки национални аргументи, които да създадат това допустимо и да преодолеят границите сред ляво и дясно. И ние в този момент продължаваме да черпим плодовете на това изпитание, в което е доста мъчно да застанем на леви позиции или на десни позиции, и да разчитаме, че тези, които поддържаме, ще бъдат опълчени на другите. Напротив, от самото начало оставаме с усещането, че всичко най-после би могло да бъде едно цяло. Затова идеологията е напълно извадена пред скоби в тази акция. Потъването във всекидневието е тотално.

- Въпреки това, че идеологията липсва, или пък таман поради това, само че виждаме влошените позиции на лявото, най-малко съгласно предварителните социологически сондажи. А единствено преди дни президентът на ПЕС Сергей Станишев взе решението да не се бори за идващ мандат отпред на европейската левица, тъй като неговата партия в родината е завила надясно и се е отдалечила от европейското ляво семейство. Какъв знак даде Станишев с този ход?

- Преди всичко да стартира със положението на левицата, на Българска социалистическа партия. През последните 5-6 години в действителност нейният десен завой е задоволително очевиден за всички и ние можем да го видим даже през последните месеци, когато Българска социалистическа партия участваше във властта. Независимо от непрекъснатото наблягане на обществения пакет от ограничения, които левицата предлага, в последна сметка, главните й послания бяха свързани с това да се оказва помощ на бизнеса и да се спомага, доколкото е допустимо, на този бизнес. Социалната политика не е само патент на левицата. Десницата също прави обществена политика и в този смисъл, когато левицата се отхвърля даже от своята съществена цел за обективна данъчна система и не протяга ръка по никакъв метод на механизмите за преразпределение на благосъстоянието в България, то всяка обществена политика е краткотрайна, незадоволителна и парите, които получават хората в допълнение, биват изядени от инфлацията - нещо, което се случва и сега.

Левицата у нас страда и заради други аргументи, които са напълно конюнктурни - това е акцията, която организира. Кампанията, най-малко съгласно мен, е мъчно разбираема, в нея не могат да проличат ясни акценти. На напред във времето изпъква едно необичайно жонглиране с числа, непрестанно чуваме разнообразни цифри, свързани с някакви оферти към гласоподавателя, които непрестанно се сменят. Ту научаваме за 10 хрумвания на партията, ту за 4 оферти, ту за 7 ограничения - все неща, които се сменят непрекъснато и които не дават чувството за някаква непоклатимост, за някакво стратегическо мислене и дългосрочност.

И не на последно място - това са лицата, с които Българска социалистическа партия излиза пред гласоподавателя. Водачите на Българска социалистическа партия са съвсем същите, с които не толкоз от дълго време, на няколко пъти тя доста тежко и доста трагично губи избори. Това са лица, които, като цяло, по-скоро теглят левицата надолу, в сравнение с да й дават спомагателен късмет. И апропо, това важи в това число и за ръководителя на партията Корнелия Нинова, чиито лични резултати, като лидер на листа в два региона на всеки от последните три избора, по никакъв метод не са по-високи от междинните за Българска социалистическа партия. В този смисъл, констатацията на Сергей Станишев е вярна - и тя не е единствено негова, че Българска социалистическа партия е завила надясно. Това не е просто излизане от левите рамки на Европа, само че то е излизане и от левите рамки на България, от параметрите на лявото у нас. Нещо, което в някои случаи би могло да има конюнктурни изгоди, само че дълготрайно е разрушително, тъй като минира, подкопава мотивацията на левите хора и симпатизанти, и не им дава някакъв небосвод, в който те да свързват своите очаквания с по-доброто показване на Българска социалистическа партия.

Решението на Станишев да не се кандидатира за идващ мандат като президент на ПЕС, в този смисъл, е изцяло обосновано. Обратното решение - да се кандидатира, в случай че беше решил, би могло да наподобява измъчено, би могло да наподобява като блян към власт непременно. А в тази ситуация той сподели, че не е всякаква цената, която е подготвен да заплати за запазването на своето наличие и въздействие. И по подобен метод, с изключение на всичко друго, косвено, не знам дали е било осъзнато, само че той дава явен сигнал и към управлението на личната си партия в България - Българска социалистическа партия, че има моменти, когато би следвало да отстъпиш обратно, в случай че искаш да имаш политическа вероятност в бъдеще. А не да се стремиш към опазване на постовете, без значение от това, което се случва, и без значение от това по какъв начин се развива и в каква посока личната ти партия.

- Казвате, че Станишев дава персонален образец на Нинова с този акт?

- Личен образец на Нинова - да, тъкмо по този начин. Това е мое тълкувание, което ние не сме го чули от Станишев, само че по този начин най-малко ми наподобява на мен. Видна, ярка фигура на Българска социалистическа партия, и то на европейско ниво, демонстрира какво се прави, когато не чувстваш задоволително поддръжка, когато смяташ, че са изчерпани опциите да влияеш интензивно върху процесите по метода, по който си се надявал до този миг.

- А ще има ли отражение решението му върху българската политика?

- Безспорно ще има отражение, въпреки и то да не бъде толкоз директно. В България има една доста мощна инерция, която датира още от влизането ни в Европейски Съюз - ние преглеждаме европейската политика като нещо напълно отвън нас, нещо, с което ние нямаме нищо общо и което постоянно е обвързвано с едни брюкселски служители, които вършат каквото си желаят и за които нашата дума няма никаква стойност. А в действителност множеството страни членки на Европейски Съюз, в това число от последните талази на разширение, към този момент са разбрали доста добре, че триумфът на тяхната национална вътрешна политика в доста връзки зависи от умеенето им да вземат участие интензивно на европейската политическа сцена, да намират обединения, механизми и принадлежности за въздействие, с цел да могат да отстояват своите позиции, които са значими, в това число за благосъстоянието на личните им жители вътре в националните граници.

В този смисъл, като президент на ПЕС, Станишев беше фигура, която можеше да донесе доста огромна добавена стойност на българската политика. Струва ми се тъпо, че тази добавена стойност не беше потърсена. Защото такива са разпоредбите на играта - един европейски политик не би могъл самичък да упражнява въздействие, без някой да му желае подпомагане. Напротив, това става вследствие на взаимоотношения, на формулиране на съответни претенции, на отбраната им пред другите институции и структури на Европейски Съюз, все неща, от които страни като Гърция и Словакия, се възползваха, и то тъкмо в лицето на Станишев. Но от които България избра да не се възползва. Ние продължаваме с тази инерция, тъй като считаме, че всичките ни резултати и достижения могат да бъдат резултат единствено и само на нашата национална дипломация. Че ние няма потребност да търсим обединения, няма потребност да търсим принадлежности за въздействие - ние просто изпращаме нашите министри и дипломати в Брюксел и реализираме каквото може да се реализира. Това е с доста ниска успеваемост, виждахме го по доста мотиви, в това число и по разногласието ни със Северна Македония. Ефективността е доста ниска, тъй като по този начин е конструиран Европейски Съюз - без комплицирана система от договаряния, разговор и търсене на съюзи резултатите в никакъв случай не могат да бъдат забележителни.

- Казвате, че освен Българска социалистическа партия не се възползва от високия пост на Станишев, само че и изобщо България?

- И България. И то за 11 години. Тук не става дума за едно напълно малко престояване на влиятелен пост, с цел да може да бъде простено, а става дума за повече от едно десетилетие. И това не е виновност на Станишев, а на българската левица и на българската страна също по този начин.

- А какъв ще е резонансът на открито от това, че няма да имаме президент на ПЕС?

- Струва ми се, че този въпрос опира до наследството на Станишев като политически жанр в европейската политика и е доста значимо да проследим доколко това завещание ще бъде продължено от идващия президент на ПЕС. Това е политически жанр, който има своите корени доста преди Станишев да се озове в Брюксел и това е стремежът на непрекъснато търсене на салда в името на единството, на постигането на колкото се може по-широко обединяване на сили за някакви дела. Това Станишев опитваше да прави като ръководител на Българска социалистическа партия, това се опитваше да прави и като президент на ПЕС. Косвено има значение неговият отвод от идващ мандат - и за нас, и за цяла Централна и Източна Европа по други аргументи. Просто тъй като е добре известно, че разминаването сред Западна и Източна Европа не е завършило със Студената война. Напротив, през последните години то, сякаш, се ускорява.

И една от заслугите на Станишев, като президент на лявото политическо семейство в Европа, беше, че демонстрираше и отстояваше една доста сериозна сензитивност към националните контексти и националните разлики в разбирането за ляво на Запад и на Изток - нещо, което не всеки представител на западноевропейска партия би схванал изцяло.

- Тоест, Източна Европа губи от отдръпването му?

- Източна Европа губи, тъй като тя получаваше опция да употребява поддръжка за леви и обществени политики, като запазваше своето чудачество, националните особености на своите леви партии без това да води до някакъв остракизъм, до някакъв отвод, тъй като Станишев разбираше добре, че една левица във Франция не може да съответствува напълно с една левица в Унгария - и като подтекст, и като полезности, и като цели. Важното беше да се резервира единството на лявото политическо семейство, да се стабилизира, да укрепне в изискванията на дясна неолиберална надмощие и да продължи да бъде най-силната и най-влиятелната институционализирана платформа за лява политика в Европа. Това е ПЕС и сега, и това е несъмнено доста съществено завещание на Станишев, което занапред ще забележим доколко ще бъде употребявано.

Следващият детайл от това политическо завещание на Станишев, за който също не си даваме сметка, това са финансовите принадлежности на Европейски Съюз, тъй като, било като самодейност, било като мощна поддръжка, както на Станишев, по този начин и на ПЕС, през последните години Европейски Съюз вкара редица принадлежности - от младежката гаранция до средствата по Плана за възобновяване и резистентност, които дават опция на по-бедните и по-слабите да получат повече. И всичко това не е някаква даденост, не е нещо, което се схваща от самосебе си, тъй като е добре известно, че Европа, изключително в дясна Европа, има гласове, които споделят, че богатите по тази причина са богати, тъй като се оправят по-добре и надлежно, не е належащо непрекъснато да разделят своите бюджети с по-бедните и по-изоставащите. И една немалка част от парите, които се получаваха в България или можеха да бъдат получени, тъй като не всеки път успявахме да ги договорим от Европейски Съюз, отново носят почерка на самодейността и поддръжката на ПЕС по времето на Станишев.

- Кое би оздравило левицата у нас? От една страна остарялата левица линее, от друга - нови обединения се раждат все в център-дясно?

- Да, при нас детската болест на демокрацията е десничарството - в случай че мога да преразказвам Ленин. Колкото по-големи са неравенствата в България, колкото по-бедни ставаме, толкоз повече търсим десни партии. Всъщност, повода може би е обяснима - в такива условия лявото постоянно съставлява плуване против течението, блян към превръщане на трендовете, нещо, което изисква доста по-големи старания от това да вървиш дружно с трендовете и да ги увековечаваш. Тенденцията в Европа и в България от много време насам си е дясна, дяснолиберална наклонност. И в този смисъл отговорността на лявото в България е още по-голяма, тъй като България е страната с най-бедно население и най-големи неравенства в целия Европейски Съюз. Ето за какво Българска социалистическа партия, в случай че желае въобще да има вероятност оттук-нататък, би трябвало напълно да преформулира не просто съответните си предизборни оферти, не просто ограниченията, които залага в една или друга област, а би трябвало да преформулира своята философия и да се концентрира точно върху тези тежки обществени проблеми на българското общество и да излезе с цялостни, систематизирани, разгърнати решения на тях, а не с ограничения на парче. И това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се извърши, само че това е към този момент екзистенциален въпрос на Българска социалистическа партия.

След 30 години демократични промени Българска социалистическа партия изчерпва капацитета си от безрезервна поддръжка на по-възрастното население, което има своите пристрастия към времето на държавния социализъм. И към този момент стига досега, в който конкуренцията с другите обединения е напълно на равна основа, към този момент никой глас не е даденост, на никой глас не може да се разчита. В цялостното държание на Българска социалистическа партия, с изключение на всичко друго, има и последна променчивост, има прескачане от тематика в тематика, а част от тематиките, които са значими за обществото, не допускат да бъдат изчерпани за няколко дни, а минават през дългогодишна битка.

- Политиците в тази акция оферират ли решения на проблемите от дневния ред на хората? И изобщо - вслушват ли се какво желаят гласоподавателите?

- Плъзгат се някак си настрана от този дневен ред и това не е единствено в тази акция, тъй като социологическите изследвания не са единствено електорални. Те не са свързани единствено с въпроса " за кого ще гласувате ". Често пъти социолозите задават и въпроса " кои са най-сериозните проблеми на България ". И отговорите от десетилетия насам са едни и същи - те са свързани с беднотия, корупция, неустановеност, със обществени и стопански въпроси, които са в дневния ред на хората, те не са излизали оттова и не са се трансформирали, само че българските партии сякаш отхвърлят да се вслушат в този дневен ред и се стремят непрекъснато да го преформулират в някакви други направления. Най-актуалната посока, несъмнено, е геополитическата - дали сме " за " или " срещу " " Газпром ".

- Очаквате ли изненади на фона на социологическата ранглиста на първите 6-7 партии на този стадий преди вота?

- Изненади постоянно са вероятни, зависи по какъв начин дефинираме изненадата. Основното, което можем да кажем, са трендове, а не цифри. В тези трендове се вижда, че партиите от досегашното държавно управление по-скоро вървят надолу, до момента в който ГЕРБ по-скоро върви нагоре. Но това, което ми се коства по-същественото и което постоянно го загатваме, само че съвсем никой не му обръща внимание, е рискът изборната интензивност също да върви надолу. През ноември, предходната година, отбелязахме един връх в това отношение - най-ниската изборна интензивност в историята на българската народна власт. И по никакъв начин няма да се изненадам, в случай че на 2 октомври бъде още по-ниска. И тук има един спомагателен грях на партиите, с изключение на този, че подминават дневния ред на българските жители - това е, че съвсем всички партии започнаха да приказват в последните две-три седмици, че има огромна възможност от предварителни избори през зимата. По този метод те разколебават и демотивират и дребното стимулирани гласоподаватели, тъй като какъв е смисълът да гласуваш на 2 октомври, в случай че не избереш парламент за 4 години, а избереш нещо, което след 3 месеца отново ще би трябвало да избираш. Това говорене за още едни предварителни избори е освен демотивиращо, само че и незаконно по отношение на легитимността на демократичните институции в България.

- Ще има ли държавно управление след тези избори, съгласно Вас?

- Много се надявам, въпреки всичко в действителност зависи от резултатите. Ако имаме партия с доста сериозна преднина като първа политическа мощ пред идващите, тя ще бъде натоварена с упованията да откри формула за ръководство, тъй като в противоположен случай това би изиграло доста неприятна смешка в една последваща предизборна акция. Преди изборите през ноември предходната година към този момент се беше настанило едно трайно разбиране в медиите и в политическите среди, че този път към този момент би трябвало да има държавно управление и че в него ще вземат участие тъкмо тези 4 партии, които участваха. Имаше такава основана настройка още преди 14 ноември. Докато в този момент, преди 2 октомври, настройка за това, че ще има държавно управление и кой ще взе участие в него, няма, което в допълнение усложнява обстановката. Хубаво е да се намерения върху образуването на такава настройка, тъй като конструктивността е факторът, който най-вече липсва на българския гласоподавател. Той не вижда в никоя от партиите сега способността да осъществя сполучливо ръководство. А това е една от главните хрумвания на всяко гласоподаване.

- За момента се обрисува първи да са ГЕРБ, само че всички дават обещание, че няма да ръководят с тях?

- Така е, само че отговорността на ГЕРБ е не по-малка. И това е освен отговорността за сформиране на държавно управление, а измислянето на формула, която да изясни за какво това държавно управление и по този метод, и в този си тип е належащо на България. И по какъв начин ще реши проблемите й. Тоест, време е на 2 октомври вечерта да се излезе от този " национален съд ", за който говорехме, от този непрекъснат спор кой е отговорен и да се търсят към този момент съответни решения, тъй като в действителност зимата чука на вратата.

В същото време, вероятността да имаме още едно служебно държавно управление ни припомня за постоянните рецензии, най-много отдясно, към президента Радев, че посредством своите служебни кабинети той натрупва власт, само че в действителност Радев не прави друго, с изключение на да извършва Конституцията. В последна сметка, в случай че политическите сили бяха свършили своята работа, в случай че не се занимаваха единствено с алените линии и в случай че не подменяха непрекъснато дневния ред на българското общество с някакъв си собствен, фиктивен, ние нямаше да имаме въобще служебно държавно управление и нямаше да приказваме за власт на президента. А ние приказваме, тъй като по-силната роля на президента в българската политика е резултат от неуспеха и неуспеха на българските партии да предложат безапелационни решения на проблемите на гласоподавателите. И в последна сметка точно отговорността на президента в тази обстановка за нейното стабилизиране е изкуствено висока и той към този момент се оправя доста безапелационно с нея.